Филмовата музика на Милчо Левиев през 60-те е прозорец към джаза в неговата същност – интелигентен, благороден, фин. С нея той влива в публичната среда идеята за свобода и хуманизъм; извежда в сферата на духовното конкретните преживявания на героите. Композициите на Милчо Левиев за киното от този ранен негов период ще чуем в аранжимент на Васил Спасов на концерт на Бигбенда на БНР под диригентството на Антони Дончев със специалното участие на вдовицата на композитора Вики Алмазиду. Концертът е днес от 19 ч. в Първо студио на БНР.
Филмовата музика на Милчо Левиев е определяща за неговия творчески път. В изпълнението на първата му такава творба се заражда знаменитият му квартет „Джаз фокус’65“. „Започнахме като трио. Първия филм с импровизирана музика го направих с Камилата – Любо Борисов и Крум Калъчев и се казва „Търси се спомен“. Той е на режисьора Рангел Вълчанов, който не е знаел за мен, но ме препоръчали Камилата и Джони Пенков. Обадиха ми се и аз се запалих. Чух „Асансьор за ешафода“ на Майлс Дейвис – той ръководи квартета в изцяло импровизирана музика, без никакви написани ноти. Реших да направя същото и си говорихме с Камилата как ще стане страшно. Рангел се изуми. Отидохме в Бояна, показа ни филма – късометражен, игрален, но е и реклама за Слънчев бряг, много хубаво направен. Един човек си търси спомена – Чочо, оператор беше, красиво момче [Виктор Чичов]. Той ходи из тази пустош и си спомня неща, а пък зрителят вижда тези красоти по друг начин, не през лятото. Много хубаво го направи филмчето. Иван Стоянович беше сценаристът. Изгледахме го веднъж и викам: „Хайде, да записваме!“ Рангел ни пита дали няма да го гледаме още веднъж, да си водим бележки. Отговорих: „Карай, каквото видим на екрана.“ Казах: „Момчета, гамите ще ги сменям.“ Камилата има страшен слух. На Крум казах, ако не е сигурен, да не свири нищо, защото ако тръгне, той води. И така на един път записахме всичко. Беше феноменално за мен!“ – разказа Милчо Левиев в „Джаз истории“ по Jazz FM.
Записът е предвиден като работен, но моментните импровизации са толкова хубави, че именно с него е озвучен филмът, допълва в „Джаз истории“ звукорежисьорът Джони Пенков: „В целия Киноцентър нямаше един роял, имаше някакво пиано, което беше с горе-долу добър звук. Решихме да направим работен запис, като импровизират по филма, а после въз основа на този запис в радиото да се запише качествено. Дойдоха Милчо, Любчо Борисов – бас, и Крум Калъчев – барабани. Капто засвириха, стана страшна музика! Оставихме го така, нищо, че пианото не струва, защото имаше много настроение.“ С типично чувство за хумор Милчо Левиев завършва: „Записът стана вместо да има роял, със стенно пиано, което звучи малко фалшивичко. Рангел каза: „Още по-хубаво. Това е нарочно! Споменът се изкривява…“ Малко странен филм. Ами Рангел!“
В същия дух на импровизация протича творческият процес при създаването на аранжиментите за Бигбенда на БНР, разказа Васил Спасов. Завършил музика за киното в „Бъркли“ той влага сърце и душа в начинанието, оценяващ значимостта на приноса на Милчо Левиев. „Милчо е страхотен мелодик, неговият подход към филмовата музика е създаването на мелодии. Това много улеснява нещата. Имаме съвършена мелодия, тема, която дава възможност да бъде интерпретирана. Аз импровизирам на лист хартия за целия бигбенд. Тези два месеца имахме доста „разговори“ с Милчо върху тези теми, които получих във формата на лист хартия с хармония, за част от тях нямах и идея как звучат. Проверих само за една – две. Така и предпочитах – да направя нещо съвсем ново, да си помисля как той би го направил, да се отдалеча от там, да направя нещата по моя си начин.“ – сподели за творческия процес по проекта Васил Спасов. В пиесите той извежда на преден план чувството за хумор на композитора, с което се припознава. В творчеството на Милчо Левиев Васил Спасов извежда на първо място идеята за свободата: „Винаги съм свързвал Милчо със свободата – и в начина, по който интерпретираше музиката, и в начина, по който пише. Това е информирана свобода. Той беше много, много подготвен във всичко, което правеше, като занят. От там нататък бе само полет. Това е свободата.“
Филмовата музика на Милчо Левиев го описва като мелодик, отбелязва и диригентът на концерта Антони Дончев, лично свързан с музиката за киното чрез своя баща Кирил Дончев: „Отново ще има музика, която нашата публика заслужава да слуша. Милчо Левиев вече е класик. Различното е, че ще представим музика, която не е толкова позната, тъй като това е било част от музикалната картина на филми, създадени през 60-те. Вътре в пиесите се усеща неговата специфична мелодика, отношението към хармонията и тънката ирония. Неминуемо човек си казва: „Това е Милчо Левиев!“ Има символика в това, че моят баща е един от знаковите композитори на театрална и филмова музика и участвам от началото на 80-те във всички негови записи на филмова музика. Самият аз пише музика за филми. Всичко това ми е изкслючително близко и го усещам вътрешно в себе си със цялото си сърце и душа.“
До 1970 г. Милчо Левиев създава музиката за безброй късометражни и 9 пълнометражни филма. Именно от работата му за киното се ражда „Джаз фокус’65“ – група с повече концерти в чужбина, отколкото в България. От последното турне на групата в Германия се осъществява връзката с Дон Елис – чрез австрийския басист Ханс Ретенбахер, заменил титуляра Любомир Мицов, който започва да страни от квартета. Ретенбахер участва в записа на музиката за филма „Спомени от утре“, чието заглавие властта променя на „Малки тайни“, разказа Милчо Левиев в „Джаз истории“: „Страхотен басист! С него записахме пиесата „Спомени от утре“. Тя е от саундтрака към българо-германския филм, който първоначално трябваше да се нарича така – Remembrances of Tomorrow, но след това промениха заглавието на „Малки тайни“. Властите не харесаха заглавието: „Какви са тези модерни неща „Спомени от утре“?“ – и режисьорът го смени. Режисьор бе прочутият Волфганг Щауте, участваше Апостол Карамитев. Не знам защо покриха този филм, но и не беше кой знае какво – детективски филм за някакви шпиони от Запад.“
Милчо Левиев в „Джаз истории“ V: Нови забрани в България, а пътят към САЩ става все по-широк
Музиката от „Малки тайни“ ще прозвучи на концерта довечера в изпълнението на Вики Алмазиду с написан от нея текст. Стиховете започват така: „Малки тайни, уловени фантазии, крие всеки един от нас от света…“ Вокалистката ще изпълни и песента „Самота“ с текст на Златна Костова по музиката от „Горещо пладне“. Скоро предстои да чуем албум с филмовата музика на Милчо Левиев, претворена в песни, изпълнени от Вики Алмазиду. Тя е автор на някои от текстовете, другите са на Златна Костова. „Проекта реализираме с подкрепата на Министерството на културата. Валери Костов прави аранжиментите, участват про боно заради Милчо над 15 музиканти, включително от чужбина. Някои от заглавията са инструментални пиеси, включваме и неиздавани негови творби. От Quiet March като бонус тракове тук са две пиеси „Писмо до Америка“ и Chickрeas. В албума ще има и нова песен, специално написана от Валери Костов. Тя е озаглавена „Неделя вечер“ като препратка към заглавието на албума – „Понеделник сутрин“. Направихме този проект с огромно не само желание, а любов и отдаденост. Това бе втората мечта на Милчо. Той остави на пианото три папки. Първата изпълнихме – „Соната’57“. Това е втората – филмовата му музика да се изпее на български език. Третата папка – не знам дали ще стигнем до нега – е сънс заиграване с българската и гръцката традиционна музика в неговия стил – в по-джазови аранжименти.“ – разказа Вики Алмазиду.
Филмите с музика на Милчо Левиев през 60-те са толкова смели и новаторски, че един от тях, „Понеделник сутрин“, е забранен. Това окончателно кара Милчо Левиев да вземе решението да емигрира. Ето още от неговия разказ в „Джаз истории“: „За „Понеделник сутрин“ какво да кажа – те го спряха. Солист с тромпет е Иван Данов, той е като Майлс, със сурдината – от там ми е вдъхновението, винаги съм харесвал такива изпълнения. По филма работих със страхотни хора – Христо Писков, Ирина Акташева. Ирина е от Русия, те там са се запознали. След този филм нямаха работа. Правеха социалистически рекламки за сапун – режисьори, които можеха да продължат да правят хубави филми. Кастрираха ги и тях. Това беше положението в България. Ако имаш дупе, можеш да стоиш там, аз нямах. Нямах толкова смелост да остана и да правя това, което искам. Един артист, ако не прави това, което иска, какъв е смисълът да го прави? Артист, а не занаятчия, който е овладял занаята и ще си осигури добро положение в обществото – това винаги го е имало, така е и в свободните общества. Това е въпрос на верую. Не искам да се пиша герой – Солженицин е герой, който буквално го изтласкват на границата да излезе от страната, а той им казва: „Вие трябва да се махнете от тази страна. Аз принадлежа на моята родина, вие не принадлежите на нея.“ Това е да си герой. Моето може да се нарече страх – мен не ме е страх от тях, мен ме е страх за мен какво ще стане – вече нямаше лагери, но щях да се пропия, това щеше да стане. Човек си има характер. Какво се случи с Рембранда – страшно нещо – това са убити хора! Аз направих грешка, че се махнах на 33 години, още на 20 трябваше да направя това. Направете страната, така че да стоят хората, не да бягат от нея. Излиза, че това е най-правилният начин – в никакъв случай! Има вътрешна емиграция и външна. Аз бях външен емигрант, а вътрешни имаше много. Дори Светлин Русев правеше неща, които не показваше – бяха много мрачни за нашата социалистическа действителност. „Антивалс“… Хайде, това е абстрактно… В музиката бяха най-зле, защото не можеха да разберат. Обаче театъра, киното – там бяха професори по всичко. Веднага се вижда дали това пасва или не на диалектическия материализъм. Те бяха едни схематици – следваха схема, по която се правеше изкуство в социалистическия реализъм. Както каза Юлия Огнянова: „Искаха да правим драма без драма.“ Така да излезе, че няма драма в социалистическото общество. Бинка Желязкова, автора на филма „Партизани“ – Христо Ганев… Само Бинка един „Балон“ направи после и него нещо го спряха. А Христо нищо не направи – той е много горд човек. Той отказа да прави филми.
„Милчо Левиев има невероятно усещане има за киното. Музиката в този концерт е от първия период, „забранения“. Тогава той популяризира американската музика в България, нещо което после ще направи с българската музика в Съединените щати. За мен бе привилегия да работя по този проект.“ – сподели Васил Спасов. В събитието ще чуем развити от него като пиеси композициите на Милчо Левиев за филми като „Горещо пладне“, „Малки тайни“, „Есенно слънце“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ „Осмият“, „Синята пеперуда“, „Отклонение“.
