„Изкуството е работа в безкрая. Няма граници, няма лимит. Ограничението единствено може човек сам да си го наложи.“ – казва Феникс Върбанов в интервю за Jazz FM по повод откриването на новата му изложба „Мъртво течение“, която може да бъде разгледана до 31 май в столичната галерия „Аросита“. Експозицията включва произведения, изпълнени в характерната за художника колажна техника, както и негови рисунки и литографии. Голямата изненада тук са стихотворенията, написани от Феникс, постигайки въздействащ диалог между думите и картините.
„Мъртво течение“ се открива дни след предишната изложба на художника „Пулсации“, която се проведе в галерия „Стубел“. Повече за нея разказахме в друга публикация на нашия сайт.
По-долу може да прочетете акценти от интервюто на Таня Иванова с Феникс Върбанов за произведенията в „Мъртво течение“, а целия разговор може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
„Откакто рисувам, от около 45 г. вече, се стремя да поддържам едно постоянство, да работя редовно, под напрежение, но и в спокойните моменти, тъй като при всички случаи ние художниците работим постоянно. Даже и когато не рисуваме, продължаваме да работим. Започнах да пиша и поезия. Животът ни кара да прескачаме очевидното и да се стремим към изкуството във всеки миг и във всеки момент, за да може някак си да обобщаваме нещата и после всичко е въпрос на детайл и на работа.“
„Опитвам се да бъда авангарден, модерен, да може нещата ми да се вписват в историята на изкуството и също така исках тази изложба да бъде леко по-различна, тъй като излагам и чисти хартии без рамки. Стремежът беше да се покаже процесът на работа, как се изгражда една творба чрез нейната конструкция, разрушаване и как чрез колаж се създават нови форми и нови хоризонти.“
„Рамките винаги ограничават художника в пространството. Те са един вид търсене на комерсиалното, защото много малко хора биха си позволили да окачат една свободна работа. Не че не е възможно, разбира се. Хартията е нежна, крехка, поддава се на влага, реагира доста особено, но аз исках да разбия тази рамка, този кадър, в който сме сковани, този калъп. Рамката е предмет, а свободната хартия е пространство и затова бих желал да споделя с вас, че все повече и повече бих отишъл в пространството с моите хартии, които ще бъдат триизмерни в много близко бъдеще и скоро ще направя един опит със скулптурата.“
„Поезията се ражда или не се ражда в един човек. Тя се роди у мен наскоро, въпреки че като малък бях писал стихове. Поезията за мен е най-висшето изкуство, тъй като човек трябва да се изрази с най-дълбоките си чувства и според мен това идва или не идва. При мен дойде внезапно. Бях чел доста поезия, която ме вдъхновяваше и един ден реших да пробвам. Както и в изобразителното изкуство, самотата кара човек да се бори срещу тази голяма сфера на скуката, която трябва да се изпълни с нещо лирично, красиво, дълбоко в душата, а поезията пониква оттам. Бях посадил малки семенца, които един ден се оказаха готови да бъдат изразени. Емоцията е двигателят така или иначе. Може би мълчанието и тишината в изобразителното изкуство се нуждаеше от думи в този момент, в изразни средства, които са по-музикални, по-дълбоки и според мен те се допълват – изобразителното, изящното изкуство с литературата и поезията.“
„Най-важните моменти в моето изкуство са времето и светлината, тъмнината, светлосянката, която търся. Винаги се опитвам да намеря една хармония между тъмнината, тъмните сили и светлината, която ни носи щастие, радост, любов. Светлината преобладава в по-новите ми малки работи, макар че в по-големите тъмнината е малко по-силна, тъй като ме вълнува тъмната материя. Неслучайно работя с китайски туш, тъй като това ми дава възможност да търся дълбочина на душата, естетична дълбочина и също така милиарди нюанси на сивите тонове, които се приближават и отиват в светлината.“
„Кръгът наистина е една перфектна форма, която в Китай е символ на вечното движение, в което няма нито начало, нито край. Обичам да се въртя вътре във времето и да осъзнавам, че има и нещо по-голямо, което е извън кръга. Често фокусирам нещо в центъра на една творба, центърът, който е самият творец. Центърът е енергията, чрез която се изразяват емоциите и чувствата, тя е някъде вътре в душата и пулсира по много силен начин. Затова я слагам винаги в центъра, за да дам някакъв смисъл на безкрая, макар и това да не е възможно, да дам една пулсация на сърцето, в която се движим като художници и като поети.“
