Волфганг Мутшпил преди концерта си на Plovdiv Jazz Fest: „Музиката създава пространство, различно от това, което обичайно обитаваме“
Снимка: Laura_Pleifer

Волфганг Мутшпил преди концерта си на Plovdiv Jazz Fest: „Музиката създава пространство, различно от това, което обичайно обитаваме“

На Plovdiv Jazz Fest китаристът ще изнесе солов концерт с акустична и електрическа китара

Когато Волфганг Мутшпил свири, свързан с момента, той следва интуицията. Неговата музика е и пристинащи, и лек. Тя ни свързва със себе си и създава нови хармонични пространства. Волфганг Мутшпил ще изнесе солов концерт на Plovdiv Jazz Fest на 28 октомври преди на сцената да излезе Шико Пинейро.

Шико Пинейро: „Вече 30 години, откакто започнах да свиря, продължавам напред и се наслаждавам на пътя“ - Jazz FM

В навечерието на събитието ви срещаме с него.

Струните на Вашата китара са като струните на душата. Музиката достига дълбоко в сърцето. Как протича творческият процес, при който споделяте вътрешния си свят с външния чрез любовта си към музиката?
Много красив въпрос! Благодаря! Има част от музиката, която е свързана с майсторлъка – техниката, интонирането, гъвкавостта, познанието, репертоара, теорията – всичко това. Музикантите се опитваме да сме на високо ниво във всяко отношение. Но когато засвирим, искаме да забравим майсторлъка и максимално много да следваме интуицията и момента. Ако някой свири, свързан с момента, а не със собствените си очаквания, в музиката му ще има истина. Само така мога да обясня нещата.

Каква е за Вас истината за музиката, какъв е нейният смисъл във Вашия живот?
За мен тя е начин да се изразя и да вляза в друг свят от материалния, в който живеем. Музиката може да създаде много конкретен свят, много конкретно пространство, различно от пространствата, които обичайно обитаваме.

И затова чувствам музиката Ви като пристан и лек. Живеем в забързан бесен свят, и изведнъж, когато чуя Вашата музика, я чувствам като покана да погледна навътре и да се свържа със себе си. В този момент осъзнаваме, че точно от тази връзка сме имали огромна нужда. А ние сме я прекъснали, за да се защитим, да изглеждаме силни – все по грешните причини. Как се свързвате със себе си и как пазите чувствата си чисти?
Благодаря за впечатленията. Много е красиво, че с музиката ми правите такива асоциации. Бих казал, че за мен е също предизвикателство да свиря от момента и да изоставя мисленето за музиката като за надпревара и стремеж към превъзходство. Ако искаш да бъдеш на високо ниво, да свириш добре, понякога заговаря егото ти. Това е предизвикателство, но е чудесно предизвикателство, защото музиката ти показва, когато излезеш от този погрешен начин на разсъждение. Тогава музиката започва и не те изоставя. Хубавото в живота на музиканта е, че се изправя пред тази задача всеки път, когато свири. То е като безплатна терапия. Защото го чуваш, звучиш определено различно. Това е единственият начин, по който мога да опиша лукса да се изправиш пред въпроса как свириш. Защото, ако свириш очакванията си и за надпревара, може да е забавно и готино, но никога музиката няма да има голяма тежест. Когато забравиш всичко, което знаеш, и свириш интуитивно, тогава обикновено има смисъл.

Затова музиката Ви звучи толкова деликатно и изящно, достига до слушателя с такава мекота и финес. Какво е влиянието на Виена и на класическата традиция, на наследството върху Вас?
Бих казал, че традицията на класическата музика е от абсолютна важност за мен, защото с нея отраснах. Свирех само класическа музика до 13-годишна възраст. Започнах с цигулката и слушах основно класическа музика, защото баща ми бе хоров диригент. Той имаше огромна музикална колекция, но само със записи от класиката. Тя се вгради в мен и силно обичам този жанр. Заживях нов живот, когато се впуснах да изследвам териториите на джаза. Това бе важно пътешествие за мен, което ме отведе до Съединените щати и там прекарах 15 години. Мисля, че и двата полюса са активни. Може би тези два свята могат да се срещнат. Чувствам, че е така.

И това изразявате в музиката си. Като преподавател какво е първото и най-фундаментално нещо, което казвате на своите ученици?
Има две неща, които обикновено им казвам. Първо – когато свирим, общуваме с ноти, не с думи. И след това поставям два основни въпроса. Първият е за ухото като техен най-важен инструмент – как да го тренираме и все повече и повече да разчитаме на него. И другото е да разделят упражнението от свиренето. Двете са много важни, но са различни. Когато свирим, не искаме да се упражняваме, а когато се упражняваме, започваме да свирим, но това е друго. Когато наистина свирим, сме в съвсем друга ситуация – каквото влезе в музиката от упражненията не зависи от теб, то идва от само себе си. Има много важно разграничение, което особено учениците трябва да правят. Когато се упражняват, набират ентусиазъм и не могат да се освободят от него, когато засвирят. А не е хубаво да слушаш някой да се упражнява на сцената. Това са двете важни неща, които обикновено първо казвам на своите ученици.

В Пловдив ще изнесете солов рецитал. Пренасям се във времето, представям си как сме в залата и слушаме Вашата музика – чувствам вълшебството. Ще го преживеем след няколко дни. Но моля Ви да ни разкажете за спецификата на соловото изпълнение и за музиката, с която ще ни благословите на концерта си в Пловдив.
Мисля, че първо ще има част с акустична китара, в която ще свиря и написани от мен произведения, а също и свободни импровизации. Но това ще е акустично, почти класическо китарно начало. В даден момент, след половин час, ще премина на електрическа китара и ще отворя нов звуков свят с включването на усилватели, електроника, луупове и други ефекти. Не знам каква точно ще е програмата, но това е формата, която имам в съзнанието си.

Каква е разликата, когато свирите солово – на сцената сте само Вие и музиката, не общувате с другите музиканти, а единствено с публиката?
Току-що се прибирам от турне с Браян Блейд и Скот Коли, снощи изнесохме последния си концерт в Амстердам. В такъв състав трябва да слушаш другите и да се захранваш с красиво вдъхновение, за да продължиш. От тях можеш да поемеш толкова много идеи и да ги развиеш. А когато свириш солово, вземаш идеи от себе си. Това е най-трудният, но и най-свободният начин да музицираш. Ти единствен вземаш решения, без да ги координираш с никой друг. Тогава според мен е най-наситено чувството. Не е най-лесният начин на свирене, но е най-благодатният. С нетърпение очаквам концерта в Пловдив.

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2023 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Jazz FM е медиен партньор. Билети за фестивалната вечер на 28 октомври, обединяваща два концерта, вторият от които е на Шико Пинейро, се продават в мрежата на Eventim тук.

Ключови думи: