„Джазът пее на български“ вече 12 години прави още по-близки до нас любими световни песни. Към тяхната мелодия и посланията им се добавя чувствителната към човешката душа поезия на Мария Донева, а завършен вид те получават в осмисленото поднасяне от музикантите. Марина Господинова с глас като дъх дава музикален живот на стиховете в интересна инструментална среда. Антони Дончев умело включва в импровизацията всяка почувствана на място идея от цялата музикална история. Венци Благоев също находчиво импровизира, като понякога сменя тромпета с подходящ предмет, издаващ звук от трептенето при човешкото докосване – раковина, рог, перкусия. Всеки добавя своя свят и се създава вселена, в която всички сме заедно и всичко е почувствано и преживяно. Води песента, устремена към красотата. „Лидер няма, проектът е четирима души и всички техни приятели.“ – го описва Венци Благоев. Затова „Джазът пее на български“ толкова години се среща с публиката си на живо, създавайки около себе си постоянно разширяваща се вярна общност. Сега проектът бе записан в албум.
Обаянието на „Джазът пее на български“ за Марина Господинова е в стиховете на Мария Донева: „Нейните текстове са красива поезия.“ Вокалистката забелязва, че хората обичат да слушат песни на български: „Посланието е по-силно. Имаме нужда те да се изговарят на нашия език и то по този красив начин, по който ги е пресъздала Мария. Огромно удоволствие е за мен!“ Удоволствието на музикантите се пренася върху публиката, която разпознава себе си в песните, поглежда се отстрани и отвътре, опознава се, прощава си дори, но със сигурност получава сила и се вдъхновява.
С песните от проекта се оттласкваме от ежедневието, в което понякога затъваме и буксуваме. И само миг по-късно виждаме светла перспектива, появява се усмивката, добавя се шегата, чувстваме се близки, вече сме много по-добре. Високият стандарт се задава още в началото с красивите стихове на Мария Донева към песни, които така обичаме да слушаме. „Самата ми работа включва красива музика и думи, които да са на нейното ниво. В репертоара ни има и меланхолични, и тъжни, и весели песни, но те всичките са красиви. Все едно отваряме скоба и вътре в нея всяко едно преживяване е уважено, признато, естествено, но е изразено по красив начин. Ние се виждаме отстрани каквито сме – хубави, добронамерени, с желание да разбираме и да бъдем разбрани, да сме полезни. Наистина са вечни любовта, надеждата, мечтите. Всичките ни грижи ще отминат, а те са били преди нас и ще останат.“ – разсъждава Мария Донева.
С „Джазът пее на български“ сме в нов свят, който Антони Дончев описва така: „На първо място мисля, че в него има любов и до нея, не по-маловажно, има добрина. Това е ценно. Като че ли хората го усещат. Много ми се иска да мисля, че проектът ги зарежда точно с тези две неща, които за мен са най-важните за човечеството. Затова музиката е най-великото нещо на тази земя – тя може да те зареди по индиректен път, по емоционален начин да ти въздейства за уж всеизвестни и простички неща, които като че ли ги позабравяме малко покрай сложното си ежедневие. Хубаво е, че можем да го напомним с музиката.“
Това буквално води до пристрастяване. Около проектът се оформя голяма група почитатели, а песните завладяват все повече съмишленици. „През годините се създаде много голяма група от хора, които не могат без нашия проект и без това да се съберем заедно. Някои от тях страдат, ако не могат да дойдат на концерт повече от месец – два.“ – отбелязва Венци Благоев. Липсата на албум досега той казва, че е за критика, но подчертава, че в основата си концепцията на проекта е да се слуша на живо. „Цялата същност е едно донякъде импровизирано театрално представление, в което всеки е водещ и певец. Всеки е част от едно цяло, което се бори за това красивата музика да се чуе от почитателите на поезията на Мария и обратно – почитателите на джаза да се заслушат в текста. Мария преживява тези песни. Тя е гордост за българската литература.“ – с възхищение говори Венци, като добавя, че нейни произведения са и в учебниците.
За да напише текста на български език Мария Донева много пъти слуша песента, мисли си за това, за което се говори в нея – не само в думите, но и в разказаната от музиката история, а също и в ритъма, който води настроението. Тя определя това като силно преживяване и го описва като приключение: „Като измислям текста, го пробвам и си го повтарям. Ходя по улиците, държа един телефон уж, че говоря по него, а си пея думите.“
С другите участници в проекта тя се запознава именно чрез него и музиката така ги сближава, че тя се привързва към тях. „Да правиш нещо заедно с приятели, които харесваш и обичаш, е много щастлива съдба!“ – възкликва тя. Марина откроява колко различни са те: „И това е толкова хубаво, защото се провокираме!“ Как стават едно за Антони Дончев е въпрос за „Стани богат“ и то от тези, които са за към 100 000 лв. „Рецептата е слуховият орган на всеки един от нас и реакцията спрямо това, което се случва. То е в тези моменти, единствено и само тогава. Другото е музикална толерантност.“ – казва той.
Разбирането между тях идва от интереса, който проявяват един към друг. Те си дават свобода – на себе си и на останалите, слушат с внимание, участват с вълнение. По-късно в нашия разговор темата за толерантността отново ще изникне, но вече като шега – как Антони изтърпява всички приумици на Венци да свири на какво ли не – тръба, фуния, чайник дори. Тези хрумки ги няма в албума. Самата Мария Донева дори изненадана пита: „Какъв „Джаз пее на български“ е това, когато Венци не свири на всички тези инструменти и не ползва своите дрънкулки?“
Самият Венци Благоев предлага в тази негова роля да влязат слушателите. „Хората искат да дадат от себе си на музиката, за да участват в нея.“ – описва още една специална черта на „Джазът пее на български“ Мария Донева. Така проектът носи една от характеристиките на джаза – да приобщава. Друга е да те покани да се включиш. „Слушането също е творческо преживяване, особено когато слушаш джаз, защото той изисква от теб да участваш.“ – извежда Мария Донева и подчертава, че на записите в студиото ѝ е липсвала реакцията на публиката, „на която даваш нещо, а тя ти го връща още по-голямо“. Тя посочва поредна важна характеристика на джаза, която е част от концепцията на проекта – импровизацията, създаваща уникалност на преживявянето. „Всеки път е различно!“ – възкликва тя.
Само един пример. В поредни концерти на „Джазът пее на български“ в Пространство за култура Portrait видяхме една перспектива към живота чрез два погледа към My Favourite Things. „Знам, че в тъжна, дълга зима / нощем светът е сив / ти припомни си, че Коледа има / и пак ще си щастлив.“ – почувствахме се заредени на концерта през декември. Намерили така жадуваното спокойствие, в изданието на проекта за Деня на влюбените направихме следващата крачка напред: „Слънцето грее, небето сияе. / Имаш си тайна и хубава тя е. / Спри се. Влюби се. Сбъдни си мечта. / Всеки ден носи любими неща.“
Различно е и в албума, не само заради отсъствието на „дрънкулките“ на Венци. „Тук има красива меланхолия, хората ще чуят музиката по друг начин. Ще търсим красива атмосфера, която да те накара да се отпуснеш, да се заслушаш, да се замислиш.“ – Марина Господинова отново извежда на преден план красотата.
Историята на „Джазът пее на български“ започва през 2010 г. Проектът се ражда от предложение на Община Стара Загора за финансиране на специален концерт за 10-я Live Zara Jazz с артистичен директор Венци Благоев. Той запознава участниците. Песните за първата изява избират Марина и Мария. По примера на „rap“ – „ритъм и поезия“, Манол Пейков от „Жанет 45“ предлага за заглавие JAP – „джаз и поезия“. Мария Донева се застъпва за българското звучене и проектът финално получава заглавието „Джазът пее на български“. През 2012 г. с него се открива Jazz Forum – Стара Загора и започва редовно да събира публиката.
Корените на албума са точно в такава среща. „Точно преди пандемията имахме концерт в „Перото“. Един от нашите почитатели ни покани да свирим в шато „Копса“. След това не се бяхме виждали две години. Когато бяхме в Portrait преди два месеца, той дойде да ни слуша и предложи на формацията да влезем в студио.“ – прави преглед на случилото се Венци Благоев. Със симфоничен оркестър в Doli Media Studio той е записвал музика за филми от цял свят, а също и новите композиции в ремастерираната версия на „Хан Аспарух“. Сега е за първи път там като джаз музикант. „Мисля, че станаха красиви неща.“ – казва той след края на записите и първото изслушване на готовия материал.
В сегашната много трудна ситуация „Джазът пее на български“ отново разбира човешката душа и я лекува. „В своя собствен и единствен живот човек се стреми да бъде с хубави дрехи, с добри приятели, да преживява хубави неща. Никой не иска да му спрат живота на едно място и да го убият или да го принудят да направи злини. Мисля, че всяка красива песен е любовна, освен това е и антивоенна.“ – пак вижда светлината в живота Мария Донева. С „Джазът пее на български“ този начин на мислене става наш рефлекс.
