Преди ерата на стрийминг услугите френският пианист Тома Енко издава 4 албума, които доскоро нямаше как да бъдат чути, освен ако не сте от меломаните, които притежават музиката на физическо копие. В края на 2023 г. Енко реши да преиздаде дигитално тези по-ранни свои проекти и те вече са достъпни в стрийминг платформите.
Начало на звукозаписната му кариера поставя албумът Esquisse, продуциран от големия френски цигулар Дидие Локууд. Записите са осъществени в периода, когато Тома е 15-16 годишен и все още свири с еднаква интензивност както на цигулка, така и на пиано. Сред специалните гости в този дебют е големият барабанист Питър Ърскин. В края на миналата година в ефира на Jazz FM излъчихме трибют на Тома Енко за неговия пастрок Дидие Локууд, в който пианистът разказва с много любов и признателност, връщайки се назад в спомените си.
Тома Енко за големия френски цигулар Дидие Локууд: „Той беше гений на своя инструмент.“
Вторият си албум Someday My Prince Will Come Тома Енко записва за два дни през 2009 г. в Studio de la Grande Armée заедно със своите колеги Йоахим Говин и Никола Шарлие, както и със специалното участие на брат му – тромпетиста Давид Енко. Репертоарът включва основно джаз стандарти, няколко оригинални композиции на Тома, както и неговите първи аранжименти на произведения от класическата музика. Someday My Prince Will Come бележи началото на сътрудничеството на Тома Енко с японския продуцент Ясохачи Ито.
За следващия си албум The Window and the Rain Тома Енко заминава за Токио през 2010 г., където неговият продуцент е наел за два дни Sony Studios. Пианистът е заедно със своите колеги Крис Дженингс на баса и Никола Шарлие на барабаните. Музикалният материал обединява джаз стандарти, оригинални теми, както и класики на Джон Ленън и Мишел Льогран. Специални гости в албума, който доскоро беше достъпен единствено в Япония, са тромпетистът Терумаса Хино и перкусионистът Кийохико Сенба.
Четвъртият проект, който Тома Енко реши да преиздаде, се нарича Jack & John. Той е записан с именитите американски колеги на пианиста – басиста Джон Патитучи и барабаниста Джак ДеЖонет. Историята около създаването му е необикновена и за нея в публикация в социалните медии разказва самият Тома Енко:
„Есента на 2011 г. Получавам телефонно обаждане от Япония: това е моят продуцент Ясохачи Ито (известен още като „Мистър 88“)
- Здравей, Тома-кун! („кун“ - японско обръщение към младежи (само момчета), малко по-фамилиарно от „сан“, бел.ред.)
- Да, Ито-сан?
- Бих искал да продуцирам още един твой албум в трио с Джак ДеЖонет на барабаните и Джон Патитучи на баса. Записите ще се проведат през януари в Ню Йорк, в Avatar Studios. Какво мислиш?
- …………
- Тома-кун?
— … Хм… Това истина ли е?
- Да!!!!!!!! Разбира се!!
Не можех да повярвам. Няколко дни по-късно съм на парти в Париж и телефонът ми звъни, виждам изписан американски номер:
- Здравей Тома, на телефона е Джак.
- Джак?
- Джак ДеЖонет. Можем ли да поговорим за секунда за предстоящата ни звукозаписна сесия?
За малко щях да падна от стола си.
Няколко седмици по-късно, треперейки малко, отворих легендарната врата на 441 West 53rd Street в Манхатън, за да се срещна с тези двама мои герои, които бях слушал безброй часове в записи на Чик Кърия, Кийт Джарет, Майлс Дейвис, Уейн Шортър…
Направихме целия албум за един следобед: първи тейкове, без редакции, без репетиции. Започнахме със стандарта I'm Old Fashioned. Да чуя звука на чинелите на Джак точно там, в лицето ми, попивайки уникалния му суинг, да усетя невероятната енергия на Джон, неговия тон и взаимодействие на контрабаса, беше сбъдната мечта.
Включихме други стандарти като великолепните A Time for Love, All or Nothing at All и Pannonica на Телониъс Монк, записахме моите композиции Gaston и Jack & John (които посветих на тях двамата), пиесата на Джак Ebony и един аранжимент, който направих на Шопеновия Етюд № 6, оп. 10.
На следващия ден с моята приятелка решихме да се преместим в Ню Йорк, намерихме апартамент и живях в града през следващите две години. Този запис беше отправната точка на това приключение и все още ми е трудно да повярвам, че всичко се случи точно така. Jack & John излезе само в Япония и досега не беше достъпен за останалата част от света.
Бих искал да използвам възможността с преиздаването му да изразя благодарността си към Ясокачи ‘88 Ито, че повярва в мен, давайки ми този невероятен шанс (това беше последният от трите албума, които той продуцира за мен преди да почине). Изказвам благодарности на легендите Джон Патитучи и Джак ДеЖонет за това, че приеха да записват с мен и че свириха толкова красиво и от все сърце.“
