Първо искам да ви попитам за емоционалната дълбочина на Вашата музика. Тя е толкова искрена и изразителна. Как музиката е средство за изразяване на емоциите Ви?
Много добър въпрос! Музиката винаги е била това за мен. Свиря от съвсем малък. Това е единственият смислен начин да свиря. Колкото повече растеш и ставаш по-голям професионалист, учиш нови техники и се развиваш по начин, който разширява твоите възможности. Но това също така е опасно, защото човек може да се отчужди и да се извърне от детската непосредствена изразителност на музиката. Мисля, че това, което правя като свиря, е да водя диалог между детето вътре в мен и порасналия, аналитичен възрастен. Когато свиря, съм едновременно възрастен и дете.
Какво се изисква, за да се откриеш така пред публиката?
Изисква се смелост и мисловна работа, за да преодоляваш разочарованията и предизвикателствата, ако има проблеми с озвучаването или нещо не се случва както трябва. Оставаш фокусиран и центриран. Разбира се, много зависи от публиката. Ако залата е препълнена и атмосферата – страхотна, това добавя прекрасно измерение. Но аз мога да свиря за себе си или за публика от четирима или 400 души. Отнасям се по един и същ начин. Винаги свиря на първо място за себе си. А публиката разширява слушателския кръг. Но ако поставя аудиторията на първо място и свиря повече за нейното забавление и по-малко за мен, тогава няма да е същото. Съвсем различно състояние е.
Във Вашата музика има нежно докосване, тя е като прегръдка. Кажете ни, моля, откъде идва мекотата в чувствата?
Много може да се каже за това. Но за мен основното предизвикателство и главен стимул като музикант е да работя за баланса между мекота и елегантност от една страна и изразителност и сурова емоционална сила от друга. Постоянната двойственост между потока на нежното, меко, но ясно докосване на пианото и подтика към искреност в чувствата и суровост в изразяването ме води съзнателно и подсъзнателно в свиренето ми. Моето вдъхновение идва от постоянното слушане на класическите пианисти и от изучаването на различните подходи към свиренето на пиано, на разнообразните начини на оформяне на тъканта и цветовете с пианото.
Какво Ви научи музиката за живота?
Мисля, че музиката основно ме е научила, че животът е дълбока неподправена красота и че животът е в това да внасяш в света възможно най-много любов и красота. Без значение къде си, какви са обстоятелствата, какви са пречките и препятствията, животът се състои в това да дадеш колкото се може повече любов и красота на себе си и на хората около теб.
Благодаря много! Разкажете ни накрая за концерта в София и за неговата програма.
С нетърпение очаквам да свиря отново в София. Мина много време от последното ми гостуване. Никога не знаем какво ще свирим. Нашият репертоар е огромен – с най-новите произведения, които сме записвали, още по-нови, които още не са записани, а също така и с материал от всичките ни албуми през годините. Започваме отнякъде и следим какво се случва. Някои пиеси ги свирим повече от други. Но основно изграждаме концертите си спонтанно. Другите двама музиканти винаги знаят коя пиеса им предлагам да засвирим чрез интродукцията, с която започвам, или чрез намек, който правя посредством хармонична структура или мелодия. Те веднага поемат в тази посока с мен. Обичам да изграждам концертите със спонтанни сладки моменти, със свързване на темите чрез импровизирани преходи и интерлюдии. По този начин всяка вечер е различна и е обусловена от това какво е чувството в залата, какво е усещането пред пианото и какъв е контактът с публиката.
Благодаря много и до скоро в София!
Благодаря за страхотните въпроси и да, ще се видим в София!
Концертът на Торд Густавсен трио в зала „България“ е на 12 ноември и е организиран от „Джаз +“.
