Концертът на Торд Густавсен трио беше едно от най-красивите и проникновени преживявания в културния афиш на София. Събитието се проведе на 12 ноември в зала „България“ и беше организирано от „Джаз плюс“. Това е третото гостуване на норвежкия пианист у нас след срещите през 2005 и 2010 г. И ако първият път усетихме, че се роди звезда, този път се оставихме в ръцете на мъдрец, на изкусен водач, който умело ни поведе навътре, към невидимото, към съкровеното.
Автор на фотографията: Вера Гоцева/ Lomovera
Музикалният свят на Торд Густавсен привлича със своята тайнственост, дълбочинa, вглъбеност, медитативност и така характерната за Севера меланхолия. Още преди концерта в интервю на Светослав Николов за Jazz FM пианистът разкри, че изгражда концертните си програми спонтанно в зависимост от атмосферата и контакта с публиката. Пълната зала „България“ посрещна възторжено Густавсен и неговите колеги - басиста Стейнар Ракнес и барабаниста Йарле Веспестад. Между тримата съществува огромно доверие, музицирането им е плод на единство, единомислие и интуитивност - идеална предпоставка да се оставят на момента и да се отворят за всичко, което се случва. Без конкретен списък с композиции групата ни въвлече в преживяване, което няма да се повтори никога повече и което е невъзможно да бъде пресъздадено отново.
Автор на фотографията: Вера Гоцева/ Lomovera
Оригинална музика, пиеси от най-новия албум на триото със заглавие Seeing (ECM), произведения на Бах и скандинавски фолклор достигаха до нас като обагрени от цветове звукови картини, задвижвани от мига и емоцията. На моменти внушението се подсилваше от интелигентното и премерено използване на новите технологии, което придаваше други измерения на звука. След финалната композиция Seattle Song последва урок по щедрост с три биса, първият от които беше с изненадващото участие на певицата Мария Александрова, позната на публиката като солистка на хор „Нови български гласове“.
Автор на фотографията: Вера Гоцева/ Lomovera
Никога няма да забравя какво се случи с появата на дебютния албум на Торд Густавсен Changing Places през 2003 г. Това беше музикално откритие с омагьосваща сила. И ако тогава, преди повече от 20 години, споменаването на името на Густавсен означаваше мяра за добър музикален вкус и беше съпътствано от топъл прием в средите на познавачите и ценителите, то днес талантът на норвежкия пианист грее още по-ярко, озарявайки живота ни с чистота, истинност и една очарователна в своята неподправеност красота.
Автор на фотографията: Вера Гоцева/ Lomovera
