Вокалистката Луси Удуърд притежава впечатляваща сценична енергия и рядко умение да общува в такава близост със своята публика. През годините Луси е пяла с имена като Род Стюарт, Snarky Puppy и Pink Martini, а мнозина я познават от нейното сътрудничество с китариста Чарли Хънтър. За всички тези вдъхновения и научени музикални уроци разговаряме с певицата преди нейното гостуване в България и преди появата на новата ѝ музика, чието издаване започва на 28 юли със сингъла Big Bones. Луси Удуърд ще пее в Банско със своята група, включваща: Йеле Розенбург (китара), Удо Панекит (бас) и Ник де Бройн (ударни).
Цялото интервю на Таня Иванова с Луси Удуърд може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а разговора може да прочетете по-долу.
Издавате нова музика на 28 юли. Моля, разкажете ни повече за нея. Много се вълнувам за това, което предстои.
Ще издавам по една песен всеки месец до края на годината и през януари ще се появи целият албум. Той е с блус звучене и е посветен на позитивното отношение към телата ни. Отнася се до това как социалните медии и съвременната култура влияят на начина, по който възприемаме себе си, а това засяга особено силно жените. В албума има и малко хумор, разбира се, защото аз правя всичко с щипка хумор в него.
Първата Ви песен, наречена Big Bones, има силно послание. Нека да обясним на нашите слушатели за какво става дума в нея.
Big Bones е първата песен, която излиза на 28 юли. Тя е за това да се научиш да приемаш тялото, с което си роден и да се освобождаваш от всички негативни подмятания как би трябвало да изглеждаш. Песента разказва как се раждаш в това тяло като бебе, как отрастваш в този свят и как възприемаш себе си в момента. В тази песен разказвам историята на много жени и имам чувството, че едва сега започваме да говорим по този въпрос. Затова се пее в Big Bones.
Успяхте ли да намерите начина да приемате себе си и да се освободите от това, което обществото очаква от вас?
Аз съм в музикалния бизнес от много дълго време, a този бизнес има определени стандарти – остани млада, красива и слаба. И е много трудно да бъдеш част от това общество в дни, в които не изглеждаш добре, не се чувстваш по най-добрия начин и това може да те накара да проявиш жестокост към себе си, защото имаш усещането, че никой няма да те обича, никой няма да хареса твоята музика. Говорим за установени стандарти в поп културата. Преминах през това много отдавна, когато правех първите си стъпки в бизнеса. С напредването на възрастта започваш да осъзнаваш невероятни неща за себе си, осъзнаваш, че си просто едно човешко същество и че си роден в свят, в който всеки се опитва да се впише по един или друг начин. А всъщност всеки е различен, всеки е уникален. Това се опитвам да изразя чрез тази песен.
Как да бъдеш себе си днес, особено с наличието на социалните медии и всички тези капани, свързани с това да сравняваш себе си с другите и подобни неща?
Да, точно така. Песента се нарича Big Bones, защото като дете аз бях най-високата в моя клас, развих се преди всички останали и също така танцувах балет. А балерините трябва да останат много дребни, така че водех тази битка с тялото си още преди да започна да пея. Бях най-високата в класа, а всъщност се опитвах да остана дребна. Това няма как да не ти се отрази на личностно ниво. Опитваш се да останеш дребна и да не заемаш много пространство - ужасно трудно е.
Разбирам Ви много добре! Да поговорим за музиката и за съвместната Ви работа с имена като Род Стюарт, Чарли Хънтър, Snarky Puppy, Pink Martini. Как тези сътрудничества Ви помогнаха да намерите собствения си глас и как се отразиха на начина, по който създавате музиката си?
Аз пеех още преди да срещна, което и да е от изброените имена, записвах албуми и съм изнасяла концерти. Но от всеки, който съм срещнала по-пътя си, независимо дали става дума за някой известен артист, супер известен или не особено непознат на публиката, съм научила по нещо от неговия талант и музикалност. Те са отваряли ушите ми за нещо по-дълбоко и това оказваше влияние на музикалното ми мислене. Срещнах Род Стюарт и научих толкова много за концертите на живо и как да бъдеш изпълнител, защото бях негова бекграунд вокалистка за период от четири години и половина. Научих как да бъда артистът, който застава отпред, научих как да ангажирам вниманието на публиката. От Snarky Puppy научих какво е да имаш семейство в лицето на групата, когато сте на път и как да се грижите един за друг. С Чарли Хънтър бяхме само той, аз и един барабанист и открих красотата на музикалното пространство на сцената, когато не сте много хора и се научих как да прегърна това музикално пространство. От всеки, с когото съм работила, съм научила по нещо различно и разбира се то е дало отражение на моето звучене.
Как открихте собствения си почерк и кои са Вашите влияния?
Мисля, че винаги съм обичала блуса, разказването на истории, винаги съм обичала джаз, рокендрол. Опитвам се винаги да се развивам. Не звуча по начина, по който съм пяла преди 20 г. Като много млада слушах много музика и непрекъснато си пусках най-любимите ми записи. Когато бях на 19 г., се влюбих в Ела Фицджералд и постоянно слушах гласа ѝ, после започнах да я имитирам. Не умея да изпълнявам скат, но имитирах нейното звучене, нейния тон, който за мен е много важен у една певица. Струва ми се, че така всеки един намира своя звук, като се учи от различните си влияния и от това, което е повлияло на самите тези влияния. Така открих коя съм. И двамата ми родители идват от света на класическата музика и операта и аз съм имала досег до музика от момента, в който съм се родила. Предполагам, че още от много малка съм имала уши, отворени за всичко, което ще се изпречи на пътя ми и съм била готова за това, защото ушите ми са били тренирани от ранна възраст.
Много харесвам енергията и атмосферата, усещането във Вашите изпълнения – има нещо уникално в тях и много красиво. Благодаря Ви!
И аз ви благодаря!
Следващият месец идвате в България за концерт на Bansko Jazz Festival. Бихте ли ни разказали за групата и за репертоара си?
Повече от половината песни ще бъдат оригинални, а останалите – кавърверсии. В репертоара има песни, които бих искала самата аз да съм написала. Идвам с трио, включващо китара, бас и барабани. Това е групата ми от много години. Обичам ги всичките – те са ми като братя, като семейство. Грижим се един за друг, когато сме на път. Винаги намираме начин да отидем на непознато за нас до този момент място и да го изследваме. Никога не си стоим в хотелските стаи, а предпочитаме да обикаляме по улиците през цялото време – преди концерта, след концерта. Опитваме се да откриваме къде са добрите хора. Обичам единството, с което звучи моята група – има истинска свобода в свиренето им, но също така има и много здрав груув, който ми позволява да се издигна и да се понеса над тази солидна основа. От друга страна, когато моят китарист изпълнява соло, той има много свобода, защото басистът и барабанистът свирят толкова добре заедно. Понякога изпълняваме блус, а после внезапно преминаваме към танцувална песен заради този солиден груув. Чувствам се късметлийка с тази група, в която всеки е отворен за това да се случват спонтанни неща по всяко време и това обикновено е насочено към публиката. Надявам се, че тя също е готова за парти.
Видях в Instagram, че сте впечатлена от турските праскови. България също е известна със своите вкусни плодове и зеленчуци. Мисля, че добре ще си прекарате тук!
О, Боже! Имам нужда от плодове в живота ми.
„Банско джаз фестивал“ се организира от Асоциация „Фестивалите в България“ в партньорство с Община Банско. Той се провежда с подкрепата на Министерството на културата и под патронажа на Министерството на туризма. Jazz FM е медиен партньор. Тази година в специалните ни предавания от 5 до 12 август отново ще съобщаваме всичко актуално от фестивала, ще ви срещаме с артистите и ще излъчваме музика часове след изпълнението ѝ на живо. Подробности за тазгодишното издание на фестивала: Франк Гамбали, Алфредо Родригес, Зара Макфарлейн и още много известни имена гостуват у нас на Bansko Jazz Festival това лято - Jazz FM. Линк към Фейсбук страницата на фестивала.
