Христо Йоцов подчертава, че пише не като композитор, а като музикант. Неговите произведения са създадени специално с мисъл за артистите, така че да съответстват на натюрела им, да ги доближават към себе си и да ги отварят към света. Така сътвореното на сцената достига със силна енергия публиката, защото е било почувствано, разпознато и прието, съответно – искрено и автентично споделено. Всеки в емоционалната нишка композитор – интерпретатор – слушател добавя от себе си, за да се получи тази синергия – тържество на Музиката. Затова и публиката на премиерата в Плевен на тазгодишния авторски концерт на Христо Йоцов с Плевенската филхармония обсипа солистите с аплодисменти, включително след някои от частите във всяка от трите творби. Това бяха моментите, когато те постигаха приповдигнатост в чувството до степен да пожелаеш да го споделиш с аплаузи с всички в залата. Осезаемо се усещаше как музиката създава общност. Финалите на произведенията бяха ознаменувани и с викове „Браво!“, което на всеки един показа, че дълбокото вълнение е всеобщо.
В работата си с Плевенската филхармония Христо Йоцов неизменно постига това – и с Концерта за тромпет и тромбон, написан за Михаил Йосифов и Вили Стоянов, и с Концерта за перкусии, създаден за съвместно негово изпълнение с Василена Серафимова, и с Концерта за оркестър, както и с другите ансамблови творби, които авторът създаде специално за състава. На 13 февруари в Плевен премиерно чухме в изпълнение на Плевенската филхармония Концертино за струнен оркестър със соло във втората част на концертмайстора Катя Данчева и Концерт за две пиана със солисти Иво Върбанов и съпругата му Фиамета Тарли, а за първи път Атанас Кръстев изсвири написания за баща му Анатоли Кръстев Концерт за виолончело. Диригент е Борислав Йоцов. В София програмата ще бъде изнесена навръх рождения ден на Христо Йоцов – на 17 февруари, от 19 ч. в зала „България“. Билети се продават в мрежата на Eventim, в Grabo и на касата на залата. За ученици, студенти и пенсионери те са на преференциални цени. Jazz FM е медиен партньор.
„Използвам целия си сценичен опит, за да може това, което пиша, да бъде истинско, естествено, харесвано от тези, които го свирят. Особено ми е важно публиката да разбере тази музика, да я почувства, да бъде подета от вълната. Интересува ме всички заедно да постигнем ниво на емоционален екстаз.“ – каза Христо Йоцов в интервю по Jazz FM в навечерието на концерта. В тези два часа на написана от него музика преминахме през множество състояния – от обръщане към себе си и вглъбяване в чувствата до пълния им изблик при откриването към света. „Музиката трябва да възбужда тези чувства. Трябва да възбужда всякакви емоции. Може човек да се съмнява, и в следващия момент слънцето и радостта да пометат всички съмнения. Всички би трябвало да участваме в тази история. Защото музикалното произведение е история.“ – отговори на моя коментар Христо Йоцов.
И трите творби са с ясна линия на развитие – те не се завръщат регулярно към една и съща тема, поднасяйки я по различен начин, а ни разкриват красив път напред. Стъпка след стъпка напредваш по него, като приемаш това, което идва – то ще бъде красиво, логично и твоето. „Това е музиката. Тя е единственото изкуство, което по този уж абстрактен начин може да те грабне, да те понесе и да се отлепиш. Левитация да има.“ – описва разбирането си Христо Йоцов.
Очаквахме силно вълнение, и все пак останахме изумени от мащаба на чутото и откровението, с което то достигна до нас. В основата това да се случва е директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски. След първите две супер успешни програми с Хилда Казасян с музика от българското и световното кино той покани аранжора им Христо Йоцов за тези авторски концерти. Изпълнени със специални моменти, те се провеждат винаги около рождения ден на автора на 17 февруари – първо в Плевен, след това – в София, а после – в други градове на страната. Любомир Дяковски е безкрайно щастлив, че концертите са се превърнали в традиция: „Христо Йоцов! Изненадите са толкова много, че аз недоумявам как този човек така спонтанно пише, така емоционално, повечето – премиерни произведения, които съм горд, че Плевенската филхармония представя в Плевен, в София, в страната. Много съм щастлив!“ Той бе категоричен, че докато е директор, тази значима инициатива ще продължи: „Христо е неизчерпаем източник на енергия и на прекрасна българска симфонична музика.“ – каза той.
И наистина, чрез авторските концерти на Христо Йоцов се появява музика, която ще остане във времето като класическа. Слушаме ги с добавената емоция на това да сме съвременници на раждането на тези творби. Те са уникални, не наподобяват себеподобни, не попадат в течения, още по-малко – в моди. „Правим нещо изключително, което ще остане като класически образец в бъдеще. Дай Боже Христо да е жив и здрав, за да се радва дълго на нещата, които предстоят.“ – пожелава брат му Борислав Йоцов, който дирижира произведенията. С всеки следващ концерт материалът става все по-изискващ: „Има непрекъснато сменящи се ритмики, което е сложно за изпълнение, но точно това дава тази енергия, предава неговата емоция, която личи в свиренето му, в начина по който пали, импровизира и развива музиката, в невероятния начин, по който вплита в джазовия стил целия този багаж класическа информация. Това прави оркестъра да лети. Нещата не са толкова трудни, но са толкова впечатляващо красиво написани, че удоволствието е феноменално.“ С растежа устремът става все по-голям: „Той се развива и все повече добива самочувствие от това, което прави. Това го кара да не се съмнява по никакъв начин в написаното. Вижда, че нещата вървят. Той твори без да спира, както сме чели навремето, че са правили Моцарт и Бетовен. Не познавам друг такъв човек.“
Попитах Христо Йоцов как работи неговото въображение, за да обземе космоса на музиката и да ни донесе от него толкова любов и красота. „Възприемам музиката като игра на въображението. Това е дългогодишният опит от джаза. Импровизирам, когато пиша. Едновременно съм този, който свири и този, който слуша и иска да разбере какво ще се случи и му е готино. Търся неочакваното. В крайна сметка за мен това е забавление.“ Използвайки нотописни програми, бързо течащата му мисъл се излива в ноти в реално време. Това е полетът на импровизацията. В оркестровата музика винаги закодира джаза. „Не обичам да излиза на повърхността и да доминира. Това е моят „номер.“ – казва той.
В началото на новата програма е Концертино за струнен оркестър, коeто ни въвежда в обаянието на преживяването. Няма го затормозяващия шум на ежедневието, всичко е безкрайно прекрасно. И вечно. Както тук, така и нататък в програмата в съвременните класики на Христо Йоцов ще чуем отгласи от музикални проблясъци от Предкласиката до Модернизма, с подчертана мелодичност, с ясно изведена идея за хармонично съзвучие, в което е важен гласът на всеки един.
Затова и през втората част на произведението изцяло преминава солото на цигулката на концертмайстора Катя Данчева. Такива откроявания на ярката индивидуалност в общия пейзаж присъстваха и в другите две творби.
Концерта за виолончело Христо Йоцов пише за Анатоли Кръстев. За първи път в Плевен го изпълни синът му Атанас Кръстев.
В емоционален жест при излизането на сцената диригентът му подаде партитурата като материал, който сега е негова отговорност да продължи да поднася на публиката.
Във виртуозните и емоционални пасажи Атанас Кръстев непрекъснато преоткриваше личността на баща си.
„Дори докато учех концерта, можех да видя почерка на баща ми в емоцията, в заряда, във фразите, в солата, дори в техническите трудности. Страхотна творба, много виртуозна, заредена с много емоция! Нямам търпение да изсвирим концерта отново. Той дава заявки, че трябва да бъде произведение, което да е много по-често изпълнявано, и смятам това да бъде моя мисия от тук нататък и да го популяризирам максимално много.“ – сподели Атанас Кръстев.
От втората част нататък той свири просълзен: „Христо Йоцов е майстор на тези прочувствени моменти, от които изобилства концертът, и на цялото разнообразие от най-различни заряди и експлозивния финал. Този концерт има страхотно бъдеще на сцената!“ – уверен е той.
Първо изпълнение имаше Концертът за две пиана и оркестър, написан от Христо Йоцов по молба на Иво Върбанов за него и за съпругата му. Идеята му дава на вечеря у дома. Двамата се познават от 25 години, срещат се за първи път на „Аполония“, правили са проект със съвременна музика на ХХ в., когато Христо Йоцов композира пиеса за две пиана и ударни. Двамата пианисти дават своята интерпретация на замисъла на Христо, произтичащ от самите тях. „В произведението чувствам удоволствието от свиренето, любовта към музиката, към изразяването чрез нея, към това да си на сцената, да кажеш нещо важно на публиката и да си много щастлив от това.“ – отличава Фиамета Тарли присъщото за нея, което намира в сътворената от Христо Йоцов музика. Иво Върбанов добавя: „Написал го е, имайки предвид абстрактния елемент, който познава от нас.“
В произведението отново има множество специални моменти в контекста на обвързаността. В някои пасажи двете пиана произнасят едно дълго изречение, като единият започва, другият продължава, двамата завършват. На моменти пианото има изявена солистична роля, в други е част от обща звукова картина като в концерт за оркестър. Много детайли изграждат необичайно цяло. В структурата Фиамета Тарли откроява абсолютната яснота на намерението: „Архитектурата е перфектна, произведението е написано със съвършено майсторство. Така че е лесно да го науча, защото знам точно какво ще направя. Но това не е всичко. Когато си свършил тази работа, трябва да отидеш отвъд нотите. Това, разбира се, е най-приятната част от пътешествието. Мисля, че произведението е същевременно и симфония концертанте, и концерт за две солиращи пиана и оркестър. Джаз езикът е тук, но той е вграден, скрит. Има много елементи, които съставят цялата картина, и всички те са еднакво прекрасни. Произведението ми напомня на Пуленк, малко на Прокофиев. Докато свиря, излизат много композитори. Така че произведението е чисто ново, същевременно знам точно какво да направя – това е най-прекрасното за един изпълнител.“ Иво Върбанов акцентира върху диалозите – между двете пиана и между пианото и оркестъра. „Това е много важно за текстурата и за цвета на композицията. Няма го елемента на солист срещу оркестър. Това е анти-Романтичен подход за клавирните концерти, в които пианистът винаги е виждан като герой срещу противника.“ Идеята за взаимност в разговора привлича и Фиамета Тарли: „Най-хубавото е, когато има диалог и общуване, когато пианото няма солистична роля. Чувствам се част от оркестъра, което е много красиво усещане. Много съм щастлива, защото в този концерт мога да намеря това. Не целя да бъда солист – мога да бъда, но това е само едно от средствата. Предпочитам да комуникирам, а не да доминирам.“ Така достигаме и до ясно изявената идея за музиката като събиране в едно преживяване. „И в този смисъл джазът е идеалният учител. Това правиш на един джемсешън – не искаш да се налагаш над другите, а да си част от групата. В един момент говори единият, в друг – другият. Това е форма на комуникация, това е диалог.“ – посочва Фиамета Тарли.
Още излизането на Иво Върбанов и Фиамета Тарли подсказа, че нещо необичайно ще се случи. Те се появиха на сцената с палки за различни перкусии. По-късно разбрахме, че им е възложена задачата да направят собствена импровизация с тях върху струните и кутиите на роялите със самостоятелния акомпанимент първо на цигулка, а след това – на виолончело. „Идеята е да е наистина импровизация. Палките ги имаме от вчера, пробвахме един път, за да видим. Дори питах Христо дали да сложа лепенки на определени струни. Каза: „Не, трябва да е различно всеки път, да е спонтанно, истинска импровизация и да се слуша.“ – разкрива за предизвикателството Иво Върбанов. Този подход цялостно се отразява на изпълнението: „Беше ми трудно, защото обичам да се подготвям, а тук трябва да реагирам на момента. И това същевременно бе много освобождаващо. Слушам цигулката и реагирам. И след това, като засвирих отново на клавишите, се почувствах освободена. Много красив момент! Осъзнах какво Христо имаше предвид.“ – подчертава Фиамета Тарли. След импровизацията в камерна обстановка произведението се разгърна в обща звукова картина; след финеса на отделните гласове бяхме поразени от мощта на многогласието. Различните тембри създадоха пъстро платно – пореден миг на удивление.
Тези произведения на Христо Йоцов оставиха отново цялостното впечатление за повествование, през което бяхме преведени в умела драматургия от автор, оркестър, солисти и диригент, за да осъзнаем, че сме влезли в залата едни и сме излезли други. И ако в реалния живот често очакваме всяка следваща стъпка с напрежение и съмнение, то концертът убедително внуши идеята, че във всяка крачка напред трябва да търсим смисъла и красотата, олицетворени от Музиката, сътворена с толкова много любов.
В съвместната работа на Хилда Казасян и Христо Йоцов с Плевенската филхармония следва актуализирана версия на програмата с произведения на Вили Казасян. Това е поредно начинание в общонационалната просветителска дейност на ангажираните творци. Ще чуем програмата премиерно на 13 март в зала „Катя Попова“ в Плевен в нов вид, обогатена, с по-плътно участие на оркестъра. „Ще зарадваме духа на този човек, който толкова много е дал. Той е дълбок, дълбок, дълбок кладенец.“ – казва диригентът Борислав Йоцов, убеден, че „С обич на Вили Казасян“ си струва да се покаже в цяла България. В обичайния за тази поредица състав с тях са Теодосий Спасов, Васил Петров, Михаил Йосифов, Живко Петров и Димитър Карамфилов. Малкото останали билети се продават в мрежата на Eventim и на касата на Плевенската филхармония.
