Jazz FM срещнахме с джаза студенти от Националната художествена академия в първо събитие от съвместен проект за студентски джаз плакати
Снимка: Явор Кондов, НХА

Jazz FM срещнахме с джаза студенти от Националната художествена академия в първо събитие от съвместен проект за студентски джаз плакати

Създадените произведения през лятото ще покажем в изложба, която след това ще тръгне на път

Jazz FM запознахме със същността и историята на джаза студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ в Националната художествена академия в първо събитие от съвместен образователен проект. Водещите Светослав Николов – програмен директор на радиото, Таня Иванова и Емил Войников разказахме за постиженията на жанра в личностното изграждане и социалното развитие. В техническата реализация участва още един член на екипа ни – Владислав Мирчев.

Jazz FM срещаме с джаз музиката ученици и студенти в две събития в Шумен и София тази седмица - Jazz FM

Снимка: Явор Кондов, НХА

Десетки студенти слушаха в залата в София, а също и във филиала на НХА в Бургас, където събитието се предаваше по телеконферентна връзка. През следващите седмици под звуците на джаза студентите ще създадат своите проекти за джаз плакати, които през лятото ще представим в изложба. Междувременно ще се срещнем и с легенди в българското плакатно изкуство в областта на джаза.

Снимка: Явор Кондов, НХА

Преподавателят в НХА доц. д-р Стоян Дечев и възпитаникът на академията Виктор Петков

Срещата бе открита от ректора на НХА проф. Георги Янков, преподавател в специалността, в разговор с когото в студиото на Jazz FM възникна идеята. До студентите бяха и техните преподаватели в катедрата доц. д-р Стоян Дечев и доц. д-р Ненко Атанасов. Старта на инициативата на 28 април посветихме на Международния ден на джаза – 30 април.

Снимка: Явор Кондов, НХА

Богатството на звуковия образ се дължи на въображението, а то развихря фантазията за визуализация, подчерта пред студентите водещият на предаването All-Time Jazz Masters Емил Войников. Ценността в джаза е импровизацията, тя напомня, че истинските неща се случват в момента. Импровизацията е може би единствената художествена форма, която не може да бъде цензузирана. Джазовата импровизация варира в зависимост от стила и историческото време. Затова уверено можем да кажем, че джазът не е музикален музей. Ярък пример за творческо сътрудничество между джазмени и художници е Париж между двете световни войни. Известни джазмени като Джоузефин Бейкър, Бил Коулман и Сидни Бешей превръщат Франция в своя втора родина. Коул Портър живее дълго време в Париж, а Гершуин пише „Един американец в Париж“. Салонът на американската писателка и колекционер Гъртруд Стайн е бастион на модернизма в Париж. Тя колекционира Матис, Гоген, Тулуз-Лотрек, Пикасо.

Снимка: Явор Кондов, НХА

Джазът присъства бегло в масовата култура и това е причината публиката, която не го познава в дълбочина, да го свързва предимно с клишета и стереотипи. Таня Иванова, водеща на „Следобедни импровизации“ открои важни характеристики на тази музика като неразривната ѝ връзка с корените и традицията и същевременно нейната способност да улавя и отразява духа и пулса на времето, в което живеем. Тя представи джаза като език, като силен медиум за диалог, като музика на свободата и възможност да изразиш себе си. Акцентът беше върху многообразието, върху постоянното развитие и обновяване на жанра. Темите бяха представени чрез музикални илюстрации – фрагменти от изпълнения на Джейсън Моран, Гретчен Парлато и Лионел Луеке, Хосе Джеймс, Бен Уилямс, Кърт Елинг и Данило Перес, квартета Джошуа Редман, Брад Мелдау, Крисчън Макбрайд и Браян Блейд.

Снимка: Явор Кондов, НХА

Джазът е музиката на добрия живот, подчерта Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM, водещ на предаването „Джаз ден“ и на проектите „Джаз истории“, „За албумите от техните създатели“, „Джаз емоции“. Джазът се ражда на полето от мъката на робите и носи в себе си цялата надежда за свобода и достоен живот. Това остава негова характеристика през времето, като той се бори срещу линчуването, срещу расовата дискриминация и за права на жените. Джазът изпява мечтите и създава общност в превръщането им в реалност. Много са примерите на социални промени, донесени от джаза. Били Холидей издига глас в химна против линчуването Strange Fruit, Мерилин Монро е всяка вечер на концерт на Ела Фицджералд в джаз клуб, за да засвидетелства своята подкрепа, Франк Синатра е до колегата си Сами Дейвис джуниър, когато той става първият тъмнокож артист, излязъл на сцената, минавайки през главния вход на залата, а не през кухнята. В България до 1947 г. джазът формира градската култура и нейната естетика. В следващите десетилетия на идеологически ограничения и репресии той доказва своята сила, като държи отворен прозореца към големия свят, на който всички ние принадлежим.

Снимка: Явор Кондов, НХА

Всички тези разкази бяха богато илюстрирани със снимки и музикални произведения, които ще предоставим на студентите в мултимедиен вариант, за да изследват темата и да вложат откритията си в своите джаз плакати.

Ключови думи: