Китаристът Петър Койчев и цигуларят Любомир Толумбаджиев са лидерите в джипси джаза в България. И при двамата любовта към този стил пламва от изпълнения на Стефан Грапели – при Петър – в дуо с Джанго Райнхард, при Любомир – в трио с пиесата Blue Moon. За да разкаже този спомен, Петър Койчев се връща към студентските години: „Този стил е много магнетичен и атрактивен. Изобретен от Джанго Райнхард през 20-те 30-те години на миналия век, за него е характерно, че съчетава в себе си американския swing, ромската музика и френските шансони. Във формациите няма ударни инструменти – ритъм секцията е съставена от китари и контрабас, като китарите изпълняват суинг ритъма чрез техника наричана „ла помп“, съчетаваща в себе си свирене на хармония с перкусионен ефект.“ При Любомир Толумбаджиев акцентът пада върху емоционалното отражение на музиката, в което се разпознава: „Много ме впечатли тази нежност, която Стефан Грапели успява да изкара от инструмента, в комбинация с бравурни бързи пасажи. Винаги съм обичал импровизационните стилове, тъй като се занимавам не само с джаз. Покрай запознанството ми с Петър Койчев, реших че трябва да е джипси джаз.“
За любимата си музика те разказаха в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait, на чиято сцена днес от 20 ч. те премиерно ще представят авторски композиции за трио на Петър Койчев в изпълнение на квартет Hot Club de Plovdiv с Момчил Ангелов – китара, и Христо Минчев – контрабас. Повече за събитието на сайта на Portrait, където е и предварителната продажба на билети, а също и във Фейсбук.
Двамата вече десет години творят заедно. Събира ги бащата на Петър Койчев – китаристът и преподавател Веселин Койчев, при когото Любомир Толумбаджиев отива за консултация: „В момента, в който реших, че ще се занимавам сериозно с джаз, се обадих на Веселин Койчев да се запознаем официално, да ме чуе, евентуално да ми дава частни уроци. Още си спомням как по средата на първия хорус на Autumn Leaves той каза: „Спри!“ Хвана ме за ръката и ми заведе в съседната стая – репетиционната на Петър, и каза: „Трябва да свирите заедно! Оставям ви тук, двамата се разберете.“ И започнахме всяка седмица да се събираме и просто да правим репертоар.“ Петър Койчев веднага почувства връзката и потенциала: „Когато Любо се появи с цигулката и го чух как свири, много ми хареса. Знаех, че ще свирим заедно занапред още от първата среща.“
Първото им участие е на Младежкия китарен фестивал в Пловдив. По този повод сформират формация, с която са и до ден-днешен. С тях са Момчил Ангелов – китара, и Христо Минчев – контрабас. „С Христо и Момчил се познавах отпреди да се съберем в тази формация. Бяхме приятели, а вече се бяхме сприятелили и с Любо и свирихме заедно. Но много е важно общуването между музикантите – колкото по-добре те владеят музикалния език, толкова по-добре се получава и диалогът има смисъл.“ – посочва Петър Койчев.
В този музикален разговор четиримата музиканти от Hot Club de Plovdiv пренасят към публиката жизнерадостта на джипси джаза. Любомир Толумбаджиев вижда това на всеки техен концерт: „Аз не помня да сме свирили и някой да не е станал да танцува. Това е наистина музика, която може и да се слуша, може и да се танцува. С публиката неминуемо си въздействаме. Тя предизвиква у нас такива емоции, които веднага си проличават чрез свиренето.“ Петър Койчев има същите наблюдения: „Вдъхновява ме да свиря тази музика. Забелязвам, че се харесва от хора на всякакви възрасти – от най-малките до най-големите. Може да се каже, че се получава една магия. Няма точно обяснение на божествената игра на обмяна на идеи.“
И Петър Койчев, и Любомир Толумбаджиев са родени в семейства на професионални музиканти. И двамата започват да свирят още преди да тръгнат на училище. Родителите на Любомир са класически музиканти, но тази музика не му е присърце, той започва да открива импровизационните стилове чрез фолклора, джаза и джипси джаза. Сега се връща към класическата музика и е в състава на Симфоничния оркестър на Пазарджик. Първият инструмент на Петър Койчев е пианото, а още от малък той е по репетиции и концерти с баща си Веселин Койчев, направил много за развитието на фолк джаза. Когато е на 10 – 11 години, хваща старата китара, която стои вкъщи като реликва – първо да изкара звук от нея, после – да се опита да изсвири мелодии, които са в съзнанието му. Баща му му дава първите уроци и го записва да учи при Светлин Стайков, с когото преминава през поп и рок музиката, за да стигне до джаза.
Какво изгражда професионалния музикант? „Мирогледът. Мирогледът е важен, важно е постоянно да мислиш как може да се развиеш като музикант, да отделяш необходимото време за това. Като малки много игри сме изпуснали, като големи – много кафета и излизане с приятели. Важна е дисциплината, важно е да се отдели нужното време и нужната мисъл, защото свирене без мисъл не е свирене.“ – отговаря на въпроса Любомир Толумбаджиев. Петър Койчев потвърждава неговите думи: „Определено талантът има голямо значение, но важен е трудът, който ще положиш. Спомням си, че преди години бях на лекция в Консерваторията в Триест на страхотен саксофонист. Някой го попита колко време е нужно да станеш перфектен джаз музикант. Той в недоумение помислим малко и отговори: „Цяла вечност.“
Подкаста „+359 JAZZ“ можете да следите и на сайта на Portrait, на страницата му във Фейсбук и на профила му в Инстаграм. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
