В живата и образна музика на норвежкия пианист Еспен Ериксен намираме едновременно спокойствието и порива към нови преживявания. Ще я слушаме за първи път на живо в България на „Банско джаз фестивал“ в закриващата вечер на 12 август. Ериксен идва с триото, отлично сработено в единомислие за музиката вече 16 години. Специален участник в проекта е британският саксофонист Анди Шепард, който добавя ново измерение към композициите със своя инструмент.
Повече ще научите от интервюто ни с Еспен Ериксен, което можете да чуете в плейъра под основната снимка и да прочетете по-долу:
В музиката ви има особена нежност. От каква перспектива към живота и музиката произлиза тя?
Труден въпрос. Мисля, че това е процес. Когато бях млад и учех музика, слушах моите герои и исках да постигна всичко като тях. Осъзнах, че съм най-добър в създаването на мелодии, които могат да бъдат запети. Разбрах, че за да си оригинален, не можеш да бъдеш копие на някой друг. Затова се опитах да намеря своя собствен изказ с музикантите от триото ми, а след това – и с Анди Шепард, с когото много работим. В този процес също така трябваше да махна всички ограничения, които ученото на джаз налага – кой стил точно как се изпълнява. Когато създавам своя музика, всичко е позволено – мога да вкарам в нея собствени елементи и да махна тези, които не ми харесват, които не подхождат на мелодията или на звученето ни.
В резултат на това имаме много комуникативна музика, която едновременно е и много интроспективна. Вие показвате цялата си същност на света и същевременно ни приласкавате, приканвате да я приемем. Тази музика ни свързва, тя ни показва красотата, заедно достигаме до непознати места. Каква част е публиката в композирането и изпълнението за Вас, как тя участва в творческия процес?
Обикновено когато композирам и когато в началото на деня седна на пианото, свиря това, което е в главата ми, импровизирам. Така възникват мелодиите и се оформя атмосфера, очертава се пейзаж, в които се формират идеите. И за някои от тях си казвам – ето, от тази мога да създам композиция. В този процес не мисля за слушателите. Благословени сме, че те харесват нашата музика. Но когато композирам дадена пиеса с определено настроение и усещане, вместо да се чудя с какво да я напълня и какво да приложа в нея, се опитвам да останем верни на мелодията, да ѝ дадем това, което тя изисква от нас, за да постигнем търсения резултат. Това може да е нещо от поп, рок или класическата музика. Някои хора определят музиката ми като едновременно повдигаща духа и меланхолична. Смятам, че изкуството дава убежище, в което да се потопиш в меланхолията и същевременно да получиш порив за нови преживявания.
За оформянето на тази картина значителна роля има триото. Каква е енергията в него, която прави вашата музика толкова натурална и тя така гладко тече?
Едно от най-важните неща е, че свирим заедно от дълго време – вече 16 години. Пътуваме по целия свят, оказваме се в различни ситуации. Много рано намерихме обща основа чрез осъзнаването, че именно тази музика искаме да създаваме заедно. В началото обсъждахме как да направим аранжиментите. Но през последните години, когато донеса нова пиеса, я изсвирваме, репетираме я, проверяваме я в изпълнение на живо, но нищо не ѝ налагаме – имаме увереност, че тя по естествен начин ще се развие, за да стане част от репертоара ни. Така че имаме обща твърда основа, а аз интуитивно задавам посоката на музиката ни.
А какво добавя Анди Шепърд? Как се открихте и какво ви свърза?
Срещнахме се на джаз фестивала Nattjazz в Берген през 2013 г. Той беше там, тъй като му бе дадена поръчка да напише творба за градския бигбенд. Фестивалът се провежда на много сцени, разположени върху голяма площ, и публиката обикаля между тях. Той бе останал в Берген за няколко дни и по случайност се озовал на нашия концерт. Много му харесало, казал на съпругата си, че много би искал да свири с нас. Лидерът на бигбенда на Берген ни каза, че Анди ни поздравява и че много е харесал музиката ни. Три години по-късно бяхме на турне в Англия и попитах Анди дали иска да се присъедини към нас за концертите в Лондон. Направихме само една едночасова репетиция, по време на която се почувствахме все едно сме свирили заедно от години. Анди притежава същата динамика и гъвкавост да свири хард боп с усещането за исиемско звучене. На мен като композитор работата с него ми даде стимул, тъй като пианото не е толкова гъвкав инструмент. Изсвирването на мелодиите със саксофон им придаде ново измерение. Той е и музикант, с когото веднага почувствахме какво искаме да направим с нашата музика. Това е много хубаво. Той също така се сля с нас и като човек с чувството си за хумор – сухото британско чувство за хумор. В същата тази вечер, в която изсвирихме тези два концерта заедно, осъзнахме, че сме се свързали в сътрудничество, което трябва да продължим. Така в момента сме в два формата – квартет и трио. Обичаме да разнообразяваме турнетата – на някои сме само тримата, на други – четиримата с Анди.
С каква програма идвате на „Банско джаз фестивал“?
Ще свирим пиеси от издадения миналата година наш концертен албум. Но в момента триото с Анди завършваме нов албум, който ще бъде издаден в началото на октомври. Затова мисля, че ще изсвирим и съвсем нови пиеси, които да проверим пред българската публика.
„Банско джаз фестивал“ се организира от Асоциация „Фестивалите в България“ в партньорство с Община Банско. Той се провежда с подкрепата на Министерството на културата и под патронажа на Министерството на туризма. Jazz FM е медиен партньор. Тази година в специалните ни предавания от 5 до 12 август отново ще съобщаваме всичко актуално от фестивала, ще ви срещаме с артистите и ще излъчваме музика часове след изпълнението ѝ на живо. Подробности за тазгодишното издание на фестивала: Франк Гамбали, Алфредо Родригес, Зара Макфарлейн и още много известни имена гостуват у нас на Bansko Jazz Festival това лято - Jazz FM. Линк към Фейсбук страницата на фестивала.
