Мелодичен и енергичен, Джейсън Майлс е един от големите артисти на фюжън музиката и една от легендите в този жанр. Той впечатлява с мелодия и груув. „Опитвам се да създавам музика, която кара тялото само́ да се движи с нея, и мелодия, която ще запомниш.“ – каза той в интервю по Jazz FM. Идеята му е да споява инструменти и звуци в музика, която ще въвлече слушателя в потока си.
И пренася джаза в бъдещето, ученик на най-големите в жанра. „Това, което съм видял, че правят, и въздействието, което са упражнили върху мен, ме накара да разбера, че не можеш просто да стоиш на едно и също място.“ – подчертава той своето разбиране за развитието. От излизането си на сцената досега той е неуморен като един от новаторите в джаза: „Аз трябва да работя наистина много, за да направя музика, която да бъде забелязана. А за това е нужна смелост, а също и късмет.“
Един от върховете в кариерата му е работата по албума Tutu на Майлс Дейвис, в който вкарва електроника по забележителен начин. Както обясни пред Jazz FM своята роля, той е трябвало да даде на легендарния тромпетист онази звукова концепция, чрез който той да разбере какво иска да направи с музиката, а слушателите да ахнат. „Това бе толкова напредничав албум, какъвто никой слушател не си е представял, че може да се появи.“ – връща се към постижението от средата на 80-те Джейсън Майлс в интервюто по Jazz FM.
Той е носител на наградата „Грами“, но за него най-важно е признанието на колегията: „Грамито“ беше значимо заради постигнатото в записа, за който всички ми казваха, че няма как да стане. Много пъти в кариерата ми хората са коментирали, че съм луд да правя това. Най-голямото признание за мен е уважението на хората.“
На Банско джаз фестивал Джейсън Майлс гостува със своя Electric Quartet, който събира в Лисабон: „Когато е Електрически квартет, означава, че включваме инструментите в уредбата и свирим фънки груув със супер готина музика с прекрасни мелодии и страхотни сола. Много сме близко свързани един с друг, наистина правим група. Това се опитвам да донеса тук от Ню Йорк. Ще изпълним оригинали и няколко произведения, които са оказали влияние върху мен през годините. Ще се върнем назад в каталога ми, но ще чуете и съвсем нов написан от мен материал.“
Банско джаз фестивал се организира от Община Банско и Асоциация Фестивалите в България с финансовата подкрепа на Министерството на културата и под патронажа на Министерството на туризма, Jazz FM е медиен партньор. Входът е свободен, а за седящите места пред сцената билетите са в продажба в мрежата на Eventim. Концертът на Джейсън Майлс е на 3 август.
С всичко, което сте направили през годините, пренасяте джаза в бъдещето. Каква е идеята Ви за музиката и за джаза в частност, която Ви води в този път?
Това е добро начало! За мен всичко се свежда до композицията и звука, какво и как правиш, използвайки въображението си. Същевременно, след като съм слушал толкова много музика и съм направил толкова наблюдения, смятам, че е много важно да успееш да поведеш слушателите на пътешествие. Моят начин да направя това е с мелодия и груув. Опитвам се да създавам музика, която кара тялото само́ да се движи с нея, и мелодия, която ще запомниш. В много от музиката днес липсва мелодията. Няма много нови песни, които хората биха си пуснали след 20 години. Така разглеждам нещата. И с всичко това да създадеш звук с модерни елементи и с груува на целия свят, споявайки различни инструменти и звуци, за да създадеш музика, която ще въвлече в потока си слушателя.
Никога не сте се страхували от новото. За много хора идеята за новото идва и с чувството за неизвестното и несигурното, затова мнозина го избягват, страхуват се от него. А за Вас новото е пътят напред към непознати светове, които сте готов да изследвате и да създавате. Какво е Вашето отношение към новото?
Имам големия късмет да съм работил с наистина възхитителни артисти. Това, което съм видял, че правят, и въздействието, което са упражнили върху мен, ме накара да разбера, че не можеш просто да стоиш на едно и също място. А това е нещо, което голяма част от музиката прави – стои на едно място. Трябва да вървиш напред с пулса на света, да осъзнаваш какво се случва, да не се страхуваш от разкриващото се пред теб. Сега живея в Португалия, а съм от Бруклин, Ню Йорк, и съм живял в района в продължение на 66 години, с изключение на четири. И след това със съпругата ми решихме да се преместим в Португалия. И всеки проект, който съм изпълнявал, е изисквал смелост. Не можеш да се страхуваш да се отправиш напред и да изпълниш задачата. Ако не поемеш риска, с какво ще те запомнят, с какво ще бъде запомнена твоята музика? Трябва да се уверен, че ще направиш всичко, както трябва. Така е било при мен – знаел съм, че ще успея.
Идеята за новото, за собствения принос към наследството, е много важна за джаза, това развива жанра. Каква отговорност чувствате към него?
Колкото и да чувстваш какво се случва, все пак е много трудно, средата е много трудна. Имаше времена, в които бе по-вероятно – поне за мен – музиката ти да получи по-голямо признание, защото имаше повече възможности тя да достигне до хората. Тя и сега прави това, но не е същото, защото всичко е залято с музика. Джазът вече има 20 – 30 поджанра – хип-хоп, уърлд мюзик и т.н. Всеки търси нещо и всичко е разнопосочно. Няма достатъчно ясен фокус, за да могат хората да осмислят какво харесват и защо. Много е трудно нещата да се придвижат напред, да заявиш, че си тук и че вярваш в своята репутация. Много е трудно да правиш концерти, да влезеш в програмата на фестивали, независимо кой си. Винаги съм казвал, че познавам всичко на всичко петима души, които на никого не са позвънили за ангажимент и все пак ги канят, защото те са толкова значими, че няма нужда да се предлагат. Другите хора са като мен – аз трябва да работя наистина много, за да направя музика, която да бъде забелязана. А за това е нужна смелост, а също и късмет. Дойдох тук с надеждата, че ще имам по-голямо поле за творчество, но да те забележат хората е нещо съвсем друго и си е цяла професия, която идва в добавка към това да създаваш музика.
Говорейки за смелост, моля Ви да ни разкажете за работата си с Майлс Дейвис по албума Tutu.
Това е мечтата на живота на толкова много хора. Наскоро по телевизията хванах концерт на Майлс Дейвис с Джон Скофийлд на китарата и Боб Бърг, който си отиде от нашия свят и бе мой приятел. Изпратих имейл на Ско: „Гледам Майлс от North Sea Jazz Festival. Свириш върховно блус!“ А той отговори: „Това са специалните моменти с Майлс, в които знаеш какво трябва да направиш.“ Това е същината – какво да дадеш на музиката на Майлс Дейвис, с което да получиш признание, а не просто да си член на екипа му. Беше мечта да мога да поема в пътя с него, да се влея в света с него. Самото му присъствие те зарежда с енергия. Усещането да сте в едно помещение, възможността да работиш с него и да създавате музика заедно, те поставят в съвсем друго измерение. Научих страшно много и съм безкрайно благодарен на Маркъс Милър, че ме въвлече в проекта. По това време двамата вече бяхме работили заедно повече от година и мислехме напред във времето – не просто хайде да направим това или онова. Той пише пиеса, показва ми я и ме пита: „А ти какво ще направиш сега с нея?“ И аз трябваше да намеря правилното звучене. Точно израз на този начин на мислене бе Tutu. Това бе толкова напредничав албум, какъвто никой слушател не си е представял, че може да се появи. Майлс вече бе направил The Man with the Horn, Star People, You’re under Arrest. В тях имаше чудесни записи, но те не бяха изумителни като в Kind of Blue или Bitch’s Brew, които, като ги слушаш, те отнасят в други вселени. Точно това направихме за Майлс в Tutu и част от това бе начинът, по който тогава изследвах музиката със синтезатори, а също и моето разбиране за техните възможности. И когато Маркъс видя какво правя с тях, разбра, че може да ми каже нещо отвъд очевидното, да сподели своето разбиране за нашата работа и да знае, че мога да го реализирам. Това се случи с Майлс, това трябваше да му дам, за да разбере той какво иска да направи с музиката – комбинирайки много инструменти, включително електронни, за да създадем единна музика, от която хората да ахнат и да възкликнат: „Какво е това?! Много ми харесва!“
Носител сте на наградата „Грами“, цене́н сте от артисти и публика. Какво е най-голямото признание, което сте получавали за музиката си?
Най-голямото признание за мен е уважението на хората. Преди много години свирих в клуб Blue Note в Ню Йорк, беше 1994 – 1995 г. При мен дойде един много голям музикант, поздрави ме и започна да ми се кланя доземи. Попитах го защо, как така. Той отвърна: „Не съм виждал за някой друг музикант Майлс да пише такива неща в книгата си.“ Аз не знаех за какво става дума. „Отвори, прочети.“ – подкани ме той. И в книгата Майлс бе написал за мен, че съм, цитирам, „гений“. Робърта Флак бе казала, че заедно с Майлс и Маркъс сме оформили звука на модерния джаз. Майкъл Брекър е говорил за мен. Чик Къриа също. По време на пандемията той беше публикувал анонс в социалните мрежи за свое медийно участие и аз коментирах отдолу. В ефир ме обяви, че в този момент слушам разговора и каза за мен: „велик музикант“. Маркъс Милър написа предговора към моята книга, която трябва да прочете всеки, който иска да разбере джаза. „Необикновеното пътешествие на Джейсън Майлс“ е озаглавена тя и от нея ще опознаете в цялост жанра. Когато се случва това и музикантите говорят по такъв начин за теб – какво повече? Никакво „Грами“ или нещо подобно може да се сравни. „Грамито“ беше значимо заради постигнатото в записа, за който всички ми казваха, че няма как да стане. Много пъти в кариерата ми хората са коментирали, че съм луд да правя това. И изведнъж създавам „Love Affair – музиката на Иван Линс“ или пък Стинг изпява тази възхитителна песен… В моите начинания участват още много такива велики музиканти. Направих „Празнуваме музиката на Weather Report“ и нов проект, възстановка на Miles Davis в клуб The Cellar Door. От значение е признанието, което съм получил от хората. А наградите – страхотно е, прекрасно е, но не това те движи напред, не това ме насърчава или обезсърчава.
Моля Ви да ни разкажете да концерта в Банско и музиката, която ще представите с групата си?
Тук, в Европа, усещането за музиката е друго. Когато се върнах в Ню Йорк, там имаше голяма динамика на музикалната сцена, случваха се много неща. Трудно е да се опише – толкова живо, в студията се записваше, хората живееха с музиката. Тя беше фънки, с хубави мелодии, с толкова разнообразни елементи, свиреше се от най-възхитителните музиканти – групи като Stuff, The Brecker Brothers – Майкъл и Ренди Брекър, Стив Гед, Дейвид Санборн, Маркъс… Тези хора даваха пулса на музиката. Започнах да разбирам за какво става дума и да осъзнавам какво искам да донеса тук, което не е било правено преди по този начин. Не исках като съм тук да си търся музиканти – американци. Започнаха да ми се обаждат хора. Но исках да намеря страхотни местни музиканти, върху които да мога малко да повлияя и да направя така, че да разберат какво искам да постигна. Така открих този велик музикант – Вики Маркес, който е величествен, супер звезда на барабаните. Знаете – групата върви в посоката, която задава барабанистът. Той ме запозна с басиста Ями Алоейла, който пък ме запозна с китариста Тиаго Оливейра. Започнахме да свирим джем и тогава ми се обадиха за участие в престижен фестивал тук, в Лисабон. Реших да опитам концепцията с Електрически квартет. Това е различно от Джейсън Майлс квартет. Когато е Електрически квартет, означава, че включваме инструментите в уредбата и свирим фънки груув със супер готина музика с прекрасни мелодии и страхотни сола. Много сме близко свързани един с друг, наистина правим група. Това се опитвам да донеса тук от Ню Йорк. Опитвам се да пренеса в Европа моите нюйоркски влияния и да ги разпространя чрез тази група. И това ще свиря. Ще изпълним оригинали и няколко произведения, които са оказали влияние върху мен през годините. Ще се върнем назад в каталога ми, но ще чуете и съвсем нов написан от мен материал. Това ще направя!
