„Ако си добронамерен и търсиш приятелство за създаване на музика, в един момент се оказваш в световно семейство, в което познаваш много интересни музикални личности и те теб те познават. Във времето се завързват приятелства. От нашите взаимоотношения произлизат други в по-младото поколение, които стъпват на нашите приятелски творения и открития, и те започват по същия начин да създават изкуство за напред. Което е най-красивото в музиката. Няма как да има приемственост, ако няма предаване. Цепнатините между поколенията оказват влияние върху естественото развитие на националната култура.“ – казва Теодосий Спасов в студиото на Jazz FM няколко дни след като се завръща от поредни пътешествия.
В края на 2025 г. с Фолк квинтета Теодосий Спасов свири в Бангалор в Индия на закриването на 100-дневен фестивал, посветен на 100-годишнината на Сай Баба – духовна личност на Индия с огромна слава. „Организацията бе от страна на неговия ученик и последовател Садгуру. Концертът бе с продължителност 4 часа и половина, а три дни по 12 часа се репетираше, защото на сцената бяха 450 души – симфоничен оркестър и групи от 50 държави, сред които нашата от България. Невероятно интернационална програма! Имахме шанса да бъдем записани в „Гинес“ с два рекорда – най-дълготрайния фестивал и най-многонационалния концерт.“
Прибирал се буквално за няколко часа у нас, той потегля към Канада с китариста Християн Цвятков и актьорите Бойка Велкова и Любомир Ковачев с музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“ – анонс към появата на едноименния албум. Преди концертите в Торонто, Монреал и Отава са в Ниагара он дъ лейк. Там двамата с Християн свирят във винарната на братовчед ми Джон Хеър. „Той толкова се гордее, че е наполовина шотландец, наполовина българин, трето поколение канадец. Построил е невероятна винарна, в която е създал атмосфера за джаз концерти. Около нея се е образувало общество от почитатели на хубавото вино и хубавия джаз. Той ми показа големи фотографски пана над бара с лозята на неговите прадеди в шуменското село Кочово, стари средства за винопроизводство, снимки от гроздобер. Много мило бе за нас да попаднем в тази атмосфера. Джон се слави с производството на едни от най-добрите вина от този регион.“ – разказва Теодосий Спасов.
Той споделя и за още една линия на близост: „В Монреал има съсловие „луди“ по българските народни танци. Причина за това е един мой приятел – Ив Монро от Монреал, който попада в България през 70-те и се влюбва в българския фолклор. Тогава пристигат с една хипи група, която представя канадска поп музика. Но явно тук радушният прием на големите наши имена във фолклора го спечелва да идва по-често, да научи българския език и танците ни и да ги преподава по целия свят.“ В Монреал на спектакъла идва вдовицата му. На всички концерти присъстват преобладаващо канадци, отбелязва Теодосий Спасов. И докато българската публика се любува на поезията – българска и световна, то англоезичната споделя преживяването чрез преводите на стиховете в специално отпечатана брошура. Турнето бе организирано от агенция Elarte на Ели Йорданова с подкрепата на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“.
След Канада със същия спектакъл гостуват във Виена и Залцбург по покана на българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
Най-скъпото за Теодосий Спасов през 2025 г. е появата на аудио, видео и фото албума „Антарктически приказки.“ Пет години са нужни, за да бъдат завършени музикалните идеи на Теодосий Спасов и Християн Цвятков, появили се на Ледения континент. Междувременно преминаваме през безвремието на пандемията, когато се налага да се преодоляват нови бариери и препятствия, когато нормалните човешки взаимоотношения се прекъсват. Това време е нужно, за да стане албумът блестящ, както Теодосий Спасов държи той да е. Със смях казва, че това е най-бавно реализираният му албум. „Но съм щастлив, че го има.“ – добавя той.
А междувременно излязоха няколко други албума, сред които плоча с Огнян Видев по повод техните годишнини – 60 на Теодосий Спасов и 75 на Оги, с когото имат трио с Йълдъз Ибрахимова. От същия регион – Тракия, е група „Траяна“, която отбеляза 40 години от създаването си. „Скоро бях изненадан в броя на сп. „ЛИК“, посветен на джаз фестивалите, да попадна на фотография с Йоги и Йълдъз от 1987 г. Приятно ми стана колко точно фотографията е уловила нашата сплотеност. И си личи, че сме много здраво трио. То съществуваше и докато сме в „Бели, зелени и червени“ след напускането на патриарха Веселин Николов. Бяхме канени много често за концерти. Бяхме леко трио – аз с кавала във вътрешния джоб, гласа Йълдъз го носеше в себе си, а Оги имаше китара, подарък от Нешка Робева – Ovation, много беше щастлив, а аз я наричах „Огнейшън“. Така се движихме и радвахме джаз почитателите през 80-те. „Траяна“ пък бе явление за онова време, нашите Swingle Singers с български национален оттенък. Кирил Тодоров бе оформил облика ѝ, съученик на Милчо Левиев от Музикалното училище в Пловдив. Голям познавач на вокалното изкуство, смесваше по брилянтен начин български интонации с джаз идиоми и така бе създал образа на „Траяна“ – Стара Загора. По-късно имаше разклонения в лицето на „Фолк скат бенд“. Наскоро имах концерти в Бургас, Стара Загора и Пловдив с алта от групата Надя Тончева – тя поддържа уникална форма. Тези концерти бяха за симбиозата между поп и джаз музика с Дони, с когото имаме старо приятелство още от началото на 90-те, с Надето се познаваме от 80-те, Марти Ташев, който освен че е прекрасен тромпетист, пее уникално, аз съм му фен, Миро Турийски – клавишни, Сашето Леков – бас китара, и Начо Господинов – барабани. С Надето си говорехме за „Траяна“. Другата вокалистка във формацията – Лиляна Дойчева, продължава да обучава млади гласове. Групата „Спектрум“ е също разклонение на „Траяна“. Колко е хубаво да има такава логика на приемственост! Радваме се на всичко, което се появява като реплика и ново развитие на онова, което сме полагали и ние, стъпвайки на нашите любими учители.“
Същевременно големите продължават да предават на младите, както направихме с Теодосий Спасов през 2024 г. на „Джаз Велинград“ – фестивал за култура в образованието, диалог между поколенията и връзка между регионите, който организираме Jazz FM и Община Велинград. Същевременно Теодосий Спасов изразява радостта си, че е канен да свири на сватби. „Радвам се, че цялата ми палитра на превъплъщения съществува. Моите първи стъпки в народната музика бяха именно в детската музикална школа със свирене по празници на село. По-късно – бягства от Музикалното училище към сватбени тържества и празници. Тези свирения ни бяха забранени, но бяха много полезни за натрупване на опит и да държиш националния пулс – да знаеш какво твоят народ харесва и в каква посока се движиш. И когато смесваш по-нататък фолклора с други стилистики, да знаеш, че тази нишка е здрава и дава нашия национален нюанс в музикалното произведение.“
