Голяма е болката от раздялата с Людмил Тодоров, огромна е благодарността ни към него за филмите и литературните произведения, които той ни остави в наследство. С две издадени посмъртно негови книги се срещаме на Празници на изкуствата „Аполония“. Събитието е на 31 август от 18 ч. в Художествената галерия в Созопол. „Посланичката“ ще бъде представена от Георги Лозанов, а книгата с незаснети филмови сценарии – от Ивайло Христов.
„Посланичката“ е книга, в която е събран целият Людмил. Всичките му книги са книги от живота, много истински, много автентични. Затова е и много любим писател на много хора – те разпознават себе си в тях. Той пишеше с много обич и с голямо разбиране и никога не съдеше героите си.“ – разказва в интервю по Jazz FM Златна Костова, споделила живота си с Людмил Тодоров.
Книгата съдържа три новели. Първата е написана преди 10 – 15 години, но е преработена през последните две, когато са и написани другите две новели. „Те могат да бъдат свързани като линия на един живот, на един наблюдател, който гледа хората край себе си, описва ги с много любов и много разбиране. Историите са базирани на действителни случки от живота на Людмил. Разбира се, има и много силен биографичен момент, но това е характерно за цялото му творчество.“ – описва „Посланичката“ Златна Костова.
С много добронамереност Людмил Тодоров проследяваше съдбите на своите герои и ни даваше пример за отношение към света във връзката ни с него на благост и мекота. Другата книга е с четири сценария, написани през годините. „Те се четат като добра литература, а литературата му въздейства като филм. Когато четеш неговата проза, си представяш като на лента как изглеждат героите и се развиват ситуациите.“
Книгата започва с въведение от Ивайло Христов за смисъла от четенето на кино сценарии. „Това е специализирано четиво, ако трябва да обобщаваме, но разликата при Людмил е много съществена и за това говори Ивайло Христов – ако си вземете тази книга и започнете да я четете, я четете първо като добра проза, а след това тя ужасно възбужда въображението и възвръща спомените за доброто българско кино сега и по-рано и за добрата българската проза, за нормалното проследяване на човешките взаимоотношения.“ Точно тази обичност е толкова характерна Людмил Тодоров и наистина ще „гледаме“ филми, четейки сценариите.
Представянето на тези две книги именно на Празниците на изкуствата „Аполония“ е отпразнуване на огромното наследство на Людмил Тодоров, което с много любов и голяма признателност носим в сърцата си. „С голяма радост гледам на това и с голяма благодарност към Маргарита Димитрова и целия екип на този празник на изкуствата – „Аполония“. Людмил, мисля, заслужава точно такъв празник. Много се радвам, че му се случва „Аполония“ точно в 40-ото ѝ издание. Сигурен съм, че той ще усети как публиката празнува с него и с неговите две книги. Той е бил представян и по-рано на „Аполония“, но в 40-ото издание има особена атмосфера, празничност и дълбок реверанс, към всичко, което Людмил е направил. Той живя много достойно, никога не направи компромис, бе честен автор, изпълнен с обич към своите герои. Абсолютно заслужено сега ще му се случи този празник.“
Людмил Тодоров четеше душите ни и с неговото изкуството му се чувствахме разбрани и обичани.
Двете книги излизат от Издателска къща „Знаци“ на Румяна Емануилиду.
