Иво Папазов – Ибряма: „И на оня свят ще бъда тракийски музикант“
Снимка: Димитър Алексов

Иво Папазов – Ибряма: „И на оня свят ще бъда тракийски музикант“

През тази година виортуозният кларинетист чества 70-а годишнина, за първи път от 10 години насам ще свири на концерт в Пловдив

За Иво Папазов – Ибряма музиката е предначертан път: „Няма къде да бягаш в музикално семейство и цялото гето – музиканти. Мърдане няма. То друго не можеш – ставаш музикант.“

Снимка: Димитър Алексов

Прадедите му са зурнаджии – и дядо му, и баща му са търсени музиканти. Те живеят в Кърджали и често свирят на сватби в Гърция и Турция. И музиката се предава в рода към Иво Папазов – Ибряма по най-естествен начин. „Аз сам се свързах. Интересувах се, у нас се свиреше, татко постоянно го слушах на сватби.“

Снимка: Димитър Алексов

За да стане това, детето прилага хитрост. Той е на 11 години. В района няма други превоз, освен влак. Баща му и другите музиканти тръгват пеш към поредната сватба в селище на километри от Кърджали. Малчуганът тайно се промъква след тях и се показва чак, когато са пристигнали. Няма как да го върнат. Така той отрасва със сватбарската музика като част от целия брачен ритуал.

Снимка: Димитър Алексов

„Това е най-престижният университет за един музикант. Като започнеш от четвъртък, в петък – женски и мъжки бабалъци, отделно кумове… Ако е турска сватба – отиваме на къносване, на следващия ден жените карат булката на баня – изпращаме, посрещаме. В събота започва истинската сватба. Прави се курбан, семействата са поканили цялото село с много гости...“

Снимка: Димитър Алексов

Така музикантите се сдобиват с безброй почитатели. Домакините са гостоприемни, канят ги да се хранят в палатката, която не побира всички и затова хората се редуват – влизат, хапват и излизат. „И по турски, и по български – обичаят е същата работа.“ – още веднъж посочва общото Иво Папазов – Ибряма.

Снимка: Димитър Алексов

Тракийската музика изцяло изпълва неговото сърце. „Няма друга такава по света – с нея не може да се сравнява нито родопската, нито македонската. Тя е най-богата на орнаментика, на хармонии, най-благодатна за музициране. От нея всичко става. Както нашите предци за писали за Орфей и Евридика, така тракийската ръченица е класика. От нея става джаз, всичко може да се направи, зависи от човека.“

Снимка: Димитър Алексов

Наследството на траките има своите продължители днес, самото то предполагащо развитието. „Ние я осъвременихме, защото тя позволява това. Тракийската музика е сложна, не всеки може да я свири и пее. Тя е много трудна и е хубава.“ – предан ѝ е Иво Папазов – Ибряма.

Снимка: Димитър Алексов

Той е роден между Тракия и Родопите, а баща му свири тракийска музика. Първомай той нарича столица на народната музика. „Има ли в Първомай някой, който да не обича тракийската музика?! Няма млади, няма стари. Първомай за мен остава център, който уважава тракийската музика и народната музика изобщо.“

Снимка: Димитър Алексов

Тракийската музика събира в себе си целия свят, не е фиксирана в миналото, не трябва стриктно да се повтаря от следващото поколение. Тя е в преживяването, в реакцията на човека към света, тя е лично изразяване. „И на оня свят ще бъда тракийски музикант. Това е музиката, която аз предпочитам, не че не обичам другите. Но тя може да ме държи, докато съм жив.“

Снимка: Димитър Алексов

Иво Папазов – Ибряма е убеден, че за нея трябва много да се говори. Тя е обичана не само в България. По целия свят той излиза с името на сватбарския си оркестър „Тракия“ и така я популяризира навсякъде. През май музикантът провежда във Франция тридневен майсторски клас със 150 участници. „Искат тракийска музика. Интересуват се от нея, защото е сложна.“ – описва качествата ѝ той. И пак посочва – красива е!

Снимка: Димитър Алексов

С импровизация в тракийската музика той печели Наградата за световна музика на Радио 3 на Би Би Си. Пиесата нарича „Панаир“ заради обстоятелства, при които е записана. „Звукорежисьорът излезе, не знаехме, че записът върви. Подавам им, правим си кефа след края на работата, за да отпуснем напрежението – има свобода, ние страшно импровизираме, целият оркестър.“

Снимка: Димитър Алексов

С тази пиеса получава отдавна заслужено признание. Отвън. „Щом те са го оценили, значи и ние ще го оценим. При българина е така. Но записът първо трябваше да бъде оценен тук, защото е направен в България.“ С тъга Иво Папазов – Ибряма отбелязва, че до тогава никой в България не му е обръщал сериозно внимание.

Снимка: Димитър Алексов

Целия си живот е посветил на музиката, с нея си изкарва хляба. „А сега два кючека са достатъчни.“ – коментира средата той. „Много малко хора от младото поколение се интересуват от тракийската музика. Когато играят кючек, мислят, че това е музика, защото не са осведомени.“

Снимка: Димитър Алексов

Но ситуацията се променя. На първия концерт в Sofia Live Club тази година, от който са направените от Димитър Алексов снимки в публикацията, клубът е пълнен, стотици слушат и танцуват. Налага се посетители да бъдат връщани поради изпълнен капацитет на пространството. Затова и гостуват отново на 27 май, в навечерието на който концерт правим това интервю.

Снимка: Димитър Алексов

„80 % от хората бяха млади. Едва си оправят краката, когато танцуват, но така е, като няма кой да ги научи. И ние сме виновни, и дискотеките са виновни. Трябва поне веднъж в месеца да има изяви на такива музиканти, не само ние. Да танцуват хора, да се запознаят с музиката си. Във всеки град има страхотни чалготеки. Защо не направят вечер на народната музика? Става ли? Става! Но те не рискуват. Младото поколение отива там и мисли, че това е музиката. Поне веднъж в месеца това трябва да са места за народна музика, за истинската музика, да се запознаят хората. Дано някой да се сети, ние ще им дадем пример.“ – с решимост казва Иво Папазов – Ибряма.

Снимка: Димитър Алексов

Концертът за 70-ата му годишнина на 26 февруари в Sofia Live Club в програмата на Sofia Live Festival е първият му клубен у нас. А първото му свирене в чужбина преди години е именно в клуб – този, в който са започнали „Бийтълс“. „И тук би трябвало да го има това. Мисля, че ще се оправят нещата.“

Снимка: Димитър Алексов

Новото поколение музиканти вече е на хоризонта. Един от тях е Живко Иванов от Стара Загора. Споменаването на неговото име Иво Папазов – Ибряма посреща с възклицание: „О, той е минал през моята школа. Свирим заедно с баща му Темелко. Моят барабанист го качва на сцената, аз му давам съвети. Той живее с народната музика – майка му и баща му са фолклорни музиканти.“

Снимка: Димитър Алексов

Огнян Видев е човекът, който го въвежда в света на джаза. Преди да говорим за това Иво Папазов – Ибряма изказва възхищението си, разказвайки история от миналото: „Той е страхотен музикант, от много време сме заедно, взимал съм го на сватби. Имам такъв случай – тъй като на сватби се акомпанира по 7 – 8 часа, поглеждам пръстите му – целите в кръв. Казвам му: „Оги, почивай си.“ Той отговаря: „Не, не те оставям.“ Той ме вкара в джаза, той ме направи популярен. Всичките записи от сватби след това ги даде на Милчо…“

Снимка: Димитър Алексов

Милчо Левиев остава поразен от чутото в пъхнатата в ръката му от Огнян Видев касета и разказва за това на Уилис Коновър в студиото на „Гласът на Америка“. Огнян Видев запазва записа от интервюто:

Милчо Левиев: Моят приятел, китарист от Пловдив…
Уилис Коновър: Твоят роден град…
Милчо Левиев: Да, той свири с Веселин Николов – Огнян Видев. Много добър китарист. Като тръгвах обратно към Щатите, ми даде една касетка и каза: „Само я чуй!“ Нямах време да направя това. „Няма да ти казвам какво е, само, като се прибереш, я чуй.“ И като дойдох тук, си я пуснах. Направо не можах да повярвам! Това е запис на ромски кларинетист, дори не му зная името, който свири в дуо с акордеонист така, все едно Чарли Паркър свири смесица от българска народна и циганска музика. Невероятно! За съжаление качеството на звука е лошо – любителски запис. Ако отново се върна в България, със сигурност ще се опитам да го чуя на живо.

Снимка: Димитър Алексов

Интервюто с Милчо Левиев по „Гласът на Америка“ е по повод участието му в България на четвъртото, вече международно издание на Прегледа на джазовите оркестри. Иво Папазов – Ибряма продължава разказа сега: „Те даже не са вярвали, мислили са, че това синтезатор. Милчо им казал, че такъв инструмент няма в България. И наистина не познавахме такова нещо. Аз съм много благодарен на Огнян Видев! Той е велик музикант, но най-напред е велик човек. За него мога да напиша цяла книга. Това е човекът, който ме закара в Америка, а тогава работех в Пловдив.“

Снимка: Димитър Алексов

През 1984 г. Огнян Видев показва на джаз света съкровището Иво Папазов – Ибряма, като предлага на Петьо Парчето да го включи с оркестъра му в програмата на организирания от него джаз фестивал в Русе. Тогава Петър Петров обявява необичайните участници така: „Драги приятели, сега един много интересен състав. На всеки фестивал има групи, които не се поместват изцяло в категорията джаз, но са също от одарени [тази дума използва – б.а.] музиканти. На нашия фестивал сме поканили едно откритие – Ибрям Папазов, лидер на тази група.“ Следват бурни аплодисменти. „Той е откритие на китариста Огнян Видев. С много грижа, с много любов той го налага на българския джаз свят.“ – завършва Петьо Парчето и обявява началото на концерта с фолклорна импровизация.

Снимка: Димитър Алексов

Изпълненията на Иво Папазов – Ибряма с неговия сватбарски оркестър тогава изумяват такива музиканти като Александър Владигеров и Вили Казасян, които слушат импровизациите на кларинетиста за първи път. Тук са Джони Пенков и Христо Илиев – Чарли, които правят записи и включват моменти от концерта на Ибряма в мозайката за кинопрегледите. През 1985 г. кларинетистът е отново в Русе на джаз фестивала, а през 1986 г. и 1987 г. свири с Огнян Видев в проекта Фолк джаз бенд „Пловдив“ с „Бели, зелени и червени“. Успехът в Пловдив е последван от записването на плоча, а на втората година се изнасят два концерта един след друг в НДК. С Огнян Видев Иво Папазов – Ибряма открива импровизацията: „Нашата работа с него е импровизация без дадена тема. Той ме е шашкал с неговите импровизации. Велик е! Хващаме една тема, която ми хрумне, и той е готов. След това и с моя оркестър никога не сме репетирали. Толкова импровизации има, изненади им правя – те са готови. Аз гледам публиката, съобразавям се с нея, веднага сменям темата. За Огито само благи неща мога да говоря.“

Снимка: Димитър Алексов

Днес Иво Папазов – Ибряма ще свири със своя оркестър „Тракия“ на Plovdiv Jazz Summer – лятното издание на Plovdiv Jazz Fest. Фестивалът се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания „Блу Ем“ и се провежда с подкрепата на Община Пловдив, като е част от нейния културен календар. Jazz FM е медиен партньор. Концертът е от 21 ч. в Лятно кино „Орфей“. Още за програмата на фестивала тази година: Иво Папазов, Антони Дончев квартет с „Ева квартет“ и Destino Tango Trio слушаме в трите концерта от Plovdiv Jazz Summer този август - Jazz FM. Още за концерта в събитието във Фейсбук: Концерт на Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия“ // Plovdiv Jazz Summer | Facebook. Билети се продават в мрежата на Eventim.

Ключови думи: