Роден в семейство, в което майка му непрекъснато слуша ритъмендблус, баща му от Ямайка изпълва дома с реге, в къщата на баба му постоянно звучи госпъл и блус, а улиците на квартала са озвучени от хип-хоп и рап, за Патрик Бартли от дете музиката е обичайна звукова среда. На 8 години започва да свири на кларинет в училищната група и постепенно изоставя заниманията си по рисуване, на заден план остават и басетбола и каратето, за да се насочи изцяло в своето най-любимо изкуство. Тя до такава степен изпълва живота му, че в 20-те си години той търси всяко възможно извинение, за да не свири. По-късно приема, че тя е неговата дарба и възможност да достига до нови висоти в развитието си и да вдъхновява хората около себе си. Той е убеден, че музиката е необходима част от човешкия живот, най-ефективното и мощно средство за общуване. В нея той непрестанно търси върховото постижение. Той чува музиката във всичко, а заради синестезията вижда звуците в цветове, има конкретни спомени, свързани с определени звуци, които се активират и оживяват, когато слуша музика. В България той идва с квартета си, в който утвърдени професионални музиканти са с млад пианист, изумителен го нарича Патрик Бартли, на когото иска да подаде ръка, както са правили за него менторите му. Той ще представи най-новата си програма New Visions – „ново виждане, нов начин да гледа на музиката, гледайки към един нов свят“.
На 29 април Патрик Бартли и квартетът му ще проведат работилница с български млади таланти в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (18 ч. – 19:30 ч., зала „Алтернатива“, вход свободен).
Участниците ще поднесат специална изненада по време на концерта на Патрик Бартли квартет на 30 април от 19 ч. в Зала 3 на НДК, част от XXIII Салон на изкуствата.
Билети се продават в Билетния център на НДК и онлайн, а също и в мрежата на Eventim.
Веднага след края на концерта се отправяме за афтърпарти в Гранд хотел „Астория“, което ще бъде водено от Борис Петков и Цветомир Радев – посланици на джаза от първото издание на проекта „Jazz FM за младите“.
Гостуването на Патрик Бартли квартет у нас за Международния ден на джаза се осъществява от Jazz FM, НДК, Асоциация Фестивалите в България, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Гранд хотел „Астория“.
Какви чувствате, че са целта и смисълът на музиката? Какво Ви води в нея?
Започвате с много силен въпрос. Мисля, че казахте, че интервюто ще бъде 15 минути…
Какви са целта и смисълът на музиката? Може би ще отговоря по необичаен начин. Музиката може да бъде много неща. Но обичам да мисля за нея не само като за ефирно, духовно създание. Разбира се, това също е част от начина, по който възприемаме музиката. Но аз мисля, че тя не е по избор. Когато хората казват, че музиката е духовно преживяване, което ни свързва, те отхвърлят идеята, че е неотменна част от човешкия живот. Музиката е необходима част от човешкия живот. Мисля, че трябва да я разглеждаме през призмата на науката, на историята, не само на философията.
Безспорно е доказано, че музиката, ако не най-ранната, е една от ранните форми на общуване между нас. Знаейки това, разбираме, че тя е изключително важна част от това, което сме като хора. За мен музиката е също толкова жизненоважна, колкото и нашият разговор в момента. Тя не е само начин на изразяване, защото ние можем да направим това и в един разговор. Но защо говорим? За да общуваме с другите, да обменяме идеи, да споделяме важна информация. Когато говорим за политика, например, обединяваме хората в каузи. Толкова много можем да направим с говорене, което в човешката история сме правили с музика. Тя е най-мощното изкуство – може и да звучи елитаристко. Изкуствата са изключително важни за общуването между нас, за оцеляването ни. Но музиката е наистина интересното сред тях. Тя е най-интересното изкуство, защото е единственото, което не можеш да видиш. Но някак си го разбираш. Повечето хора не могат да четат музика, но всички я разбираме, точно както всички се разбираме, когато говорим. Визуалното изкуство го виждаш. Танца го виждаш. Киното, сцената – виждаш ги. Готвенето – виждаш, ядеш. Всичко това е осезаемо. А музиката е физически неосезаема, но ни въздейства на толкова дълбоко ниво, точно като комуникацията. Така че – музиката е най-ефективното и мощно средство за общуване, с което ние, хората, разполагаме. И от тук вече можем да отворим перспектива към музиката и да поемем в толкова много различни посоки. Това е по същество музиката за мен.
С музиката говориш от душа на душа. Тя ни настройва хармонично, сближава ни. Как музиката Ви въздейства и как променя перспективата Ви към живота?
През целия си живот имам изключително интересна връзка с музиката. Когато започнах, за мен тя не бе нещо по-различно от всички обичайни неща в ежедневието. Не съм имал специално обучение като дете. Започнах да уча музика едва в гимназията чрез ръководителя на оркестъра, в който свирех. А преди това тя бе просто забавление, още едно нещо, част от живота. Аз идвам от афроамериканската общност в американския Юг и музиката през цялото време бе навсякъде около нас. Майка ми обичаше стария ритъмендблус от 60-те, 70-те, 80-те. Баба ми, с която израснах, разбира се, обичаше госпъл музиката и блуса. Баща ми е от Ямайка, така че, когато бях край него, винаги се слушаше реге. А по улиците на квартала – бидейки дете на 90-те – звучаха хип-хоп и рап. Навсякъде в живота ми имаше музика. Обичам да играя на видео игри. Музиката от тях също е част от мен. Така че през цялото време около мен имаше толкова много музика, че никога не съм я възприемал като нещо различно от всичко обичайно в живота.
Като нещо различно я осъзнах едва когато започнах да я изучавам. На 8-годишна възраст засвирих на кларинет. Тогава не възприемах музиката сериозно. Започнах да я уча едва на девет години. И от този момент нататък я свързвам с всичко, което чуя. Изведнъж ушите ми започнаха да се отварят към звуците около мен. Година след година все повече осъзнавах колко голямо нещо е музиката. Първо исках да бъда визуален артист, да рисувам. В началното училище учех рисуване. Но когато започнах да свиря на кларинет и да усвоявам основна музикална теория – нотите, какво е размер четири четвърти – не теория на джаза, а как работи музиката, основата – изведнъж започнах да чувам по различен начин всички звуци около мен. Чувството бе толкова силно, че осъзнах, че имам необходимост да свиря. Това е, от което се нуждая. Нищо друго не ме теглеше толкова силно. По това време играех баскетбол, тренирах карате, учех рисуване и свирех – всичко това едновременно. И накрая над всичко надделя музиката. И тя така повлия на живота ми, че всичко, което правя, всичко, което ми се случва, преминава през нея.
А защо казвам, че имам сложни отношения с музиката – защото тя толкова всеобхватно проникна в живота ми, че започнах да се опитвам да се отделям от нея от време на време. „Всичко е музика!“ – осъзнах тогава. „Аз съм повече от музикант. Искам да бъда нещо повече…“ – мислех си. Ето такъв бе животът ми. Толкова силно бе присъствието на музиката в него, че стигнах до момент, особено в 20-те си години, когато търсех всяко извинение, за да правя нещо различно от музика, тъй като тя бе във всяка част от живота ми. Това вече трябва да ви е казало достатъчно колко голяма сила е музиката за мен. Цялото ми общуване, всичко преминаваше през нея. И вече през 30-те си години приех, че това съм аз, приех дарбата си като възможност да достигам до нови висоти в музиката, да вдъхновявам други хора. Сега преподавам повече. С това музиката придоби ново значение за мен – вече не само свиря, но и обучавам други. Това означава музиката за мен. Тя е целият ми живот. Целият ми живот.
И все повече и все повече се доближавате до съвършенството, като откривате още и още за музиката. Следя развитието Ви от доста време и виждам как ставате все по-смел, все по-голям, все по-силен, все по-запален в музиката. Как я откривате? Как намирате нови възможности, нови звуци, нови идеи? Как се случва това при Вас?
Първо, благодаря за това, което казахте, оценявам го. Преди да отговоря на въпроса Ви за новите идеи искам да посоча едно нещо – аз не търся съвършенството, аз търся начина да ставам все по-добър с всеки изминал ден. Страхувам се, че ако тръгна към съвършенството, ще го постигна. (Смее се.) А аз не искам, защото, когато го постигнеш, няма накъде да продължиш.
Съвършенството е перспективата.
Точно така. Никой голям музикант, който е във върхова форма, не трябва да търси съвършенството. Трябва постоянно да се търси върховото постижение. А причината да харесвам върховото пред съвършеното изпълнение е, че в първия случай пред себе си имаме необят. Върховото постижение е безкрай. Ти винаги можеш да добавиш към него. А съвършенството не можеш да надградиш, защото то е крайна точка. Стигаш до там и приключваш. Така че не мисля за съвършенството. А как търся новото – по два начина. Някои неща идват сами, просто се появяват, докато преминавам през живота. Другото е вдъхновението. Вдъхновението да се мотивираш за постигането на нещо. Толкова много време съм прекарал в ранните си години, слушайки музика, всякаква музика, без значение от къде идва. Идвайки в България, много искам да слушам вашия фолклор. Чувал съм невероятни изпълнения, които са ми пускали мои приятели. Така че аз просто искам да слушам всичко. Ушите ми винаги са отворени.
През повечето време, когато не търся музиката, тя ме намира. Музиката е във всичко. Мога дори да поставя телефона си на масата и чувам ноти – нотите от докосването на телефона до повърхността. Ако направя това няколко пъти, може би ще открия нов акорд. Може да звучи странно, но говоря съвсем сериозно. Музиката може да дойде отвсякъде. Зависи през какво преминавам в живота си. Спрямо това съм повече или по-малко чувствителен към неща, които са постоянно около мен. Заради песента, която слушам или която звучи в главата ми, докато свиря на концерт или докато шофирам, изведнъж мозъкът ми казва: „О, за това трябва да мисля по различен начин.“ Тогава вадя телефона и записвам гласова бележка. Ето, например, замислям се за пиеса на Чарли Паркър, но този път я чувам в поп звучене. Просто ей така нещо се случва. И урокът от това, който е част от моята същност е, да не търся ново съдържание. Търся нови начини да гледам на съдържанието. Това правя през цялото време. Защото осъзнавам, че – особено като музиканти – сме изслушали толкова много музика и 20 – 30 – 40 години свирим. Така че вече знаем много музика. И макар винаги да съм отворен към новата, никога не я търся целенасочено. Това, което търся, е как да извлека най-много от музиката, която съм слушал. Много е лесно, особено като джаз музиканти, да си кажем: „Чул съм това, приключвам с него, защото вече го знам.“ Но чу ли го наистина? Толкова много неща се случват в живота, които ми позволяват да гледам на света по различен начин. Ето, така се сдобивам с нова перспектива към музиката.
Току-що издадохте албум в трио, но в България идвате с квартет и нова програма – New Visions. Моля Ви да ни кажете за музиката, която ще изпълните, и хората, с които ще направите това.
Албумът, който току-що издадохме, се появява със закъснение спрямо планираното, трябваше да излезе по-рано. Но предстои да издадем сингъл от новия проект и това ще се случи преди да се срещнем с вас. Ще има видео към пиесата. Хората ще я чуят, тя е наистина прекрасна. Но да разкажа за групата. Идеята за нея възникна, когато бях в Япония. За тези от слушателите, които не знаят – живях там две години и половина от края на 2022 г. до началото на 2025 г. Миналата година се върнах в САЩ. С влиянието на Япония създадох две групи. Едната – през 2019 г., когато посетих страната – Patrick Bartley's Dreamweaver. Тя бе само с японски музиканти. А през последната година на престоя си сформирах втора, която нарекох New Visions. Тя е като Dreamweaver, но с друг пианист. Превърна се в средство да изследвам музиката по начин, по който не бях правил досега. Dreamweaver беше хибрид, съчетание на електронен и акустичен звук, с насоченост към груува, не в класическа стилистика. Отделно имах трио, което продължава да работи, с което свирим чист, суров, акустичен класически джаз.
New Visions произлезе от тези две формации – групата е развитие на двата състава. Този проект е най-интуитивният начин да възпроизведа образите, които имам в съзнанието си, когато свиря. Аз имам тази способност – синестезия – което означава, че виждам звуците в цветове. И не само асоциирам звуците с цветове, но също така имам конкретни спомени, свързани с определени звуци, които се активират и оживяват, когато слушам музика. В момента, в който прозвучат определени ноти или чуя някакъв пасаж, го виждам – или живо, или смътно. С тази група и с тази музика най-накрая показвам на света своето виждане за джаза. Това е първият път, когато мога да направя това цялостно. Много се вълнувам! Пиесите са мои оригинални композиции, с изключение на една, написана от нашия млад пианист – Уилям Шуорцман, който е на 21 години. Той е възхитителен и за него искам да направя това, което моите ментори са правили за мен – да се погрижат за израстването на младите, да им дадат глас. И макар все още да чувствам, че пътешествието ми продължава, че не съм научил всичко за музиката, че не съм направил всичко, което искам, имам чувството, че трябва да направя това – да се огледам около мен, да бъда модел за подражание и фар за младите, да ги вдъхновявам да свирят и да продължат. Така че хората ще ни видят – мъже на по 30 години с един млад пианист, който още учи в колежа, но свири с професионална група. Надявам се заради хората да си кажат: „Страхотно, значи и аз мога! Супер! Ето, пред мен е човек също като мен.“ Това също е част от New Visions. Това е ново виждане, нов начин да гледам на музиката, гледайки към един нов свят. Има много ново около нас – нови музиканти, ново бъдеще. Така че музиката от New Visions събира в едно предаването на наследството и бъдещето. Надявам се хората да чуят това в музиката, която пиша.
