Барабанистът Питър Ърскин и саксофонистът Боб Минцър са два колоса, истински легенди, две музикални вселени, които този следобед прекрачиха прага на Jazz FM и ни вдъхновиха с благородното си присъствие, споделяне на наученото през десетилетията и неизчерпаемата си мъдрост. Тази вечер ги слушаме в Sofia Live Club с квартет, в който свирят още Алан Паскуа (пиано) и Дарек Олес (контрабас). Музикантите посвещават концерта си на големия български пианист и композитор Милчо Левиев.
Разговора на Таня Иванова с Питър Ърскин и Боб Минцър може да прочетете по-долу и да го чуете чрез плейъра под основната снимка. Преводът е на Светослав Николов.
Снимка:
Николай Лазаров
Голяма чест е да ви приветстваме в България и в нашия нов дом!
Питър Ърскин: Много красиво е вашето студио, много красив е и вашият град. Разхождах се много дълго днес. Беше много вдъхновяващо, особено когато знаеш, че тази вечер ще свирим с моя прекрасен приятел Боб Минцър.
Наистина е невероятно пред теб да стоят две легенди на музиката. Да започнем с въпрос, за който ме провокира Питър Ърскин преди няколко седмици. Той каза, че това, което публиката ще чуе в Sofia Live Club тази вечер, е не само начинът, по който ще музицирате, а също ще долови доверието между вас. И двамата имате огромен музикален опит. Как се гради това доверие, как се справяте с егото при толкова много успешни индивидуалности и каква е ролята на приятелството?
Боб Минцър: С Питър Ърскин сме приятели от 1969 г. Вече 55 години създаваме музика заедно в много различни ситуации. Питър е един от най-великите барабанисти. Такъв беше и на 14 години. Аз съм толкова щастлив, чувствам се огромен късметлия да познавам Питър. И двамата сме имали страхотен късмет през годините да свирим с велики музиканти. Но тази група е уникална с нивото на общуване между нас и доверието.
Питър Ърскин: Някои групи са събрани така че е наложено на музикантите да работят заедно, а не те да са избрали това. Когато свирим, мога да използвам метафората за четирима, които се събираме на вечеря и ни е изключително приятно да хапваме заедно. А когато един от тези хора стане от масата и си тръгне, не клюкарим зад гърба му.
Боб Минцър: Приоритетът ни, както го виждам, е в това да сме ансамбъл – много повече от това някой да се откроява. Нашата работа е колективна.
Как се промени отношението ви към музиката с годините и с натрупването на опит? Отдавна няма какво да доказвате.
Питър Ърскин: Зададоха ми преди време този въпрос на обучителен семинар. Тогава ми дойде отговор, който ме изненада. Когато бях по-млад свирех като че ли животът ми зависи от това. Сега свиря така, все едно животът на другите зависи от това.
Боб Минцър: Колкото повече остарявам, толкова съм по-благодарен за възможността да свиря и да създавам музика. Цялото преживяване става по-богато с напредването на възрастта и с хода на времето.
Какво научихте от музиката, което прилагате в живота?
Боб Минцър: Екипната работа, радостта, да присъстваш в момента, общуването и любовта.
Питър Ърскин: Страхотен отговор, Боб! И изкуството да слушаш, което води до творческо освобождаване, в което егото отстъпва. Музиката е добър учител за това да оставиш егото настрана, да спреш да се тревожиш какво другите мислят за начина, по който свириш. Това създава напрежение, когато го има. Когато си музикант, научаваш, че какво някой мисли за начина, по който свириш, не променя начина, по който звучиш. Всички големи в джаза говорят за свободата. Това е не само свобода в музикалното изразяване, но и вътрешно освобождаване – да свириш без да се тревожиш.
Боб Минцър: Харесва ми идеята за това егото да отстъпи. Мисля за музиката като да седнеш на една маса с компания с абсолютно отворено съзнание и заедно да започнете да създавате музиката, да прецениш с какво можеш да допринесеш, без да се налага от някого и да упражняваш насилие в музикалното изразяване, и също така да слушаш, както Питър спомена.
Питър Ърскин: Моят учител по барабани много пъти ми каза, когато бях малък, че винаги ще има нов барабанист с лилави палки – тоест, винаги ще има някой, който ще бъде атрактивен. Ти трябва да се добереш до истината за музиката, а не да създаваш зрелище.
Вие също сте учители на толкова много млади хора по света. Кои са най-важните съвети, които им давате?
Питър Ърскин: Предаването на джаз традицията. Ние сме получили толкова много съвети от нашите музикални герои. Наш дълг е да предадем това на следващото поколение. Но бих откроил две много прости неща – свири това, което искаш да слушаш, и се забавлявай.
Боб Минцър: Съгласявам се с всичко, което Питър казва и бих добавил – да се опиташ да научиш младите хора да учат, да ги вдъхновиш да искат да се движат напред. Разбира се, идеята за предаването на наследството винаги присъства, ние постоянно си мислим за нашия жизнен опит и споделяме основното от него със своите ученици. Надяваме се, че това ще ги вдъхнови да вървят напред. Споделям музиката, която ме е вълнувала и този процес е двупосочен. Моите ученици също ми казват какво слушат, така че се уча от тях. В тази ситуация всеки дава и взима.
От толкова много години свирите, преминали сте през толкова много етапи, а джазът непрекъснато се променя – това е заложено в неговата същност. Трябва ли да се притесняваме за джаза днес?
Боб Минцър: Има по-важни неща, за които да се тревожа от бъдещето на джаза. Моят отговор е „не“. Има толкова много неща, които се случват, толкова много млади артисти, които излизат на сцената; хора, които искат да свирят, и хора, които искат да слушат. Това не е музика за масите, но това е напълно ок.
Питър Ърскин: Някой веднъж попитал бендлидера Стан Кентън накъде отива джазът. Той погледнал своя график и казал: „Утре отива към Питсбърг“.
А тази вечер джазът е в Sofia Live Club. Какво ще изпълните по време на концерта?
Питър Ърскин: Боб ще изсвири една пиеса, която никога не е свирил досега. Ще отправя музикално посвещение към паметта на Милчо Левиев. Това е моята пиеса Bulgaria. Боб, тя е в до.
Боб Минцър: Всеки от членовете на групата освен изпълнител, е и композитор, така че всеки от нас дава своя музика за програмата.
Питър Ърскин: Но основният акцент пада върху композиции на Боб Минцър и Алън Паскуа. Пошегувах се за тоналността „до“, но именно в нея обичат да пишат барабанистите. Нашият квартет е основан на демокрацията, така че всеки участва със свои композиции, както ще чуете тази вечер.
