Сезария Евора е забележителна певица и човек. Тя пее така органично, сякаш гласът ѝ идва от недрата на земята, както прави сравнение един от говорителите в нов документален филм за нея. Тя е толкова естествена и непринудена в своето поведение, че я слушаме с усещането, че я познаваме, че е наша приятелка, просто с няколкостотин или няколко хиляди души в залата масата, около която сме седнали, е малко по-голяма. Сред публиката тя създава същото усещане – че сме си близки, общност, сродни души, неслучайно открили се в живота и държащи един на друг.
На Лондонския джаз фестивал през 2007 г.
Затова появата на документален филм за легендарната певица те изправя пред факта, че всъщност знаеш твърде малко за нея – винаги си я приемал и обичал, но не си познавал фактите от живота ѝ. Сезария Евора има всички предпоставки да е голяма звезда, но пее по хотелски заведения, на малки фестивали и изобщо – където намери, в родния Кабо Верде. И ако на 50 години вече трябва да има голям дом, тя живее в развалина, в която стъпваш внимателно, тъй като по таваните и пода има дупки.
Това влиза в противоречие с идеализирания образ в съзнанието ни на певица с дълбоко въздействие, която има милиони почитатели. Но и след като изгрява звездата ѝ и тя има купища пари, продължава да обитава същия дом, само че вече се раздава не само чрез музиката – носи подаръци, дава пари и храна на близки и познати, на непознати и странници. „Когато реши 20 проблема, вече има нови 30.“ – казва нейният мениджър Жозе да Силва. Сезария Евора е щедра към музиката, към хората, но не и към себе си.
В Carnegie Hall в Ню Йорк на 23 юни 2000 г. в концерт от JVC Jazz Festival
Когато трябва да излезе на сцената, притеснението започва да я изпълва дни преди изявата. И ако ще пее в събота, още в петък сутринта започва да пие. От тук идва и емблематичен момент, който бе част от нейното шоу и подробности за който не бяха известни досега. Сезария Евора за света открива Жозе да Силва. Той случайно я чува в заведение в Лисабон, осъзнава, че светът има нужда от нейната музика и прави всичко, за да постигне тази цел. Много банки му отказват кредит – все пак е железопътен работник на минимална заплата. Но успява да изтегли пари и да направи така, че Сезария Евора да е там, където животът има нужда тя да бъде – сред хората по целия свят.
На сцената в Royal Festival Hall на 15 юли 2002 г.
Той успява да уреди концерт във френски театър, където Сезария Евора ще бъде забелязана от широката публика. Жозе да Силва е ужасѐн, когато управителят на театъра казва, че ще дойде да слуша репетицията. По средата Сезария обявява, че ще си почине и ще пие. Мениджърът ѝ представя това като част от шоуто и добавя: „Но тя иска и да пуши.“ И така се появява този хващащ те за гърлото момент, в който в средата на концерта Сезария Евора сяда на масичка на сцената, налива си питие, отпива и пали цигара. Когато пиенето започва да пречи на пеенето, тя слага край на злоупотребите с алкохол.
North Sea Jazz Festival, 16 юли 2001 г.
Носещият нейното име филм се спира на още важни моменти от кариерата ѝ – концертът в „Олимпия“, от продажбата на правата върху записа от който тя има вече несметно богатство, наградата „Грами“, записите на дуетния албум, последен в кариерата ѝ – конкретно моментите в студиото с Компай Сегундо и с Мариза Мончи. В първия случай тя е озадачена как ще направят записа, но намира пътя към сближаването до много топла връзка. Във втория случай респектът като дистанция между двете певици остава. Издаването на този албум бе повод за наше интервю с Таня Иванова по Jazz FM със Сезария Евора, от което, в контекста на видяното във филма, ще откроя нейните думи: „Наистина е невероятно да записвам и да нося удоволствие на хората.“ Вниманието към нея тя коментира с думите: „Хората ме карат да се чувствам добре.“
Сезария Евора - за красотата на ежедневието и любовта
На концерт за Деня на Земята, организиран от National Geographic в Рим, 22 април 2008 г.
До самата си смърт Сезария Евора остава сред хората. Осем месеца в годината тя е на път, два месеца през лятото и два месеца по Коледа си почива в Кабо Верде. Нашият разговор с нея бе през януари 2011 г., а през декември същата година тя почина. Раздала се до край, Сезария Евора взема решение да напусне този свят след два удара, в резултат на които повече не може да пее и, следователно, повече не може да дава на света. Тя съзнателно не изпълнява препоръките на лекарите и скоро умира на 70-годишна възраст. Както казва в радио интервю в Кабо Верде по повод 50-я си юбилей: „Когато реша, ще си отида от този свят.“
Филмът за кратко се спира на тъгата от смъртта на легендата и завършва с празнична сцена, в която приносът на Сезария Евора е отпразнуван на карнавал с участието на нейната внучка. Докато изпълва сърцата на милиони, звездата запознава света с Кабо Верде, изпява тъгата на кабовердийците, изтъргувани, за да работят на какаови плантации с еднопосочен билет от родината си. Няколко години след смъртта ѝ стилът „морна“ е обявена от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство. На дневен ред са още задачи – домът ѝ да бъде превърнат в музей и училище, което е стремежът на нейния мениджър и на внучката ѝ.
Във Франция през април, 1997 г.
И още много интересни детайли разкрива филма. За живота на Сезария Евора в сиропиталище, където със своето свободолюбие само разваля дисциплината и е изгонена от там. За жената без мечти. „Аз нямам мечти. Дай следващия въпрос.“ – категорично отговаря тя в интервю. За жената с цел – тя и семейството ѝ да имат покрив над главата си. Нова къща Сезария Евора построява едва когато старата просто се срутва и затрупва майка ѝ и детето ѝ, които са спасени. Новината тя научава по време на турне някъде по света и я приема като констатация за нещо случило се, без никаква драма. За жената с простори пред себе си. От балкона на новоизградения си дом тя гледа стената на по-високата сграда право пред нея и казва: „Исках да имам гледка към града, а точно пред мен построиха ето това.“
На плажа в Нормандия, 1993 г.
Босоногата дива променя света, но този нов свят е понякога против нея. В един момент тя дори не може да мине боса, както обича и както винаги пее, през центъра на родния си град. Светът и преди това не е бил благосклонен. При търсенето на подкрепа от продуцентски компании в началото мениджърът ѝ Жозе да Силва неизменно среща отказ – тя е възрастна, пълна, тъмнокожа – няма нищо, което хората биха харесали в нея.
Сезария Евора получава наградата APAJH в Конгресната зала в Париж на 3 февруари 2006 г.
Но това отхвърляне е било нужно. Когато Сезария Евора става прочута по цял свят, президенти на световни лейбъли звънят на Жозе да Силва да им я продаде, но той отказва и опазва чистотата на нейното изкуство.
Така Сезария Евора винаги остава създател на изкуство с чиста душа.
Филмът се показва у нас на фестивала „Киномания“. Следващата и последна фестивална прожекция е на 2 декември от 20 ч. в кино „Люмиер“. Фестивалът се организира от НДК с подкрепата на Министерство на културата. „Сезария Евора“ ще има още едно специално представяне в Дома на киното на 17 декември, когато се навършват 11 години от смъртта на певицата. Прожекцията ще бъде от 17 ч.
