Христо Йоцов - един от най-авторитетните и уважавани български музиканти и композитори днес празнува 66-я си рожден ден с нова музикална програма, която ще бъде представена от Плевенската филхармония под диригентската палка на Борислав Йоцов и солисти. Събитието ще се проведе тази вечер от 19 ч. в зала „България“. В програмата са Концертино за струнен оркестър (премиера), Концерт за виолончело и оркестър със солист Атанас Кръстев и Концерт за две пиана и оркестър със солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли (премиера). Впечатления от първото представяне на програмата, което се състоя преди дни в Плевен, споделя Светослав Николов в публикация на сайта на Jazz FM. „Очаквахме силно вълнение и все пак останахме изумени от мащаба на чутото и откровението, с което то достигна до нас.“ – пише той.
Ден преди концерта в София и преди рождения си ден Христо Йоцов беше гост в предаването „Следобедни импровизации“ с водещ Таня Иванова. Насладихме се на една среща, изтъкана от мъдрост и ведър поглед към живота. Целия разговор може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от интервюто.
За сътрудничеството си с Плевенската филхармония
Благодарение на много години работа с Плевенска филхармония ние се опознахме взаимно, защото признавам, моята музика е малко встрани от класическия репертоар, така че трябваше малко време, за да свикнат с музикалния ми език. Слава богу, това им харесва и ги събужда, възбужда. Изпитват удоволствие да свирят такъв тип музика, защото тя е много емоционална, енергична, а в същото време е разбираема, интуитивна и човек много лесно влиза в нея. Няма някакви прегради - музикални или технически. Аз не се стремя към особени, нарочени и сложни неща. Опитвам се всичко да се случва по най-естествения начин, да тече така, както се развива една джазова импровизация. Следвам порива на интуицията, на своята мисъл. Нещата много естествено се движат в развитието на парчетата. И освен това аз съм бендов човек. Моята кариера започна при Вили Казасян с Бигбенда на БНР и аз и до ден днешен умирам за този вид голям състав.
За начина, по който създава музика
Аз си набелязвам човек, за когото искам да пиша. Познавам възможностите му, знам какво ще стане, знам крайния резултат още преди да започна и вече всичко ми е ясно. Остава да го нарисувам, а рисуването е игра за мен. Признавам, че всичко това стана възможно благодарение на появата на нотописната компютърна програма „Сибелиус“, която в огромна степен технически улесни нещата, защото писането на ръка е много трудоемка, бавна и пълна с грешки работа. На практика главата ми не спира да работи, независимо дали в светлата или тъмната част на денонощието, така че винаги имам идеи. Ето сега подготвям нов джазов проект, за който скоро ще си говорим. Лаком съм за нови и нови неща. Имам чувството, че не ми стига времето и че няма да ми стигне за всичко, което искам да направя.
За освободеността, която идва на определен етап от музикалния у път
Аз съм си роден класически музикант, захранен съм с класическа музика. Израснал съм в зала „България“ покрай баща ми, който беше солист на филхармонията цели 40 години. Така че първата ми природа е класическата музика. Джазът дойде по-късно. Втурнах се в джаза, както и много мои колеги по онова време - Антони Дончев, Ангел Заберски и др. Натрупахме опит в джазовата сфера с всички случки по пътя, с българските музиканти, с които работихме, срещите ни с музиканти от Европа, от света, свирейки по фестивали. Това освен че беше нашата школа в тази музика, освен че израснахме по сцените, което е най-хубавото всъщност, така човек се научава на всичко, свързано с музиката - от изпълнението до реакцията на публиката и си дава сметка кое става, кое не става. Така че след този дългогодишен натрупан опит дойде времето и за моята не само увереност, но и потребност да го правя, да се обърна към симфоничен оркестър, защото това е възможно най-хубавото нещо, което може да се случи на един музикант – да работи с картината, която произвежда симфоничния оркестър. Там са безгранични възможностите. И малко по малко се натрупаха доста неща, но трябваше да мине време, за да мога аз самият за себе си да съм убеден, че мога да ги свържа тези две неща по начин, който да не е механичен, да не обслужва някаква мода, тъй като сега всички работят със симфонични оркестри - рок групи и кой ли още не. Това за мен беше абсолютна потребност да го правя.
За нарастващия интерес към джаз музиката в България
Kакто много пъти сме коментирали, джазът е една особена територия. Някои я наричат маргинална, а аз я наричам музика за посветени. И тези, които я свирят, и тези, които я слушат. Така че най-лошото нещо, което може да се случи с джаза, е да стане комерсиален, да влезе в алгоритъма на поп музиката. Джазът трябва да се съхрани. Защо стана толкова популярен в България? Защото може би хората искат нещо различно след натрапените посоки какво да харесват и какво да слушат. И смея да твърдя, че с вдигането на стандарта на живота у нас все повече хора, да ги наречем от средната класа, която вече започва да се оформя, слава богу, имат нужда очевидно и от нещо друго, а не само от популярна музика, защото много малко хора слушат класическа музика и опера. Значи остава това, което двайсет и четири часа върви по всички тази радиостанции без Jazz FM - популярната музика. В един момент ти преставаш да я слушаш и тя се превръща в някакъв фон. А отиването в джаз клуб или на джазов концерт е преживяване, което е абсолютно единствено и неповторимо. И тези, които имат уши и сърце, изпитват огромна наслада. За други е неразбираемо. Разбира се, те нямат място там. Те ще отидат другаде. Нека да има и доза снобизъм в цялата работа. Сноби винаги е имало и по времето на Моцарт, така че снобизмът е едно съпътстващо явление. Отделно от това вижте колко много млади музиканти повярваха, че има смисъл да се занимават с джазова музика, да влагат умения, защото тук се изискват много умения. Тук няма зад какво да се скриеш, няма използване на плейбеци и всякакви други средства на сцената. Там си сам с музиката си и обикновено всички джазови музиканти свирим собствена музика, така че публиката знае защо идва - не за да си говори и ако е бар, не за да пие, а за да слуша, защото по някакъв начин тя е въвлечена във всичко това - иска да види артиста, да усети тази магия, импровизация, да усети как всеки път е различно. Освен това джазът в момента не е определен стил, какъвто е бил по времето на Чарли Паркър или през ранните години на Майлс Дейвис или Колтрейн. Джазът е една много широка палитра и всеки, който има порив към правенето на такава музика, може да заеме една комфортна територия, било то с привкус към фолклора или към класическата музика и така да намери своето място в музиката.
За преподавателската си дейност
Нашите занятия са персонални, не са аудиторни, така че тук личният контакт е от огромно значение, защото ти си сам със своя учител и ментор. Много от моите студенти през годините са споделяли лични неща, т.е. чувстват, че могат да бъдат разбрани, посъветвани, че могат да се разкрият. До голяма степен са се разкривали с най-различни неща - и хубави, и не толкова. Така че - да, това е натоварващо. Това е страшно отговорно, защото в някои случаи аз едва ли не съм замествал решенията на родители и семейства в моменти на съмнение и душевни сътресения, които, както се оказа, далеч не са чужди на хората в тази възраст между осемнайсет и двайсет и две години. Така че какъв стимул ще им дадеш, какъв пример ще им дадеш, това е изключително важно. Това може да ги накара да излетят, може и да ги смачка. Аз съм много внимателен, когато съм насреща за всеки един от тях. Разбира се, човек трябва да се научи да спазва дистанция, защото иначе ще полудее. Успях да намеря този баланс и най-важното, научих се и да взимам от тях, а не само да давам. Там е разковничето, там оцелях. Видях, че ще я бъде тази работа, когато започнах и да черпя от тяхната енергия, от безкрайната им информираност за какво ли не. Научавам всеки ден разни нови неща от тях. Това е друга вселена.
За най-важните неща, на които иска да научи своите ученици
Хиляда са, но нека да кажем едно. Да бъдат почтени към това, което правят, към музиката и към публиката.
