„Имам дълга история с България.“ – казва Били Кобъм в интервю за Джаз ФМ радио. Легендарният барабанист се завръща у нас за концерт на Bansko Jazz Festival. Събитието е на 12 август, а на сцената с Кобъм ще бъде неговата група, включваща китариста Емилио Гарсия, пианистите Стив Хамилтън и Хорхе Вара и басиста Виктор Систеняс. „Нарекох формацията „Испанският контингент“, тъй като нашата музика има характеристиките на музикалното мислене на творци от един и същ регион. Пиша материала специално за тези музиканти, вместо да налагам пиеси на хора, които не могат да разбират моята творческа цел.“ – казва Били Кобъм и разкрива, че по време на концерта в Банско ще представи композицията Bulgarian Rubix Groove, вдъхновена от Милчо Левиев.
Цялото интервю на Таня Иванова и Светослав Николов с Били Кобъм може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а разговора може да прочетете по-долу.
Бихте ли ни разказали как преминаха за Вас последните две години?
Този период беше едновременно благословия и проклятие. Пандемията се оказа проклятие за целия свят, но тя беше и потвърждение на идеята, че от лошото може да се роди нещо добро, а понякога това се случва по странен начин. Ние музикантите, всъщност аз не говоря само за музикантите, но и за артистите като цяло – имаме крехка психика. Очакваме признание за дарбата, която ни е дадена вероятно по Божия промисъл и искаме да я споделяме не само със себе си, но и с други хора, с публиката. В този процес получаваме признание за това, което правим. С настъпването на Ковид-19 веднага започнахме да губим приоритетите в живота си, нещо, което е достатъчно да разбие домовете и семействата ни. Не мисля, че бяхме готови да преживеем всичко това, имайки предвид времената, в които сме постигнали тези неща. В момента съм на 78 г. Когато навърших 75 г. вече бях женен за съпругата ми от 15 г. и въпреки този период ние все още не се познавахме добре. Проблемът беше, че въпреки разбирателство помежду ни, все пак ние не се познавахме достатъчно. И сега заради Ковид-19 трябваше да седнем един срещу друг в изминалите месеци по време на карантината и да се опитаме да разберем кои сме и как можем да продължим заедно напред. Струва ми се, че това е едно от най-ценните неща, които съм правил. Понеже нямахме контрол върху обстоятелствата, това ни направи по-силни отвсякога. В този период ми се наложи смяна на тазобедрената става от лявата страна и за мен беше много важно да почивам. Имах време да пиша музика, разполагах със спокойствието и тишината, от които се нуждаех. Ние имаме дом в Панама, която е моята родина. Нещата се развиха много позитивно за нас. Сега се настройвам отново да поема на път, да започна да свиря със своите колеги и мисля, че съм добре подготвен.
Много ви благодаря за тези мъдри думи! Сега тръгвате отново на път и скоро ще свирите в България. Надявам се, че у нас се чувствате като у дома си. Сигурна съм, че имате много приятели тук покрай музиката, бихте ли ни разказали повече за тях?
Имам дълга история с България. Да се върнем 50 г. назад във времето, когато започнах да работя с музикант на име Милчо Левиев. Той беше първият кийбордист в група, на която бях лидер. Вървейки по трънливия път на музиката, той ми помогна да развия своите умения на аранжор и композитор, което винаги съм намирал за важно. Не съм идвал много често в България, но трябва да призная, че винаги, когато съм посещавал вашата страна е било повече от прекрасно! Научавайки за Пловдив и за тепетата е пример за това по колко много пътища хората могат да достигат до нова информация и да научават нови неща, а това рефлектира върху музиката, която правиш. Когато дойда отново в България, ще донеса със себе си нещо, което искам да споделя с вас. Написах композиция, вдъхновена от Милчо Левиев и нейната премиера ще е именно в Банско. Тя се нарича Bulgarian Rubix Groove. Може да не е напълно готова за концерта през август, но все пак ще я изпълним на живо. Скоро ще я изпратя на музикантите, в момента я записвам в студиото.
Разкажете ни за програмата, която ще представите в Банско и представете музикантите, които са в групата ви.
Идвам с млади музиканти, с които се запознах през последната година. Трима от тях са от Чили, но от доста време живеят в Испания. Едва сега научих за тях. А център на групата е музикант, който – вижте каква ирония – живее в София. Това е Стив Хамилтън. Ние сме заедно поне 10 години, дори повече, в различните ми групи и албуми – и бигбендови, и на малки формации. От другите трима Хорхе Вара е прекрасен пианист – младеж, който преподава в Мадрид. Впечатляващ е. Басистът е Виктор Систеняс – също от Сантяго и преподава в музикално училище в Мадрид. Емилио Гарсия е превъзходен китарист, с когото се чувствам много добре. Нарекох формацията „Испанският контингент“, тъй като нашата музика има характеристиките на музикалното мислене на творци от един и същ регион. Пиша материала специално за тези музиканти, вместо да налагам пиеси на хора, които не могат да разбират моята творческа цел. За мен не е толкова важно писането на ноти, колкото намирането на хора, на които им е интересно да ги изсвирят с теб, които могат да се свържат с музиката и да пресъздадат написаното на листа хартия по начин, който да отразява техните устои и музикални натрупвания. Работим много заедно от началото на тази година, когато бяха първите ни концерти и ни е много хубаво заедно. С нетърпение очаквам да представим на публиката плодовете от нашия труд от изминалите месеци. Отново сме на сцената, в края на годината ще имаме голямо фестивално турне, но да дойдем в София за нас е много важно и е специален момент.
Ще чуем ли велики пиеси като Straus и Red Baron?
Да.
Ще ни направите много щастливи. Какво Ви вдъхнови за тях? Какво се случи през 1973 г., какво има в албума Spectrum?
Отчаяно се опитвах да се върна на музикалната сцена. В обучението си бях подготвен по-скоро да работя в звукозаписни студия в САЩ. След като ме освободиха от „Махавишну оркестра“, реших, че е по-добре да си направя музикални визитки, каквито са всичките ти записи на практики. Те представят личността на твореца, неговите корени. Звученето на музиката отразява всичко това. Така че исках да запиша албум, да го предложа на всеки, който би пожелал да го чуе, и да ме поведе по пътя към соловата кариера. Така се появи Spectrum. За някои от пиесите съм вдъхновен от филми, като Peanuts на Чарлз Шулц – Charlie Brown & The Red Barron, Snoopy. От тук дойде тази идея. За мен това е най-естественият начин да пиша музика. Не можеш да пишеш за нещо, което не познаваш, а трябва да извлечеш от личната си житейска история. Не можеш да пишеш за нещо, което никой друг досега не е чувал, тъй като всичко вече е направено. Разликата идва от личността. Това направих тогава – да напиша пиеси, които да са ми като визитни картички и чрез тях да си намирам професионални ангажименти.
А сега сте легенда, истинска легенда. В музиката си вплитате кой сте и през какво сте преминали. Как се чувствате в момента по отношение на Вашата кариера, личен живот и пътешествието в музиката?
Беше истинско преживяване по всеки един възможен начин с неговите позитиви. Не бих могъл да кажа, че ми се е искало да започна по-рано, защото не мисля, че щях да съм готов. Взимал съм всичко, което съм могъл и съм го използвал по възможно най-добрия начин, на който съм бил способен. И съм щастлив, че имам всичко това. Това е най-добрият начин, по който може да вървим напред. Не бихме могли да направим повече.
Може би още един въпрос. Трудно или лесно е да правиш музика днес?
Да! (смях) Зависи за какво си мислиш. Свиренето изразява кои сме, откъде идваме и как виждаме живота си по-нататък. Всеки сам решава как да използва инструмента, които му е предоставени и то по начин, по който най-добре го изразява. Това прави нещата толкова специални. Някои от нас ще разберат другите или пък няма да ги разберат. Просто така стоят нещата. Не може да промениш това. Има хора, с които обичам да свиря. Те обаче няма да искат да свирят с мен, но каквито и да са техните причини, а аз се надявам да са чисто музикални, а не други, ние сме различни и затова не очаквам, че моята посока ще бъде приемлива за останалите, както е за мен. Не бива да очакваме, че всичко ще става с щракане на пръсти. Трябва да отделим време, за да разберем как може да работим заедно. Ако играем на сигурно, всичко ще бъде наред.
Вашата музика съчетава жанрове, съдържа динамиката на живота, дълбочината на мисълта и светлината на мелодията. С какво чувство искате музиката Ви да изпълни слушателите?
Искам да им дам нещо, което да си свирукат, да запомнят. Това е хубавото. Музикалните теми са в главата ми. Има голям композитор, който съм възприел като ментор – Луис Белсън. Той също така си е измислял мелодии, които си е пеел наум. Той е невероятен перкусионист, фантастичен барабанист. Пишел е музика в различни стилове и за разнообразни състави – религиозна музика – хорали, но също така и пиеси за джаз трио. Всички те обаче са били абсолютно съвършени, добре премислени. Когато слушам неговите изпълнения и го гледам как свири – виждам, че всеки един барабан от комплекта той разглежда като позиция на пръстите върху дупките на кларинета като покрива всички възможни варианти, така че във всеки един момент да звучи този тон, който е нужен на пиесата. Ето, там искам да отида, там искам да заведа хората – при изкуството, при идеите, не само ритмичните, но и музикалните. Така ще им покажа как разбирам живота, откъде идвам като обяснение за това накъде съм се отправил. Ето така искам да ме запомнят като композитор.
Вие ще вдъхновявате и ще обучавате млади джаз таланти на „Банско джаз академия“. Кое е най-важното, което едно ново поколение млади музиканти смятате, че трябва да знаят?
Пътят е труден, но може да се извърви. Младите хора, които учат джаз, трябва да разберат колко богат е той и да свикнат с мисълта, че ще опознаят една мъничка част от огромното цяло. Но има нещо много просто, което е основата – да чуват музиката в себе си. Това е нещо много трудно. Ако имате знанието, говорейки в академичен смисъл, трябва да знаете как във всеки един момент от него да си вземате точно това, което ви е нужно. Това отнема време, но времето е пред тях. Ако имат късмет, ще са живи достатъчно дълго, за да го разберат. А има какво да учите до залеза на живота си, ако все още свирите тогава. Така е в живота. Ако се посветите на музиката, ще се справите.
