Китарата е в ръцете на Шико Пинейро още от детството му. От рано той започва да работи професионално като музикант – още от 12-годишен. Отраснал в богата музикална среда, той първо учи класическа китара, след това открива джаза и в него – всички възможности за творческо изразяване. Към тези два жанра той добавя любовта си към Бразилия и така се получава невероятната смес в музиката – класика, джаз и бразилската традиция. Шико Пинейро за първи път ще свири в България на Plovdiv Jazz Fest на 28 октомври в Дом на културата „Борис Христов“.
Деветият Plovdiv Jazz Fest с фокус върху китарата, пианото и инструменталния джаз - Jazz FM
В свиренето си на китара съчетавате много жанрове. Как толкова добре опознахте света на музиката, така че да свирите на такава стабилна основа?
Започнах да свиря на китара от много ранна възраст – бях 6-годишен. Още от самото начало съм харесвал всякаква музика – никога не съм имал проблеми с различните жанрове. Започнах като китарист с класическо образование – учих в консерваторията в Бразилия, но майка ми слушаше много бразилска музика, джаз, класика, аренби, рок, разбира се. Така израснах, обграден с тази музика. И когато 12-годишен започнах да работя, свирех в реклами като студиен музикант. Така че при мен нещата се развиха по обратния начин – започнах като студиен музикант на 12 години. Когато участваш в записите на музика за реклами, съвсем естествено, трябва да познаваш различни жанрове. Това бе началната точка – да не съм предубеден към никой жанр. Така звучи моята история – започнах като класически музикант, но много бързо превключих на рок вълна – много харесвах Джими Хендрикс, „Бийтълс“, след това – шоро, всякаква бразилска музика – популярна бразилска музика. И когато бях на 14 или на 15 години, се влюбих в джаза. Това бе щастливото начало на една връзка. Защото, когато започнах да свиря джаз на ранна възраст, никога не спрях. Бразилска музика, класика и джаз – това е музиката, която обичам.
Какви нови перспективи откри джазът пред Вас?
Много интересен въпрос! Мисля, че джазът е универсален език – много сложен и изискан, но същевременно – на него се говори съвсем лично. Няма значение от къде си – може да си от България, от Бразилия, от Съединените щати, от Италия или от Япония – стига да говориш езика, можеш спокойно да комуникираш на него. Той събира хората и ти дава свободата за колективно творчество. Не са много жанровете, които ти позволяват това – да твориш в момента, колективно и от нищото. Задаваш рамка и вътре в това пространство можеш да направиш всичко. Това не е така в класическата музика, дори и в някои видове поп музика. Там имаш предварително определена роля, която трябва да изиграеш. Но не и в джаза! В него можеш да направиш всичко. Особено обичам импровизираната музика. Обиколил съм целия свят, свирил съм с моите герои, с повечето си герои бих казал. Щастлив съм да мога да пътувам по света и да свиря с хората, които обичам. Всичко това се случи заради джаза.
Джазът ти предоставя среда да дадеш толкова много от себе си. Разбира се, всеки, който е слушал Вашата музика, веднага чува в нея колко много обичате Бразилия. На какво е Бразилия символ за Вас по отношение на музиката, с какво тя изпълва сърцето Ви?
Бразилската музика е мой дом, в който ми е толкова приятно. Не трябва да мисля за нищо друго, когато я свиря. Това е като да говориш език – както вие български, или аз – португалски, който ми е майчин – не ми се налага да мисля, просто говоря. Езикът ме свързва с моето детство, с майка ми, с баща ми, с приятелите ми, с най-ранните години от живота ми, от които имам толкова мили спомени. Когато слушам или свиря бразилска музика, веднага чувствам тази връзка. Тя говори на сърцето ми, говори на душата ми, чувствам я – не трябва да мисля за нищо, когато свиря. Тя ме свързва с детството, с дома ми, с родните земи. Това е много специално. Където и да отида и свиря бразилска музика, така се чувствам – свързан с корените си.
Свирите с лекота, лекотата е и в думите, с които ни разказвате за историята си в музиката. Тази история е история на успеха. И като че ли изглежда, че никога не сте имали никакви проблеми и препятствия в пътя. Какви бяха предизвикателствата и трудностите, които трябваше да преодолеете, и как гледахте на тези ситуации, за да успеете да преминете през тях?
Много, много интересен въпрос. Не, имал съм много, много предизвикателства. Като артисти всеки ден сме изправени пред такива, особено в днешни времена. Мисля, че най-големите уроци, които съм получил като музикант, са дошли в моментите, в които съм бил в беда по някаква причина. Помня, че започнах като самоук музикант, така че не можех добре да чета нотите, свирех по-скоро по слух. Бях един от тези музиканти, които първо се научават да свирят, а след това – да четат нотите. С четенето изоставах спрямо свиренето ми. Това бе интересно предизвикателство, което трябваше да преодолея като музикант – всеки път, когато влезех в студиото и някой сложеше ноти пред мен, се вцепенявах, буквално замръзвах. Имаш два избора като артист – да се изправиш пред своите слабости и да работиш за отстраняването им, или пък да се предадеш и да се примириш, че не можеш да четеш ноти. Аз избрах да посрещна предизвикателството. Ако не бях направил това, ако не се бях научил да чета ноти, нямаше да мога да съм солист на оркестри, да свиря оригинална музика. Това е един пример. Но такъв е всеки ден от живота на музиканта – работиш по слабостите си, по техниката си, обогатяваш знанията си. Всичко това са огромни предизвикателства. Но, от друга страна, ако беше лесно, всеки щеше да свири и да бъде музикант. Да си артист е въпрос на посвещение, трябва да сме отдадени на това. Познавам много, много, много музиканти, които се отказаха по пътя и станаха адвокати, архитекти. Защото не е лесно. В ежедневието срещаш толкова трудности и предизвикателства като творец, като музикант. Те са там и не са лесни. Трябва да си отдаден на изкуството, същевременно – и да имаш чувство за хумор, да не се вземаш твърде насериозно. Трябва да си гъвкав и да си добър към себе си – да си кажеш – върху това трябва да работя и имам време за него. Имам месеци, години. Винаги казвам на моите ученици, когато в началото започнат да свирят джаз – имате време да работите върху своите слаби страни, ще трябва да се изправите пред предизвикателствата като музикант. И всичко това е толкова приятно, стига да имаш чувство за хумор и да си се посветил на музиката. Така че казвам на учениците си: усмихнете се, свирихте прекрасно, това е етап, това е вашето ниво в момента, но вие няма вечно да останете на него, ще свирите все по-добре, ще се развиете като музиканти. Така че – усмихнете се. Това правя вече 30 години, откакто започнах да свиря – продължавам напред и се наслаждавам на пътя. Това е най-важното!
Благодаря за окуражителните думи, които могат да ни помогнат във всяка ситуация. Разкажете ни, моля Ви, за музиката, която ще представите в Пловдив.
В Пловдив ще изпълним пиеси от последния албум на кваретета ми – City of Dreams – „Град на мечти“, а също и няколко стандарта – бразилски и американски, които обичаме. Ще бъде интересна и уникална програма, която съм подготвил специално за тези концерти. Ще е супер хубаво. Групата е превъзходна! Харолд Лопес Нуса – на пианото, Матиас Аламане – бас, и Роджиеро Питомба – барабани. Ще бъде специално преживяване!
Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2023 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Jazz FM е медиен партньор. Билети за фестивалната вечер на 28 октомври, обединяваща два концерта, първият от които е на Волфганг Мутшпил, се продават в мрежата на Eventim тук.
