Двукратен носител на наградата „Грами“ за аранжимент, с 12 номинации за отличието (за аранжимент, за голям джаз ансамбъл, за соло и за инструментален албум), с две номинации за „Латино Грами“ за аранжимент, с номинация за EMI за музикален ръководител Джон Бийсли е визионер, започнал кариерата си в групи на Майлс Дейвис и Фреди Хъбард. Свирил е с Даян Рийвз, Шака Кан, Крисчън Макбрайд. Носител е и на най-престижната музикална награда на Нидерландия Edison в категорията за най-добър вокален албум с Мария Мендес. Най-новият му проект е с Бигбенда на Радио Франкфурт – записано на живо посвещение към групата Return to Forever. Преди това той сбъдва мечтата, която има още от детство – да създаде бигбенд. С MONK’estra издава три албума, първите два от които са изцяло с композиции на Телониъс Монк, а в третия добавя и свои произведения. Така през годините свързва своето име както с поддържането на традицията на бибопа, така и с очертаване на нови тенденции, включително в афрокубинския джаз-рок. На Банско джаз фестивал Бийсли ще представи и музика от предстоящия албум, посветен на Майлс Дейвис. От юли миналата година той е Председател на Борда на директорите на Международното общество на джаз аранжорите и композиторите. Джон Бийсли обича да слуша и изпълнява музика на живо. „Няма друго такова чувство на света. Невероятно е!“ – казва той в интервю по Jazz FM в навечерието на първия си концерт у нас като лидер. Той ще свири с триото си на Главната сцена на Банско джаз фестивал на 1 август.
Вие сте музикант на многото цветове. Всичките Ви проекти се различават толкова много като концепция и звучност, но имат много общи неща – върховно музициране, находчивост, оригиналност, вътрешна енергия. Какво целите да преминава като свързваща нишка през тях?
Това, което казахте – креативност, честност, оригиналност. Свиря музика, която е преминала през сърцето и душата ми. Искам с нея да пленя въображението на слушателите, да ги отведа за 90 минути на друго място, което те обичайно не обитават.
Как през годините сте узнали и сте се убедили, че музиката докосва сърцата на хората, че тя е езикът, на който говорим със сърцата си?
Бил съм в публиката на много концерти, които са ме докоснали, и това съм почувствал в много прекрасни вечери като музикант на сцената, когато съм се свързал с аудиторията по този начин. Няма друго такова чувство на света. Невероятно е!
Това наистина е така! Вие изпитвате дълбоко уважение към традицията, споменавайки през годините Вашите албуми в почит към Return to Forever, Телониъс Монк. Как наследството е част от Вашето музикално пътешествие и как със своята музика Вие самият създавате традиция?
В цялата история на джаза и дори още в началото джаз артисти са свирили музика от музикални комедии – на Джордж Гершуин, на Коул Портър – и блус. Всяко поколение добавя своя собствен глас към тази музика. По-късно – през 30-те и 40-те джаз музикантите са станали композитори – Дюк Елингтън, Теди Уилсън измежду тях. Те започват да пишат джаз произведения. И Телониъс Монк прави това в края на 30-те и през 40-те. Хората са свирили тези композиции в стила на своето поколение. Така че имаме дълга история. Аз отраснах, слушайки музиката на Уейн Шортър. И всички останали. Но той е композитор, който е пишел музика за моето поколение. Така че именно в духа на моето поколение интерпретирам тези творби. Това е естественото развитие.
Ние предаваме факела на наследството на едно ново поколение. В Банско ще се срещнете с млади джаз музиканти. Какво ще им кажете, че е най-необходимо за развитието на един артист в музиката?
Добър въпрос! Научете се да свирите добре на своя инструмент, за да може с въображението си да се издигнете над него. С други думи – не оставяйте инструментът да определя как свирите. Обърнете се към себе си – как да изсвирите на инструмента музиката, която чувате в съзнанието си. Но за да успеете да постигнете това, трябва много да се упражнявате, за да станете майстори на своя инструмент. Така че това са два пътя, които трябва да се съберат – на вашия глас и на звука на вашия инструмент.
Разкажете ни за програмата на концерта си на Банско джаз фестивал.
Ще свиря със своя отдавнашен приятел Деръл Хол – страхотен басист, който живее в Париж. Познаваме се от около 20 години. И г-н Викаро е нашият барабанист. С него съм свирил само няколко пъти. Ще поднесем мои композиции, произведения на Телониъс Монк, догодина излиза мой нов проект за музиката на Майлс Дейвис, така че ще свирим и негови творби. Ще си изкараме добре, музицирайки заедно, опитвайки се да направим хората щастливи. Концертът ще ни даде добра възможност да постигнем това.
Ще направите толкова много хора толкова щастливи! Фестивалът е голям, с огромна и много ентусиазирана публика. Споменахте проекта за Майлс Дейвис, не мога да подмина тази тема. Моля Ви, разкажете повече за него.
Проектът е с нидерландския Метропол оркестър и с Маркъс Милър. Ще пресъздадем два албума на Майлс Дейвис – Amandla и Tutu. Маркъс е написал много пиеси за тях и ги е продуцирал. След това ще събера група Unlimited Miles, в която ще бъдат саксофонистът Марк Търнър, китаристът Кърт Розенуинкъл, тромпетистът Шон Джоунс, басистът Бен Уилямс и барабанистът Териън Гъли.
И когато имате пред себе си величието на артист като Майлс Дейвис, преди това – Телониъс Монк, как избирате фокуса, през който да изградите проекта? Какъв е механизмът, който сте открили, че може да разкрие мащаба на въздействието на тези гиганти върху публиката, десетилетия, след като те са оставили следа върху музиката?
Не мога да направя такъв проект, ако не открия моя глас в тези композиции. Гледам на материала именно като на композиции, а не да се опитвам да наподобявам. Няма как да свиря като Чик Кърия или Телониъс Монк, защото не съм живял техния живот. Музиката е живот. Особено импровизационната джазова музика идва от живота ти. Така че не гледам по този начин на музиката. Правя пиесите, които ме докосват по начин, по който мога да се изразя. И мисля, че това е част от успеха на тези албуми. Те не се продават като албуми на Чик Кърия, а като нещо различно.
Вие сте много въвлечен в концертите за Международния ден на джаза. Защо джазът трябва да бъде празнуван?
Защото джазът е свобода. Той не е като класическата музика, в която се изразяваш според написания нотен текст. Ние създаваме музиката в момента. В международен план джазът е много важен, защото е общ език. Ние говорим на езика на джаза, на езика на музиката. Няма значение дали свиря с някой от Русия, от Китай, от Африка, от Куба. Ние общуваме на езика на музиката и това е прекрасен начин да покажем общото между хората. Това е много важно. По много повече неща си приличаме, отколкото се различаваме.
Банско джаз фестивал се организира от Асоциация Фестивалите в България и Община Банско с подкрепата на Министерството на културата. Jazz FM е медиен партньор. Всички събития са при вход свободен. Платена е единствено зоната със седящи места пред Главната сцена. Билети за тях се продават в мрежата на Eventim тук.
Още за Джон Бийсли на страницата на Банско джаз фестивал.
Фестивалът във Фейсбук е тук, а събитието за 2025 г. е тук.
Интервюто за Jazz FM със Султан Стивънсън, друга от звездите на Банско джаз фестивал тази година, можете да откриете тук: Султан Стивънсън преди концерта си на Банско джаз фестивал: „Обичам музиката, която е свързана с реалността, произнася истината и е пълна със смисъл“ - Jazz FM
