Добрият живот – да живеем с отворени за красотата сетива и да обичаме. Новата постановка на балета на Държавна опера – Стара Загора красиво ни напомня най-важното с любима творба на Антонио Вивалди и хитове на Франк Синатра. Двата едноактни балета са озаглавени „Четири сезона“ и „Нощ в Ню Йорк“ и са насочени към претворяването на музиката в танц. Цел на хореографа Сабрина Боско е да въздейства върху зрителите с това, от което най-много имаме нужда и най-малко – в наличност: „Слушам музиката, тя ме вдъхновява. Двете части са много различни като музика и танцов стил. За мен важното е да дам на публиката щастие. В първата част то идва от смяната на сезоните, а във втората – от представянето на живота. В този не много щастлив момент мисля, че хората имат нужда да виждат такива спектакли, за да бъдат щастливи и да могат уверено да гледат към бъдещето.“
Силата на тази идея предават балетистите от трупата на Държавна опера – Стара Загора. Те са изящни и изразителни, танците са толкова притегателни, че зрителите не се чувстваме като наблюдатели, а като част от преживяването. Истинското удоволствие на публиката идва от удоволствието на артистите. „Не се опитвам да покажа нещо на публиката, а се наслаждавам на танцуването. Зрителите виждат това. Ако ние се наслаждаваме на изпълнението, то те ще възприемат това удоволствие за себе си.“ – казва Каито Такахаши. Марсело Молина добавя: „Цялото представление дава две перспективи към това какъв може да бъде животът. Всеки познава и обича музиката на Вивалди, може да се свърже с нея. Това е тази част от живота, изпълнена с мекота, лекота, носталгия. А във втората част животът е вълнуващ и конкретен с усещането за Ню Йорк, в нея има младост и енергия. Така спектакълът зарежда с живот, радост и щастие с класическото от миналото и с модерността и младостта на Ню Йорк, които те приканват в настоящето да бъдеш себе си.“ Анелия Димитрова посочва, че балетистите винаги танцуват с невероятна страст и се раздават от дъното на душата си, независимо от стила – класика, неокласика, джаз: „Класиката на Вивалди ще ни завладее всички. Двата едноактни балета са различни като стилове. Те нямат сюжет, но имат невероятно присъствие на танцьорите. Адски много се забавляваме. Музиката на Синатра, само докато я слушаш, дори да не си танцьор, имаш нуждата да я изтанцуваш.“
Образът на Франк Синатра пресъздава Фредерико Пинто. И двамата прегръщат града и живота, напълно се разтварят в тях – чрез музиката и чрез танца: „Франк Синатра е легенда в света на музиката. Всички ние познаваме неговите песни и живеем с тях. Танцът събира движението и музиката. Ролята на Франк Синатра е много хубава, защото песните му са популярни. Обичаме ги и на всички ни е изключително приятно. Така вникваме много дълбоко в творбата. Маестра Сабрина Боско ни подава движението, след това ние чрез него интерпретираме музиката. И така идеята за „My Way“ става наистина нашият личен начин. Сабрина Боско ни дава пълната свобода. Хубаво е, когато стигнем до момента, в който сме вътре в музиката – танцуваме и чувстваме това, което танцуваме. Публиката го разбира. Чувствам се добре, защото в този танц съм самият аз.“
Чрез образа на Франк Синатра с кулминация във фантастичен солов танц върху песента My Way Фредерико Пинто изразява концепцията за добрия живот – лайтмотив на спектакъла: „Няма да говоря за това, което правя всеки ден – балета. Цялостно погледнато, добрият живот е този, в който сме намерили собствения си път, своя начин. Тогава знаеш – няма нужда някой да ти казва – че си в хармония със себе си и с хората около теб. Добрият живот е да си завършен, цялостен отвътре. Защото иначе, каквото и да имаш, каквото и да постигаш, няма да има смисъл в дългосрочен план. Трябва да знаем, че сме щастливи не само като външно изражение, но и вътре в себе си, да сме в мир със себе си и с изборите си. Избори, които правим всеки ден.“
Блестящи в своите изпълнения са танцьорите. Тяхната усмивка на сцената е искрена, идва от това, че са заедно един с друг, заедно с публиката в създаването на изкуство, което одухотворява и извисява. Те израстват под грижите на художествения ръководител на балета Силвия Томова. С този спектакъл балетистите ѝ дават пореден повод за гордост. „Понеже ги отглеждам от малки, когато виждам такъв прогрес в тях и като артисти, и като техника, и като знания, и като умения, много им се възхищавам, много съм горда и даже много ме разчувстват. Спектакълът е много приятен, да, по-комерсиален е, но имаме нужда и от такива произведения. Трябва да привличаме всякаква публика. Минаваме през огромна криза. Сега е сложно и е голяма задача да си върнем публиката в салоните, защото има притеснения. Постепенно и това ще се случи. Нека си пожелаем здраве и повече такива преживявания. Виждаме какво се случва по света, а ние ще имаме премиера. Цялата тази енергия ще я предадем, защото тя е положителна. Артистите танцуват с огромно сърце. Това много ни липсва вече.“ Те пак ще ни кажат най-важното – да откриваме красотата и да живеем в любов. „Искам да живя в мир и любов и да творя. Искам хората с мен и около мен и целият ни екип да творим, да творим и да бъдем спокойни, да бъдем щастливи и да имаме достатъчно време за това.“
Така Държавна опера – Стара Загора продължава да сближава публиката с изкуството, да я вдъхновява чрез него, да разширява пространството на балета у нас. Освен класическите заглавия, в репертоара са събития, като превръщането в балет на симфоничната творба на Стефан Димитров „Сънят на Пилат“, а сега – и създаването на спектакъл по популярна и атрактивна музика – комуникативен, близък до сетивността на зрителя. Директорът на Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов отбелязва значението на това набрала опит в класическия балет трупа да направи постановка по предкласичната творба на Вивалди и песни на Синатра: „Виждам нещо ново, което влиза в нашия репертоар. То e по-лесно смилаемо и го насочваме към публика, която харесва и музиката, за да може да види как тя в съчетание с танца е друго изживяване. Това, че с нас е Сабрина Боско – хореограф и балерина, работила с Карла Фрачи, е и заявка за успех. Публиката обича, когато един спектакъл е натоварен с енергията да побеждава техните сърца.“
Красотата е реална, а любовта ни дава най-хубавите неща. Това виждаме в синтеза на музика и танц в постановката на балета на Държавна опера – Стара Загора по музика на Вивалди и песни на Синатра. Такъв е и духът в трупата. Танцьорите са от цял свят – талантливи, сплотени, всеотдайни. Всички са приятели, а българските им колеги са много отговорни и в ролята си на домакини. „На първо място за нас е много важно да си покажем българското гостоприемство, за да се чувстват колегите като у дома си. Нашата работа е строго йерархична, но е много важно да бъдем едно семейство. Иначе спойката не се получава. Затова и успяхме да напреднем и да се развием толкова много, защото пазим едно ядро, което е топло, сплотено и уютно.“ – извлича взаимността Анелия Димитрова. „Ние сме като голямо семейство, правим всичко заедно и това е толкова хубаво.“ – възкликва Клара Ферер. Мартина Префетто описва своите емоции: „Чувствам се добре, щастлива съм, че съм тук! Обичам ви!“ Марсело Молина отбелязва, че балетната трупа на Старозагорската опера с всеки сезон се развива и става все по-добра, има все по-голям принос към културната сцена: „Това се стремим да постигаме възможно най-добре като танцьори, с нови продукции като тази, с повече представления, с различни хореографи. Всеки ден работим на станката, за да бъдем още по-добри, спектаклите да са на още по-високо ниво, да допринасяме към развитието на културата и изкуството в България. Сбъдваме мечтите си и постигаме успехи в името на изкуството, предназначено да извисява човечеството.“
Хореографът Сабрина Боско получава щастие от изкуството и ни зарежда с него, предавайки своето вълнение. „Всяка постановка ме прави щастлива – създавам това, което обичам – танц. Работя с млади хора, на които предавам своя опит, чувствата си, изкуството на танца. Всички се наслаждаваме и постигаме резултат като отбор.“ – откроява важното тя.
Със своето настроение балетният спектакъл по музика от „Четирите годишни времена“ на Вивалди и хитове на Франк Синатра ни връща на пътя на добрия живот. Той ни предпазва от заблудата да се фокусираме върху грозното и да живеем в страх. Важно е неговото послание – да сме подвластни на красотата и любовта. С малка настройка на нагласата можем да постигнем голямата промяна. Така постановките на Държавна опера – Стара Загора са изживяване с благотворно въздействие, идващо и от високия дух на състава, ръководен от Огнян Драганов. „Най-важното е хората да вярват на екипа и да виждат, че тези, които вземат решения, разбират от опера и балет и са безкомпромисни в едно – качеството да бъде поставено на сцената. Всички задачи, които трупата ежедневно получава, я карат да израстне. Неуморната работа на целия екип възпитава воля да правиш качествено изкуство. Това е винаги най-важно, това е била винаги моята цел. Другото е висок хоризонт, който да прехвърля границите на България. Нашите две изкуства – операта и балетът, са езици. Тяхната реч може да достигне до милиони сърца, ако действително бъде правилно построена и правилно разбрана, а това зависи от нас.“ – посочва той.
Част от това правилно изграждане е поставянето на изкуството в подходящия контекст и чрез него да се обживяват знакови пространства. „Опитваме се да отидем до всяка публика в региона, където има интерес към сериозно изкуство.“ – казва Огнян Драганов. Предния ден той е бил в Чирпан за последни уточнения с кмета Ивайло Крачолов за представянето на 5 август на „Атила“ в изоставената през 1988 г. сграда, наричана шеговито „Чирпанската опера“. „Действително е много подходящо именно там да бъде поставен сюжетът за този хунски вожд, който минава като хала и унищожава всичко около себе си. Залата ще бъде обезопасена, има прекрасни условия, огромна сцена.“ – разказва за пространството директорът и оперен режисьор. Той добавя, че предстои реализацията на два проекта, които са залегнали в неговата програма – създаването на оперни филми в две от знаковите места в близост до Стара Загора – паметника на Бузлуджа и мини „Марица-изток“. На първото място ще бъде заснета „Атила“, а на второто – „Трубадур“. „Необичайни са тези проекти, но трябва да бъдем в крак с времето. Там не може да се направи спектакъл за публика, но тя ще може да си купи този професионален продукт и да го види вкъщи. Тези места заслужават да бъдат видени. Монументалният паметник без никакви усилия се превърна в едно от най-атрактивните места за чуждите туристи. Длъжни сме да сме на това място, което засега не е подходящо за опера. Същото се отнася до мини „Марица-изток“. Те дълги години дават енергия на българите, а ние ще дадем нова енергия на операта, като я заснемем пред огромните елеватори, изваждащи рудата.“ – кара ни с нетърпение да очакваме предстоящото директорът на Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов.
