Шотландският пианист Стив Хамилтън превърна България в своя втора родина и бързо се вля в българската музикална среда. „Музикалната сцена в България процъфтява в творчески подем. Голям късметлия съм, защото създавам креативни проекти с фантастични музиканти. Това ме прави изключително щастлив.“ – коментира той в студиото на Jazz FM.
Поставяме началото на дълго изречение за Стив Хамилтън и музиката с начина, по който я открива. „Като дете започнах да вземам уроци по пиано. Баща ми е професионален музикант – свиреше на китара, пиано и контрабас. Постоянно изнасяше концерти. Когато пораснах достатъчно, за да мога да пътувам с него, започнах да ходя на всичките му концерти и бях въвлечен в музикалната сцена. Първите си концерти изнесох на 14-годишна възраст, като свирех на пиано в ресторант, докато хората вечерят. Тогава опознах джаз стандартите. Няколко години след това спечелих стипендия за „Бъркли“ и отидох да уча в САЩ. Първият човек, когото срещнах и с когото станахме много добри приятели, бе български музикант – Ерол Ракипов. С него във втората си година на следване заживяхме в един апартамент. Той покани и Георги Дончев. Тримата постоянно свирехме заедно в Бостън. Чрез тях срещнах Росен Захариев – Роко. Така че връзката ми с България датира много назад във времето.“ – разказа Стив Хамилтън.
Той е известен в цяла Европа като част от групата на Били Кобъм, в която свири вече десет години. „Майк Мондейз, мой много близък приятел, басист, ми писа, че Били е обявил прослушване за кийбордисти. Изпратих му материали. Той веднага ми върна много мило писмо, че му харесва какво правя, не може да ми предложи ангажимент в момента, но да останем във връзка. Казах си – много мило, но нищо няма да излезе. Само след няколко седмици той ми писа: „Хайде!“ Много скоро след това вече бях в Швейцария с групата, където репетирахме три дни преди да тръгнем на турне. И вече десет години пътувам с него из Европа.“
Стив Хамилтън е впечатлен от огромния талант на Били Кобъм, който го насърчава към развитие. „Има много известни музиканти с по една силна страна. Но Били преминава през цялата музика, свири с големи имена класически джаз, фюжън, латино-американска музика. Страшно добър е във всички жанрове. Така че, когато свириш с него, си с човек с огромен опит, свирил с много различни музиканти на много високо ниво. Това те кара да се стремиш към неговото ниво, съответно – започваш да свириш по-добре, отколкото си свирил досега.“ В музиката на Били Кобъм винаги чуваме идеята за това да преминеш отвъд и да направиш още една крачка напред, абсолютно неудържим. Тази година слушахме барабаниста на „Банско джаз фестивал“ със Стив Хамилтън като член на групата му (на основната снимка в публикацията). Записа от концерта слушаме тази седмица в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ във вторник от 21 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Били Кобъм: „Свиренето изразява кои сме, откъде идваме и как виждаме живота си по-нататък.“
Но как България става втора родина за шотландския пианист? „Пак по стечение на обстоятелствата. Моята приятелка е също българка. Дълго време живяхме във Великобритания, но често мислехме за преместване в България. Два – три пъти бяхме на прага да го направим, но все нещо се случваше. Накрая се случиха две неща едновременно – Брексит и Ковид. Това ни подтикна да преминем границата и преди две години се установихме в България.“ – разказва историята Стив Хамилтън. А в България много му харесва. „Обичам храната и времето. Пътувам много по света и в много случаи ми е по-лесно да тръгна от София, отколкото от Единбург.“
Модерна фюжън музика в авторския проект Frantik Zen на Арнау Гарофе
Стив Хамилтън в концерта Frantik Zen на Арнау Гарофе с Александър Логозаров, Радослав Славчев и Васил Вутев в Пространство за култура Portrait
В интервюто със Стив Хамилтън слушаме музика и от неговия албум Between the Lines, публикуван на сайта му и в Bandcamp. „Той бе създаден по време на локдауна, когато на повечето музиканти, които познавах, им бе забранено да напускат домовете си. За да имаме какво да правим и да запазим разсъдъка си, се впуснахме в онлайн сътрудничества. Направих няколко такива записа. Една сутрин се събудих, погледнах папките в компютъра и осъзнах, че може би имам албум. Той бе готов на 70 % и след това го завърших. Уникалното е, че го създадохме без да напускаме домовете си. Това е другата причина да го озаглавя „Между редовете.“ Слушаме пиесата In a Flash of Light, озаглавена по цитата от Антъни Де Мело: „Живеем в кратък проблясък от време, а когато падне нощта, тя е завинаги. Животът е миг, който пропиляваме в тревоги, товари и обременености.“ Така пиесата описва музиката като живот.
За Стив Хамилтън музиката е безценна: „През годините смисълът на музиката за мен се променя. С хода на времето и с натрупването на опит виждам, че тя е втъкана в самия живот. В нея е енергията да си жив, да си човешко същество. Тя е моето средство да споделя положителната си нагласа към света с хората, особено когато това се случва на живо, защото сме заедно на едно място. С музиката споделям жизнената си философия и тя за мен е възможност да окриля хората и да насоча чувствата им в положителна посока.“
Миналата седмица Стив Хамилтън свири в Пространство за култура Portrait с Александър Логозаров. Jazz FM записахме концерта, музика от него звучи в ефир и скоро ще представим в предаването ни „Джаз емоции“.
Днес Стив Хамилтън ще бъде отново на сцената в Portrait, този път с Михаил Иванов – контрабас, и Борислав Петров – барабани. „Това трио сформирахме по чиста случайност. Преди няколко месеца свирихме на частно събитие и осъзнахме, че звучим много добре заедно. Решихме да поработим в този състав.“ – запознава ни с историята Стив Хамилтън. На концерта довечера от 20 ч. всеки ще свири творби от собствения репертоар, а той е избрал и произведения от Дюк Елингтън и Карла Блей, други класики в джаза, но не джаз стандарти, които не изключва да присъстват в програмата. „Пиесите подбирам така, че да движат емоционалния поток на музиката. Когато слушам концерт, обичам усещането за пътешествие в чувствата и това се опитвам да правя, когато свирим на живо.“ – описва концепцията си Стив Хамилтън.
