Създал с Майлс Дейвис албуми като Tutu, Джейсън Майлс води у нас Ренди Брекър и съпругата му Ада Ровати за концерт в почит към легендата: „Всеки, свирил с Майлс, е бил правилният човек в точния момент“

Създал с Майлс Дейвис албуми като Tutu, Джейсън Майлс води у нас Ренди Брекър и съпругата му Ада Ровати за концерт в почит към легендата: „Всеки, свирил с Майлс, е бил правилният човек в точния момент“

В интервю по Jazz FM кийбордистът споделя, че Майлс Дейвис е бил човекът, дал му простора в консервативна среда да се разгърне като музикант на електрическо пиано

100 години от рождението на Майлс Дейвис отбелязваме с гостуването у нас на неговия близък съратник Джейсън Майлс. Той е композиторът, аранжор и кийбордист, който от сътрудник в създаването на албума Tutu се превръща в един от най-близките и доверени приятели на Майлс Дейвис. Концертната програма, която ще чуем довечера в Зала 3 на НДК от 20 ч., представена от Fest Team, преминава през цялото творчество на легендарния артист. За да пресъздаде музиката на Майлс, Джейсън Майлс кани друга легенда и дългогодишен приятел – Ренди Брекър, неговата съпруга Ада Ровати, на барабаните е Джийн Лейк, а басист е Федерико Маламан.

Майлс е вдъхновение за много хора и е бил толкова важен в толкова много отношения. Какво е най-важно за Вас от наследството на Майлс, което поставяте в центъра на тази програма, честваща 100-годишнината от рождението му?
Мисля, че ако харесвате джаза и ако мислите за музиката и това какво означава тя, знаете, че Майлс беше този, който в много отношения е повлиял върху толкова много хора. Аз самият бях в колежа, на 18-ина години, когато чух Bitches Brew. Това е преживяване, което променя живота ти. Майлс промени живота на много хора в тяхното отношение към музиката изобщо и към джаза в частност, независимо дали бяха щастливи от това или не. Той създаде разговор, той направи неща, от които хората да се вдъхновяват. Толкова различни поколения музиканти са били вдъхновени от Майлс. Това е невероятно наследство. Да работя с него и да го опозная задвижи много линии в моето творчество. Сега се навършват 100 години от рождението му и знам, че много други хора организират чествания. Но с моята програма исках да направя нещо различно и специално, за което може би никой не е мислел. А именно – да мога от лична перспектива да създам музика, вдъхновена от него и от нашето сътрудничество.

Как празнувате Майлс с тази концертна програма?
Мисля, че ще бъде много интересно! Много хора решават, че отбелязването на този юбилей може да мине с едно изпълнение на Kind of Blue или Sketches of Spain. Аз празнувам Майлс от една много съвременна музикална гледна точка, в която включвам и мой оригинален материал. През 2005 г. издадох албум, наречен Miles to Miles, и взимам някои от пиесите от там. Включвам и пиеси от новия си албум, което означава, че имаме преход във времето от 20 години. Към тях добавям пиеси на Майлс, за които смятам, че малко хора биха се сетили да изпълнят. Програмата е с откровен електрически звук. В нея има и акустични елементи, но акцентирам върху това, което той ни завеща – усещане за фънк, креативна импровизация, изследване на музиката отвътре, без да се поставяш в рамки. В тези пиеси групата от невероятни музиканти буквално се раздава с желанието да творим заедно. Всяко наше изпълнение ще бъде различно. Програмата залага на разнообразието. Ще можем да пренасяме музиката на различни места в зависимост от вдъхновението, което получаваме, и от силните страни на материала. И това според мен означава да представяш силен материал, наистина добри пиеси, в които хората наистина могат да се потопят и които отразяват това, което правя. Никога не съм се представял като някой, който обича акустичната музика и всички велики музиканти от едно време, а по-скоро като знаещ каква е моята сила, за да мога да свиря и продуцирам музика откъм електрическата страна. Успехът най-добре очертава пътя напред. Моята музикална концепция бе успешна с всичко, което съм направил във вайба на електрическите инструменти и на музиката, с която съм израснал.

Това е музика, която гледа напред и очертава пътя на развитие.
Точно така е.

Ако помислим за днешния ден, какво от духа на Майлс присъства в джаза сега? С какво от музикалния свят днес можем да свържем Майлс?
Не знам дали наистина има много влияния от Майлс в музиката на днешните по-млади артисти. Те свирят школувано, както са ги учили в училище и колежа. Но все още има музиканти сред нас, които се стремят и улавят енергията на Майлс. Няма съмнение в това. Но мисля, че неговото влияние върху множеството хора може би е отслабнало с течение на времето, но хората, излезли от сцената, създадена от Майлс, се превърнаха в легенди, които чрез музиката ще живеят завинаги. Връщайки се назад към акустичната музика с Birth of the Cool, виждаш музикантите, които са се изстреляли във висините след работата си с Майлс, като Колтрейн, Кенънбол Адърли, Бил Еванс. От там вървиш напред и виждаш Хърби Хенкок, Тони Уилямс, Рон Картър. В електрическия период вече Хърби Хенкок, Чик Кърия, Джо Завинул, Уейн Шортър. Това са хората, продължили да вървят напред с това, което той им даде. Те успяха да надградят. И след това стигаш до моето поколение и това, което ние извлякохме от него – Маркъс Милър, Майк Стърн, Джон Скофийлд. При мен бе различно, защото с албума Tutu отведох Майлс на място различно от това, където някога е бил с други. Написаните от Маркъс Милър композиции ни позволиха да развихрим въображението си по отношение на това докъде можем да отведем музиката. И това е същността на Майлс – способността да водиш музиката на места, които не са били комфортна зона и които могат да бъдат обект на спорове и противоречия. Точно това се случи, защото тогава чух достатъчно хора, казващи, че мразят тази музика, но повече бяха хората, които казаха, че я обичат. Но все пак винаги има хора, които не приемат музиката да расте и артистът да израства. Някои хора смятат, че на 60-годишните не им отива да правят нови неща. Казах на Маркъс по този повод веднъж в студиото: „Това е просто смешно.“ Винаги съм мислел по този начин. Аз сега, на 75, току-що направих албум, който смятам за толкова съвременен, колкото всичко друго, което съществува. Кой ще ме спре да творя? Аз просто чувам музиката, така беше и Майлс. В тези моменти ми звънеше: „Идвай при мен!“ В неговия апартамент бях оборудвал малко студио. Той все ме викаше, защото има хрумвания. Записваше различни идеи, които чуваше и ги превръщаше в пиеси. Никога не е спирал да прави това. При него винаги нещо се случваше. Така са великите музиканти. Наистина ме дразни, когато видя хора, заседнали на едно място, правещи отново и отново едно и също нещо. Това не е същността на джаза. Мога да приема всякакви видове джаз, стига музиката да е истинска, в нея да има дух и вайб, който те движи напред. Може да е фрий джаз или нещо друго, може да не го разбирам, може да не ми е любим, но със сигурност уважавам хората, които се опитват да преминат установените граници на музиката. И това според мен Майлс правеше през цялото време. Но той винаги се вслушваше в това, което хората му казват, винаги търсеше човека, който да му повлияе. И хората го правиха. Той беше толкова добър, колкото хората, с които се обграждаше.

Това е същността на джаза – да бъдеш смел, да гледаш напред, да си иновативен, винаги да се оглеждаш около себе си за вдъхновение, да си поставяш големи цели и в крайна сметка да променяш света. Как бихте обобщили начина, по който Майлс промени живота Ви?
Много! О, Господи! Когато се върнах в Ню Йорк през 1974 г., една от мечтите ми беше да работя с Майлс. Не познавах никого, нямах нищо. Започнах от нулата. Започнах под нулата. Винаги съм искал да правя музика с електрически инструменти и да я вкарам на музикалната сцена. А много хора не си падаха по това, казваха: „А, това съсипва джаза.“ Аз не чувах нещата по този начин. Бях се запознал със Джо Завинул скоро, след като се върнах в Ню Йорк от колежа, бях на 22 години. И виждайки как мислят хора като него, като Хърби, Чик Кърия, Джон Маклафлин. Те пренасяха наследството на Майлс на следващото ниво. Мислех си, че в Ню Йорк се случва нещо различно. Но този звук не беше част от музикалната сцена. В един момент продуцентите започнаха да осъзнават, че трябва да използват синтезатори в записите, защото звукът се променяше. В джаза обаче не беше така. В жанра едва-едва се приемаха инструменти като Fender Rhodes. Мнозина искаха да свирят на такъв инструмент, а нямаше изпълнители на него. Но ги имаше момчетата, които бяха създали този звук – Джо Семпъл, Джордж Дюк, Уейн, Чик, Хърби. Това бяха хората, които промениха звученето на музиката. Цялото ми същество копнееше и аз да бъда там! Тръгнах в тази посока, започнах да разучавам инструментите, да изучавам музиката, да преценявам какво мога да направя. Бях силно повлиян от Weather Report и подобни групи. Така през 1979 г. създадох албума Cosmopolitan, който беше нещо като моето навлизане на сцената. Хората наистина много го харесаха, но това е съвсем отделна история. С течение на времето започнах да навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко в разбирането си за това какво мога да сътворя с тези инструменти. И в този момент видях, че има различни хора. Добрите продуценти имаха нужда от човек със синтезатор, независимо какво ще правите с него. Това беше музиката. Трябваше да имаш някой с теб, който да знае как да създаде звука, вайба в студиото, за да претвори идеите на новото време. И какво се случи? Винаги съм искал да работя с Майлс и никога не съм мислел, че това някога ще се случи. „Как да се случи? Няма как.“ – си казвах. Веднъж бях в клуб на няколко метра от него и си мислех, че това ще е най-близкото, до което някога ще стигна. Но той подписа с Warner Brothers, възникнаха някакви проблеми и се обадиха на Маркъс да го попитат дали има готова музика. Той отговори, че да, макар истината да бе, че нямаше. Но как ще кажеш „не“ на Майлс?! Маркъс ми се обади и започнахме да творим заедно. Тогава срещнах Майлс и осъзнах: „Това е моят съдбовен момент. Това е моят момент да блесна, да покажа на хората какво наистина мога да направя.“ Когато работиш с Майлс, си готов да влезеш в музиката с него и да се покажеш. Така е било така с всеки велик музикант. А аз бях много силно повлиян от тенденциите във Великобритания да се използват семпли точно това исках да сложа на масата с моето участие в албума на Майлс. То изведе музиката на Маркъс до уникалност, от която позиция вече можеше да се запита: „Като имам това, какво да направя с него? Е, трябва да създадем нещо, което да е наистина страхотно!“ И така всеки от нас даде своето, за да се обединим в нашето виждане докъде може да стигне джазът, изпълняван на електрически инструменти. Трудно е да го осъзнаеш в пълнота, защото през 1986 г. нямаше интернет, нямаше нищо. Как да разбера аз, че хората наистина харесват нещо, освен ако някой не ми го каже лично? Но никой не ми се обади да ми каже: „О, страхотно е, Джейсън! Справи се великолепно в Tutu“. Мина известно време преди да се видя с Майлс няколко месеца по-късно. Той се приближи и ме прегърна ме силно. Беше много, много голям момент! Започнахме да творим заедно, ходех у тях и си мислех: „Човече, това е моментът! Това е моментът, който толкова много хора чакат и за който никога не знаеш дали ще дойде.“ Срещата с Майлс оказа дълбоко въздействие върху живота ми, защото научих много от него. Той ми беше като ментор. Срещахме се често. Просто отивах в къщата му и се забавлявахме да посвирим. Или пък просто седях на дивана и четях някоя книга, докато той рисуваше или говореше по различни теми. Но въздействието, което той оказа върху мен, дори само с малки неща, които ми е казвал, ме е превело чак до днес.

И Вие ни предавате това с този концерт.
Ще опитам. Имам някои идеи. Хората, които са слушали тези записи, знаят какво да очакват. Но ще вмъкна някои изненади с материал, който хората не биха очаквали да изсвирим. Ще има някои неща от The Cellar Door Sessions с Кийт Джарет. Ще навлезем в материал, който е минал край ушите на хората. А не би трябвало да е така, защото това бе може би една от най-добрите му групи. Ще направим малко пътешествие из музиката на Майлс през някои от албумите му, като представим музиката в различна светлина, докато преобразяваме оригиналния материал с отправна точка в мястото, от което е започнало всичко това. Ще разкажа някои лични истории за Майлс Дейвис. Тук съм, за да допринеса. Това се опитвам да направя.

Идвате с една невероятна група. Моля, разкажете ни за подбора на тези артисти и начина, по който работите заедно.
Свирил съм с всички тези музиканти по различни поводи, с изключение на Федерико, който ми бе препоръчан от Ренди и Ада. Познавам Ренди Брекър от десетилетия. Той е свирил в куп мои записи. Ренди е пионер. Той е един от великите. Той помогна за измислянето на съвременния джаз през 70-те години с първия албум на Brecker Brothers – новаторски, просто невероятен албум още от първо слушане. Той те отвежда на съвсем друго място. И когато погледнеш към групи като Snarky Puppy, можеш да видиш, че ето, тук е влиянието на тези хора. Хора като Ренди и всички останали, които наистина, наистина са повлияли на музиката. Той прави това от десетилетия. Поканих го в проекта, защото мисля, че той представя правилно звученето на тази музика с електроника в тромпета, която създава нужния вайб. Работя с Джийн Лейк от повече от 25 години. Той е един от най-добрите барабанисти. Наистина е така. Джийн е стабилен като скала и е свирил с невероятни хора – Мишел Ндегеочело, Дейвид Санборн, Маркъс Милър. За мен винаги групата започва от барабаниста. Трябва да имаш страхотен барабанист. Ада съм я канил в няколко мои програми. Тя е чудовищен музикант! Наистина може да свири стабилно, за да допринася към музиката. Носи голяма тежест на раменете си, след като е с Ренди и вижда наследството, което той и Майкъл са създали. Майкъл Брекър беше невероятен, невероятен приятел. Просто един от най-удивителните хора да не говорим за свиренето му. Тя носи тежестта да е съпруга на Ренди, да носи това име – и се справя! Заявява се ярко със собствена енергия. А това вече казва много. Не е лесно да си всичко това и същевременно да имаш собствен облик и характер. Освен това тя наистина представлява онова звучене, което много, много харесвам. Звука, който чух в Ню Йорк, отивайки за първи път там, от всички невероятни саксофонисти, които се появиха след Колтрейн – Майкъл, Боб Бърг, Джо Ловано, Дейв Либман, Стив Гросман. Така че тя донякъде олицетворява това, като го е извела в собствен почерк. Така че – ще е страхотно! Искаше ми се да доведа китарист със себе си, но може би следващия път. Сега обаче ще е величествено! Започваме в Лисабон, минаваме през Мадрид и идваме в София. Залата за концерта изглежда прекрасна и съм сигурен, че всичко е наред и ще си прекараме добре.

Как се обединявате в музиката на Майлс? Вие сте изключителни музиканти, всеки един от вас, и имаме централната фигура на Майлс. Какво правите и как комуникирате помежду си, за да се обедините във визията на Майлс за музиката?
Всичко започва от мен и от материала. Той определя посоката, в която да поемем. Създадох тази програма с акцент върху неговото въздействие, но също така – и за да изпъкне индивидуалността на всеки музикант. Последното нещо, от което хората имат нужда, е да питат кой ще свири на тромпета, кой ще свири така, кой ще свири онака. Майлс е имал своите влияние, но наистина ли искате тромпетист, който звучи точно като Майлс? Не. Никой не може да направи това... Влиянието е там и влиянието е от всички. Аз свиря на електрически клавишни с влиянието на хора като Завинул, Хърби, Чик и всички останали. То е там, Кийт Джарет – също. Много хора не осъзнават, че е свирил на електрическо пиано с Майлс в продължение на две години и е участвал в The Cellar Door Sessions. Това е просто невероятен концертен албум. Групата звучи невероятно, Кийт е изумителен. И Майлс обичаше Кийт. Много харесваше свиренето му. Веднъж го попитах кой му е любимият изпълнител на Fender Rhodes и той отвърна: „Кийт Джарет!“ Бях изненадан, като е свирил с Хърби, да каже Кийт Джарет, който не беше известен с електрическото си пиано. А Майлс каза: „Джейсън, Кийт е дяволски фънки!“ Удивително! Всичко се свежда до това, че всеки, свирил с Майлс, е бил правилният човек в точния момент. Това е невероятното. Нямаше никой, който някога да е бил наистина не на мястото си, колкото и хората да казват, например: „О, Кийт не свири така“. Да, бе! Чуйте го в тези записи и не ми казвайте, че звучи не на място. Или пък Завинул в Bitches Brew и това, което привнесе, Чик… Майлс събираше хората. Аз просто се опитвам да накарам музикантите от групата да почувстват тази музика и да добавят своя собствен личен щрих към това, което правим.

Билети можете да откриете тук: 100 Miles for Miles Davis в България – Трибют към джаз легендата | Ticketstation

Ключови думи: