Написалият Blues for Bulgaria Питър Бърнстайн идва за първи път в България. Забележителният китарист гостува на Банско джаз фестивал на 5 август. Историята на Blues for Bulgaria датира от момента, когато Питър Бърнстайн за първи път чува „Мистерията на българските гласове“. „Възхитителен хор! Невероятни!“ – още е живо в него усещането от преживяното тогава. „Влюбих се в тази музика, много я слушах и се опитах да напиша пиеса в 7/4, която да носи облика на българската музика. Но излезе блус и реших, че по-добре да е в 4/4. Казах си, че след като първоначалното вдъхновение е била България, ще я нарека Blues for Bulgaria. Тя се появи от слушането на музика именно от вашата страна и неуспешния ми опит да напиша нещо, което звучи като българско заради неравноделния размер или красивата ъгловатост на вашата музика. Но тъй като излезе блус, си казах – каквото, това е.“ – разказа Питър Бърнстайн в интервю по Jazz FM.
Тя влиза в албума Signs of Live („Знаци на живота“) и издадения близо 20 години по-късно Signs LIVE в изпълнението на Питър Бърнстайн, Брад Мелдау, Крисчън Макбрайд и Грег Хътчинсън. Заглавията на албумите провокират въпроса ми за това как хората се справяме в живота. „Времето се движи с теб или без теб. Надеждата идва на вълни. Когато имаш по-малко надежда, трябва да потърсиш нещата, които ще ти помогнат да продължиш, осъзнавайки, че нямаш избор, освен да продължиш. Но да свириш музика, особено импровизационна, означава да си в момента, да го разбираш и да присъстваш в него. Това ти помага да се движиш напред стъпка по стъпка, нота по нота.“
Този начин на мислене се отразява и в музицирането на Питър Бърнстайн. „Когато свирим музика, се фокусираме върху хората около нас, върху материала. Всяка пиеса е сюжета на история, която разказваш, докато свириш. Колкото по-добре я разбираш и се вглеждаш в детайлите, откриваш как да ги представиш през личния си прочит, толкова по-дълбоко е всичко. Това те движи напред, защото осъзнаваш, че няма край. Няма точка, в която да си кажеш, че вече всичко си разбрал. Растеш с хода на времето и опитвайки се да мислиш за важните за теб неща.“
Тази перспектива към музиката Питър Бърнстайн ни приканва на пренесем и в другите аспекти на живота си: „Да свириш музика е интересно и в това можеш да навлезеш в дълбочина, но в крайна сметка всичко се свежда до това да станеш по-добро човешко същество. В това винаги можеш да намериш надежда – че можеш да бъдеш по-добър човек днес, отколкото си бил вчера.“
Композиралият и изсвирил Blues for Bulgaria Питър Бърнстайн идва на Банско джаз фестивал - Jazz FM
България е горда да има написан блус за нея. Вие направихте това. Разкажете ни, моля, историята на Blues for Bulgaria.
Това се случи отдавна. Много слушах „Мистерията на българските гласове“. Възхитителен български женски хор! Имаха записи, в края на 80-те се появиха по американската телевизия, в Tonight Show и аз бях изумен от тяхното звучене и изобщо от всичко. Потърсих техните по-ранни записи – от средата на 50-те. Те са с по-фолклорно звучене. Първоначалният замисъл на композитора Филип Кутев е бил да аранжира тези традиционни песни по съвременен начин. Невероятни! Влюбих се в тази музика, много я слушах и се опитах да напиша пиеса в 7/4, която да носи облика на българската музика. Но излезе блус и реших, че по-добре да е в 4/4. Казах си, че след като първоначалното вдъхновение е била България, ще я нарека Blues for Bulgaria. Тя се появи от слушането на музика именно от вашата страна и неуспешния ми опит да напиша нещо, което звучи като българско заради неравноделния размер или красивата ъгловатост на вашата музика. Но тъй като излезе блус, си казах – каквото, това е.
Защо поставихте тази пиеса първа в Signs of Live и Signs LIVE?
Тези два албума ги делят близо 20 години. Пиесата я написах в началото на 90-те за този албум и много я свирих с Лари Голдингс и Сам Яхел. Записахме я и със Сам и Браян Блейд. Приятна пиеса, написана във фа диез, която хората обичат да слушат, предизвикателна тоналност. Свирех я с много хора, за да чуя всеки от тях какво ще ѝ даде. В нея има един много основен китарен риф. Да, затова я озаглавих така – защото първоначалното вдъхновение бе опитът ми да напиша музика, която звучи като от българските земи. Но това излезе.
Като говорим за заглавието на този албум Signs of Life („Знаци на живота“), след пандемията издадохте албума What Comes Next („Какво следва“). В какво вярвате, какво Ви прави оптимист? Как се придвижваме напред? Какво Ви прави впечатление за начина, по който се справяме?
Времето се движи с теб или без теб. Надеждата идва на вълни. Когато имаш по-малко надежда, трябва да потърсиш нещата, които ще ти помогнат да продължиш, осъзнавайки, че нямаш избор, освен да продължиш. Но да свириш музика, особено импровизационна, означава да си в момента, да го разбираш и да присъстваш в него. Това ти помага да се движиш напред стъпка по стъпка, нота по нота. Когато свирим музика, се фокусираме върху хората около нас, върху материала. Всяка пиеса е сюжета на история, която разказваш, докато свириш. Колкото по-добре я разбираш и се вглеждаш в детайлите, откриваш как да ги представиш през личния си прочит, толкова по-дълбоко е всичко. Това те движи напред, защото осъзнаваш, че няма край. Няма точка, в която да си кажеш, че вече всичко си разбрал. Растеш с хода на времето и опитвайки се да мислиш за важните за теб неща. Когато свириш, трябва да правиш всичко това. Като пренесеш тези идеи в другите аспекти на живота си, тогава имаш шанс. Но има много големи неща, които ми дават надежда – две деца, съпруга. Това е истината, в това се заключава всичко. Да свириш музика е интересно и в това можеш да навлезеш в дълбочина, но в крайна сметка всичко се свежда до това да станеш по-добро човешко същество. В това винаги можеш да намериш надежда – че можеш да бъдеш по-добър човек днес, отколкото си бил вчера.
Вашият модерен звук е дълбоко вкоренен в традицията. Джазът е наследство, което поехте от велики личности като Кени Барън и Джими Хол. Какво влияние оказа върху Вас това, че факела на музиката ви подадоха именно най-големите.
Чувствам се щастлив и все по-щастлив, колкото повече остарявам, че съм бил заедно с хората, които считам за герои, и че съм срещнал толкова много велики музиканти, които са смятани за легенди и икони, и много, които не са смятани за такива, но са ми оказали силно въздействие. Голям късметлия съм, че съм ги слушал, бил съм близо до тях или дори съм им чиракувал – като Лу Доналдсън и Джими Коб. Те са свирили много години преди дори да се родя. Свиренето с тях носи в себе си идеята за приемането на наследство. Щастлив съм, че съм бил до такива велики музиканти, които са ми предали усещането, че мога да бъда силен и да устоявам, че на какъвто и инструмент да свиря, трябва да го използвам, за да създавам силни вибрации и да изобразявам собствената си личност. В това е красотата на импровизацията – тя ти показва колко надълбоко можеш да навлезеш навътре в себе си. Да видиш хора, които са изцяло себе си – във всяка нота, която са изсвирили, във всичко, което са направили – това бе пример и ми показа, че то може да бъде постигнато. Тези хора са човешки същества, които, когато свирят, инструментът им изчезва, защото чувстваш тяхната човечност. Имал съм късмета да бъда до такива велики личности като Доктор Лони Смит, Мелвин Райн, Сони Ролинс, Боб Краншоу – все ветерани. Има китаристи, които са много по-възрастни от мен, като Джими Хол, други, които са малко по-възрастни от мен, като Джон Скофийлд и други, които са съвсем малко по-възрастни от мен, като Боби Бруум и Равин Джонсън. Но всеки от тях се е формирал от собствения житейски опит. В ретроспектива си давам сметка колко щастлив съм бил да се сдобия с опитността на тези невероятни музиканти.
Самият Вие свирите с невероятни музиканти в групата, с която идвате в България. Моля Ви да ни разкажете за бенда и за репертоара на концерта в Банско.
Тази група никога не се е изявявала в този състав, но всички ние свирим заедно в други групи. Свързани сме с това, че всеки е свирил с всички останали. Много съм свирил с Арън Голдбърг през годините, а с Висенте Арчър – все повече в последно време. С Робърто Гато сме били на турне в Европа и много ми харесва стила му. Той може да не е работил с Висенте, но знам, че е свирил с Арън. Общото е в начина на свирене – музиканти, които се чувстват напълно комфортно, когато засвирят с някого, защото осъзнават своята сила. Тъй като това е мой квартет, ще изпълним мои композиции. Разбира се, ще изсвирим Blues for Bulgaria. Ще видим как се чувстваме в момента – в репертоара си имаме стандарти и джаз пиеси, като Con Alma, композиции на хора като Монк, Хорас Силвър. Опитваме се да свирим пиеси от нашите герои, а също и стандарти – американски популярни песни, които хора като Чарли Паркър, Майлс Дейвис и Сони Ролинс, споменавайки само няколко имена, са ни показали невероятни начини да се интерпретират. Ще направим микс от произведения с разнообразен груув. Слушаме се един друг и разговаряме. Надявам се, че хората ще слушат и ще им хареса.
Ще ни хареса!
Вълнувам се – за първи път ще бъда в България и очаквам гостуването с нетърпение!
Банско джаз фестивал се организира от Община Банско и Асоциация Фестивалите в България с финансовата подкрепа на Министерството на културата и под патронажа на Министерството на туризма, Jazz FM е медиен партньор. Входът е свободен, а за седящите места пред сцената билетите са в продажба в мрежата на Eventim.
