„Любовта е силата в центъра на това, което правим. Когато го споделим с публиката, правим така че хората да се чувстват добре, докато ни слушат, а и изобщо в живота.“ – споделя основателят на Take 6 Клод Макнайт в интервю по Jazz FM.
Той създава групата през 1980 г. от любов към музиката и хармоничните структури в университет с богато наследство от такива формации. Новото при него обаче е да разшири състава до секстет, за да може да се разгърнат джазови хармонии. Творческото им развитие идва от обичта на всеки от тях към музиката. Вече 46 години всеки път, когато пеят, е ново преживяване. „Музиката ни е толкова богата, с толкова много елементи, отворени за интерпретация, с толкова много хармонии, които могат да се изградят по различен начин. Така тя никога не остарява, никога не застоява, никога нямаме усещането, че просто пеем на сцената.“ – добавя той. И тъй като при тях е пеенето е автентично и изпълнено с истински чувства, песента достига директно до слушателите. Всеки от шестимата извисява другите и тази връзка в спирала на възход се пренася върху слушателите.
„За бъдещето ме обнадеждава вярата ми, че всичко искаме едно и също – мир, любов, разбирателство. Има много повече неща, които ни свързват като хора, имаме много повече общо, отколкото различия. И ако се уповаваме в това, което наистина искаме, тогава ще се разбираме по-добре и ще си показваме, че сме заедно, че не трябва да враждуваме един с друг. Ще проумеем, че понякога трябва просто да се спрем, да си поемем дъх и да осъзнаем, че като човешки същества сме тук, за да се разбираме и да живеем в мир.“ – казва Клод Макнайт.
Това послание музикантите ще ни предадат на 23 декември, когато в Зала 1 на НДК от 19 ч. изнесат първия си концерт в България със Симфониета Враца под диригентството на Анджело Валори. Събитието е организирано от Националния дворец на културата в партньорство с A to JazZ и е част от Новогодишния музикален фестивал на НДК. Jazz FM e медиен партньор.
Когато слушам Вашите песни, чувам как пеенето ви вибрира с душите на слушателите и с Вселената. Каква е енергията, която влагате в музиката си, за да резонира тя след това така?
За нас е съвсем естествено, тъй като чувството е вътре в нас. Всеки път, когато пеем, е ново преживяване. Понеже е автентично, можем да го дадем на слушателите. Споделяме го по начин, по който те могат да го разберат и да го почувстват също като нас, тъй като е изпълнено с истински чувства.
И така е от много години – от 1980 г. Защо създадохте групата?
Сформирах състава, докато следвах в университет с богато наследство на акапелни формации. Исках да създам своя. Започнах с още трима тогава първокурсници, с които пеехме в стилистиката на квартетите от бръснарниците. Но искахме да се различаваме от другите, така че добавихме още двама членове, за да можем да правим повече джазови хармонии. Създадох групата от обич към музиката и хармоничните структури.
Какво ви прави хармонични заедно, силни индивидуално и като група?
Хармонични ни прави това, че ние духовно сме на една и съща вълна. Вярваме във Висшата сила, вярваме в Бог. Това е нашата основа. И тъй като всеки от нас обича музиката, това позволява на цялата група креативно да се движи напред. Винаги се опитваме да ставаме все по-добри, да учим нови неща и да се предизвикваме. В този смисъл сме обновени всеки път, когато пеем.
Каква е силата на музиката?
За нас силата на музиката е силата на любовта. Първата ни песен бе озаглавена Spread Love („Разпространявай любовта“) и това е нещо, което никога не може да остане встрани. От това се нуждаем всички. Любовта е силата в центъра на музиката ни. Когато я споделим с публиката, правим така че хората да се чувстват добре, докато ни слушат, а и изобщо в живота.
Обезкуражавате ли се от пречките и когато виждате, че светът не върви в правилна посока?
Разбира се. Случващото се около нас може да бъде обезкуражаващо, но прекрасното в нашата група е, че си даваме сили един на друг – всеки извисява другия и така продължаваме напред по начин, по който показваме на хората, че не трябва да бъдат сами. Те не трябва да страдат сами. И когато имаш до себе си сродни душѝ, които да те повдигнат, да те направят по-силен, ти успяваш да се изправиш, почувстваш ли се обезкуражен.
Какво Ви обнадеждава за бъдещето? В музиката ви има надежда. Откъде идва тя?
Това, което ме обнадеждава в творчески план, е вярата ми, че всичко искаме едно и също – мир, любов, разбирателство. Има много повече неща, които ни свързват като хора, имаме много повече общо, отколкото различия. И ако се уповаваме в това, което наистина искаме, тогава ще се разбираме по-добре и ще си показваме, че сме заедно, че не трябва да враждуваме един с друг. Ще проумеем, че понякога трябва просто да се спрем, да си поемем дъх и да осъзнаем, че като човешки същества сме тук, за да се разбираме и да живеем в мир.
Как групата ви прави превъзходни музиканти? Всеки от вас участва в ярки странични проекти. Как работата във формацията развива качествата ви на артисти?
Това е прекрасен въпрос. Мисля, че това, което наистина ни помага е, че всеки от нас е силен в музикално отношение. Когато се съберем заедно, ние взаимно се изтегляме напред по начини, по които, ако бяхме сами, нямаше да можем. И тъй като сме в състояние да направим това, то ни помага в страничните проекти извън Take 6. И след това натрупаната в тях енергия връщаме в групата. Това е като да пълниш кладенец с вода. През цялото време се обновяваш, докато се изпълваш. След това тръгваш по свой път и раздаваш на другите.
И раздавате на аудиторията. Представям си, че преживяването да ви слушаме на живо е като да си в църква. Мисля, че така ще се чувстваме в залата на вашия концерт. Разкажете ни за чувството при срещите на живо с публиката.
Обичаме да пеем пред публика. Прекрасното на това е, че дори след всичките тези години, ние все още се изненадваме един друг на сцената. Музиката е толкова богата, с толкова много елементи, отворени за интерпретация, с толкова много хармонии, които могат да се изградят по различен начин. Благословени сме, че можем да правим това, тъй като сме само ние на сцената. Това е превъзходно. Така музиката за нас никога не остарява, никога не застоява, никога нямаме усещането, че просто пеем на сцената. Всеки път това е преживяване за самите нас. И тъй като това е така, можем да го пренесем до хората и да им го предадем.
Искам да Ви попитам за един специален човек, специален за самата музика – Куинси Джоунс. Вие сте работили с него. Какво бихте споделили за него като опит и като следа, която това партньорство остави върху вас?
Срещнахме се с Куинси много рано в нашия творчески път. Едно от най-невероятните неща за него е, че никога не те кара да се чувстваш все едно е по-добър от теб. Той винаги изваждаше от нас повече, отколкото сме мислели, че имаме в себе си. Това е белегът на прекрасен човек и прекрасен продуцент – че той достига до артиста и му позволява не просто да бъде себе си, но и да даде повече, отколкото някога е смятал, че може. Много ми липсва, тъй като бе наш приятел и превъзходен продуцент. Но той е просто прекрасен човек, който упражни огромно въздействие върху света.
С поглед към концерта ви в София, Коледа е специален момент от годината, който ни дава обещанието за спасение. Какво е закодирано във вашата празнична концертна програма, което ще предадете като послание към света?
Отново – посланието на любовта. Това е Божието послание към нас, което ние предаваме на публиката – за надежда, мир и любов. И точно това ще донесем със себе си и ще споделим с вас. Винаги искаме хората да дойдат на концерта и, като си тръгнат, да се чувстват по-добре отпреди.
Как се съчетават гласовете ви със симфоничния оркестър?
Това е деликатен баланс, тъй като има толкова много гласове – шестима души пеем различни части от хармонията. Аранжиментите за симфоничен оркестър са направени така, че да чуеш едновременно неговия звук, но и изваяното от гласовете. Това е богата звучност. Аранжиментите са наистина превъзходни – те подчертават и оркестъра, и групата. Целта е да постигнем единно звучене, което в това събиране е още по-красиво.
Моля Ви да ни разкажете за своя път в музиката и имахте ли роля в това, че и брат Ви Браян Макнайт навлезе в нея? Как се случи така, че и двамата пеете?
Това, което ни се случи с Браян, идва от семейството, което е много музикално по майчина линия. Дядо ни – бащата на майка – бе директор на Госпъл хора на Ню Йорк. Ние отраснахме, слушайки госпъл хорове. Когато семейството се съберяхме, всички пеехме. И затова ние смятахме, че всеки пее. Това знаехме още от съвсем малки. Затова и ни бе много лесно. Що се отнася до навлизането на Браян в музикалния бизнес, той е със седем години по-малък от мен, видя пътя, по който вървя, и си каза: това е нещо, което вероятно и аз мога да правя. Мисля, че съм му бил вдъхновение за това да види как може да се върви по този път. Така че той си пое по него и направи необходимото, за да влезе в музикалния бизнес. От тогава аз съм един от най-големите му почитатели, както и той на мен.
Билети за концерта се продават в Билетните центрове на НДК в София и Варна, както и онлайн в системата на НДК, а също и в мрежата на Eventim. В навечерието на първата среща на живо с музиката на Take 6 в предаването All-Time Jazz Masters на 22 декември от 22 ч. Емил Войников ще представи коледния албум на групата от 1991 г. He Is Christmas.
