Вече над 20 години Давид Пеня Дорантес ни среща с фламенко музиката през езика на джаз пианото. Негови творби от целия този период ще чуем на Plovdiv Jazz Fest на 6 ноември от 20 ч. в Дом на културата „Борис Христов“, когато той ще представи програмата „Времето като свидетел“ в трио с Хавиер Морено – контрабас, и Пакито Гонсалес – перкусии. „Животът винаги ме е вдъхновявал – всичко онова, което се случва около теб и ти го попиваш като гъба, докато се разминаваш с останалите хора. Тази действителност ми дава повод да разказвам истории чрез музиката си и да се опитвам да докосвам сърцата на хората. Целта ми е те да разтворят душите си. Това ме вдъхновява – животът, реалността и истината.“ – казва Давид Пеня Дорантес в интервю за bTV Radio Group. Силно повлиян от джаза и от класическото си музикално образование, той се превръща в забележителен новатор и променя напълно представите за фламенко музиката. Неслучайно е поканен да участва и в документалния филм на Карлос Саура „Фламенко, фламенко“. Носител на много музикални награди, той е гост на най-престижните фестивали. Неговата музика е спасителна в свят, който променя същността ни: „Важно е да дадеш храна за душата си. Тя е нужна, за да го има благородството у човека, неговата чувствителност и емпатия. Трябва да ги пазим. Днес частица от тях започва да се губи.“ Давид Пеня Дорантес е познат на българската публика от работата си с Теодосий Спасов, откъдето започва и интервюто с него на Георги Митов от Classic FM. Можете да го чуете в плейъра под основната снимка и да го прочетете като текст по-долу.
Какво си спомняте от работата си с Теодосий Спасов и други български музиканти, които познавате?
Този спомен е много скъп за мен. Теодосий Спасов има специфичен начин на свирене, а неговият звук и изразяване чрез музиката са толкова специални, че се доближават много до фламенкото. Спомням си, че споделяхме музиката, която ни обединява.
Поддържате ли контакт помежду си?
Да, понякога, но не толкова, колкото преди.
Какъв е акцентът в програмата, която сте подготвили за гостуването Ви в рамките на Plovdiv Jazz Fest тази година?
Програмата тази година носи заглавието „Времето като свидетел“, която ще представя в трио с Хавиер Морено – контрабас, и Пакито Гонсалес – перкусии. Двамата са големи музиканти, които експериментират с фламенкото. Хавиер Морено идва от света на джаза, но е добре запознат с фламенкото. Ще представим авторски произведения, базирани на моя живот като музикант от годините, в които започнах да композирам до ден днешен. Активната ми кариера продължава вече 20 години.
Вторият Ви албум е озаглавен „Юг“ и бе записан в Париж, Севиля и София още през 2001 г. Помните ли първият Ви запис?
Да, през 1998 г. записах в Мадрид първият си диск Orobroy буквално след като завърших консерваторията. Заглавието означава „мисъл“ на езика на ромите. Текстовете са на същия език, а идеята е да събудя положителното мислене към живота. „Когато чувам гласа си как пее и плаче след векове на жестокости, усещам как Господ облъхва с аромат душата ми и така на света раздавам рози вместо болка“.
Този текст ми напомня за Вашия дебют пред испанското кралско семейство.
Така е, но бях много млад. Помня, че беше покана, в която едно хлапе трябваше да свири пред кралското семейство. Тази особена отговорност ме притесняваше, но имах силно желание и се чувствах много горд.
За концерта на 6 ноември сте подготвили свои композиции, които сигурно имат нови аранжименти за трио.
Да, дори ми се е случвало да пиша партитури в последния момент и впоследствие да импровизирам. В голяма част от концертите ми има както композиране, така и импровизация.
Какво Ви вдъхновява?
Мисля, че животът винаги ме е вдъхновявал – всичко онова, което се случва около теб и ти го попиваш като гъба, докато се разминаваш с останалите хора. Тази действителност ми дава повод да разказвам истории чрез музиката си и да се опитвам да докосвам сърцата на хората. Целта ми е те да разтворят душите си. Това ме вдъхновява – животът, реалността и истината.
Казвате „да разтворят душите си“, но това се случва все по-трудно. Не Ви ли се струва, че хората се обърнаха повече към технологиите?
Да, изглежда, че обществото се е запътило в тази посока и към изгубването на същността ни. Важно е да дадеш храна за душата си. Тя е нужна, за да го има благородството у човека, неговата чувствителност и емпатия. Трябва да ги пазим. Днес частица от тях започва да се губи.
Как да храним душата си?
Смятам, че това е отношение към живота, ценностна система. Човечността и добротата създават положителна среда по същия начин, както настройвате един инструмент. Всеки от нас трябва да се настрои, за да свири добре в оркестъра, наречен „Общество“. Това ще доведе до баланс и красива звукова среда.
Кои са еталоните в класиката, джаза, фламенкото – онези личности, които повлияха най-силно в оформянето Ви като музикант?
Има музиканти от миналото и настоящето. Баба ми беше голяма фламенко певица, която ме вдъхновяваше. Ще откроя имената на Томас Павон, Антонио Майрена, баща ми, който пееше и свиреше на китара, чичо ми Хуан ел Лебрихано, който изпълняваше фламенко. Това беше моята първа консерватория, която завърших. След това започнах да изучавам класически репертоар, вълнувах се от музика, която ме интересуваше, като тази на Елиът Картър, Игор Стравински, Бела Барток. В повечето случаи те пазят връзката с корените си или с фолклора. Възхищавам се на пианистката Марта Аргерих, на Кийт Джарет, Оскар Питърсън и др.
Кое Ви накара да приобщите класическото пиано към фламенкото – инструмент, който не е толкова характерен за жанра?
За мен пианото е просто инструмент. Използвам звука му, за да се изразявам. Ако свиря с джаз музикант, то ми е необходимо, за да свиря джаз. Ако е нужно за класическият репертоар, използвам същото пиано и за него. Най-важен е инструменталистът, който показва личния си почерк. Израснал съм във фламенко семейство и от малък съм го научил, без да си давам сметка за това. В консерваторията се научих на клавирна техника и как да контролирам този инструмент. Ако ти си фламенко изпълнител, няма значение на какво свириш – пиано, гайда или нещо друго, тъй като инструментът става фламенко. От тази гледна точка, изглежда лесно. Важното е артистът да владее езикът на фламенкото.
Кога за последен път при вас се появи типичното „дуенде“ и как бихте го обяснили на широкия кръг публика?
„Дуенде“ е моментът, в който всичко се подрежда. Тогава вратата на душата се отваря и оттам излиза въздух, повей, звук. Всичко просто се носи, без да работиш или да се обясняваш, тъй като си зареден с онова, което желаеш да изразиш. Така се случи и по време на записа на моя последен албум Identidad („Идентичност“). Направихме го на живо в акустична версия с публика, чийто дъх усещах много близо до себе си. Толкова лесно се отвори вратата на душата ми, за да се появи това oуенде, този транс, в който често изпадаме ние, музикантите.
Identidad излиза два дни след гостуването Ви в България. С какво той е уникален за Вас и кои неизвестни страни от своята музикална същност разкривате с него?
Целта ми беше да създам един албум на истината. Още преди да се е появил, споделих пред пресата, че той ще бъде записан на живо. Каквото и да се получи, ще излезе по този начин. Този риск повиши адреналина ми и това се усеща по начина, по който общувах с публиката. Показах истинското си лице като творец пред огромна публика. Тогава усетих, че когато излезеш сам на сцената, ти трябва да твориш, за да може слушателите да те почувстват. Това личи в албума и в това се съдържа неговата сила.
Всяко заглавие в него е свързано с Ваш момент от живота…
Да, всеки ритъм е избиран специално, като имаше и мигове на импровизация. Това са моменти от живота, които представляват моята идентичност и дълбочината на посланията ми на сцената и дори извън нея. Тези парчета ме връщат към детството ми в Лебриха, през обучението ми по фламенко, напускането на дома ми или когато спирам да свиря на пианото за дълго време, но продължавайки да имитирам движенията на масата. Всеки ритъм отговаря на един от тези етапи, които стигат чак до зрелостта ми днес.
Смятате ли, че живеем в непрекъсната криза на идентичността?
Може би да, защото глобализацията влияе в известна степен върху този процес на смаляване на собствената ни идентичност. Глобализацията има и положителни черти, но не и за идентичността. Трябва да се спазва балансът в споделянето на собствената ни култура, но без да се губи самоличността или идентичността на дадено населено място. Към настоящия момент този баланс е нарушен.
Какво е нужно, за да преоткрием себе си и как музиката може да ни помогне за това?
Бих казал да се преориентираме. Музиката има силата да ни отвежда в доста по-спокойни светове, отколкото в забързаните, в които живеем. Тя отваря врати не само към душата, а и към съществуването ни в света. Способни сме да избираме тези врати, да оставим за малко обществото, да се отдалечим, да почиваме, да мислим, да мечтаем и да хармонизираме сърцето и мозъка си. Музиката може да ни помогне да се пренесем на други места, но не във физическия смисъл на думата.
Какво Ви вълнува, тревожи в този свят и къде се намира фламенкото в него?
Все още умът ми не побира тези убийства, които стават във войната в Украйна. Как е възможно да продължава това избиване на хора, за да се постигнат някакви резултати? Тази армия е убила такъв брой, другата – по-различен. Кои сме ние, за да отнемаме живот? Търсят се извинения, но и убийствата продължават. Всичко това ме боли. Фламенкото, от своя страна, има свой език на изразяване, зародил се в триъгълника между Севиля, Кадис и района на Триана. Мисля, че един ден това, което се случва днес, ще попадне в текстовете на следващите изпълнители, които ще възпеят болката от този исторически момент, който изживяваме.
Какво е бъдещето на фламенкото?
Еволюцията на музиката е логична. Не се страхувам от промените, въпреки че често се говори, че фламенкото може да се изгуби същността си. Музиката се влияе от развитието на обществото. Днес има повече комуникации, интернет. Звукозаписът е на друго равнище. Смятам, че фламенкото ще запази стойността и мощта си. Надявам се да съхраним този баланс, който не трябва да допускаме да се наклони към повърхностното.
Plovdiv Jazz Fest се организира от Blue M на Мирослава Кацарова. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2022 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Jazz FM е медиен партньор. Слушайте всеки ден до 7 октомври включително фестивалните ни студия от 18 ч.
