Сближаването отвъд идеята за разстояния винаги е било в основата на Postcard. Когато квартетът се събира, Ралица Тонева, Неделчо Нинов и Теодор Тошков учат в Нидерландия, а Вилизар Гичев – в България. Когато тримата се връщат у нас, той заминава за Италия. Първия си албум създадоха в квинтет с Арнау Гарофе, а за втория вече са септет – още със Стив Хамилтън и Михаил Иванов. Премиерата на Next Steps е на 12 май в Sofia Live Club (билети се продават в мрежата на Eventim тук). Проекта, подпомогнат от Национален фонд „Култура“, музикантите представят по Jazz FM на 8 май от 11 ч. в предаването „Джаз ден“, както и в „За албумите от техните създатели“ на 9 май от 14 ч.
Развитието на групата се вижда и в смелата и визионерска композиционна структура на пиесите, и в увереността, с която музицират заедно членовете ѝ – представители на две поколения и три националности. „Започнахме да свирим джаз от първите си стъпки. До ден днешен растем.“ – убедено посочва Вилизар Гичев онова, което се забелязва отдалеч. Седмината имат много различни сътрудничества в пътешествия из България и по света. Както коментира Ралица Тонева: „Изминахме си житейския път през тези години, но успяхме да напишем пиеси, които да се комбинират също толкова добре, колкото в първия албум. Това означава, че всички заедно се движим напред.“
Зрелостта личи и от промяната в емоционалния заряд – към радостта от музиката се добавя възхищението към нея. Това поставя нови нива в дълбочината на осмисляне. „Чисто композиционно е доста по-отворено всичко, има повече разстояние и въздух. Това на мен като аранжор ми дава възможност и вдъхновение да правя каквото си искам.“ – много смело казва Неделчо Нинов. Преди последните думи прави пауза, търсейки друг начин да се изрази, за да бъде правилно разбран. Но е ясно, че грешка в тълкуването няма да има – границите при Postcard ги няма и защото са някъде далеч отвъд хоризонта, и защото близостта ги стопява. „Не се събираме толкова често, а разчитаме на това, че когато сме заедно, споделяме опита, който получаваме като свирим всеки ден. Не ни омръзва да творим заедно.“ – описва процеса на вливане на нова енергия в музиката на групата Теодор Тошков.
Тримата присъединени впоследствие членове на формацията добавят своя коментар. Арнау Гарофе слага положителен знак при сравнението с първия албум: „Доста по-мъдър, има повече енергия и взаимодействие между музикантите.“ Михаил Иванов споделя, че рядко му се налага да свири традиционен стил бас. „Което тук ми се случва и ми е приятно. За тях е комфортна зона, за мен е предизвикателство. Освен това музиката много ми харесва.“ Стив Хамилтън идва от най-далеч и се чувства много близко свързан с останалите в този начин на творческо общуване чрез споделяне на нови светове: „Много ми харесва името – Postcard. Всеки е пътувал и придобил различни влияния от различни места. И всяка пиеса е като малка пощенска картичка от преживяване. Музиката е много образна и създава усещане за дадено място. Всяка пиеса те отвежда на пътешествие.“
Postcard съдържа в себе си идеята да останем свързани. „Много ни помага да сме сплотени това, че всеки свири заедно с другите повече за музиката, отколкото за себе си. Всеки пренебрегва частица от себе си за общото благо.“ – казва Вилизар Гичев. И всичко е много лично. На предварителния концерт в Studio 5 преди записите сега при Георги Гогов в Doli Media те са чули своята музика и през въздействието върху публиката. Но Ралица Тонева отбелязва и че всеки вижда себе си в начина, по който останалите свирят неговите творби.
