След албума Naïve, който излезе през 2024 г., сега Даниела Белчева представя новия си краткосвирещ проект January Roses. Той включва 4 песни, открояващи се с така характерното за вокалистката кросоувър звучене, подплатено с дълбочина и мечтателност. От песните струи копнеж - свързващата нишка, която преминава през целия албум. Записите са плод на интроспекция, а по-чувствителните и внимателни слушатели биха доловили меланхолични и дори на моменти тъжни настроения, породени от теми като красотата, времето, любовта и човешките взаимоотношения. С January Roses музикалният свят на Даниела Белчева става все по-изразителен, задълбочен и разпознаваем, а за това допринасят и музикантите, с които вокалистката работи през последните години: Милен Кукошаров (пиано), Михаил Иванов (контрабас) и Димитър Семов (барабани). Една от песните в албума – How Many Sorrows, е дует на Даниела Белчева с Росен Кукошаров. По-рано тази година двамата разказаха по Jazz FM за своето сътрудничество. Интервюто може да си припомните тук.
Тази вечер Даниела Белчева ще изнесе концерт в Sofia Live Club от 21 ч. и тази изява беше още един повод за среща с вокалистката в нашия ефир. Интервюто на Таня Иванова с нея може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от разговора. Думите придружаваме със снимки от чудесната фотосесия на Даниела Белчева с Деница Петрова.
За красотата, провокирала създаването на January Roses
„Нещо, което бих отбелязала като различно в този албум е, че заглавието January Roses се появи преди всяка една от песните. Това се случва за първи път и то след усещането, че затварям страницата с Naïve след няколко много хубави концертa. Tърсех някаква точка, която да ме вдъхнови, за да живея дните си. Буквално е така, защото се получава една празнота, която ти създава дискомфорт. И тази щедро разцъфнала роза в моя двор през януари 2025 г., тогава беше много слънчев януари, си беше буквално вдъхновение. Мисля си, че една реално видяна, преживяна картина всъщност сама започва да те тегли в едни други светове, в една друга фантазия, други въображения, но винаги като че ли трябва да си я видял наистина, да си я преживял наистина, не да е плод на фантазия и тогава тя те отвежда към други фантастични светове. По-скоро трябва да е земна картина, която да иска да те тегли към небето, да речем. И започваш да разсъждаваш върху това, което си видял, че всъщност то ти говори много повече, отколкото си даваш сметка, когато го виждаш в конкретния момент. После започват едни фантазии, които аз наричам нещо като картини. Те са част от някакъв много по-вечен свят от този, в който живеем. Защото розата, цъфтяща през януари, може да говори за това, че красотата е абсолютно безсмъртна, че е извън нашите очаквания, че тя винаги е там без усилието на човека.“
За музикантите, с които работи
„Тъй като вече от няколко години работим заедно, аз започвам да познавам музикалната им реактивността и донякъде музикалния език в тази формация, защото те са много широко скроени мултижанрови музиканти. Те винаги чакат моите идеи, защото знаят, че аз идвам с музика и с текст и са наясно, че искам да ги доразвием в нещо ново. Много се радвам, че работим заедно. Разбираме се взаимно заради това, че сме записвали, концертирали заедно и това, което аз им обяснявам на думи, те го превеждат със свирене и на музикален език като го доизмузикантстват. Аз винаги си представям някакви неща за моите песни и то като че ли чувам какво би могло да дойде точно от Милен, от Семов, от Мишо. Като че ли го чувам, но не мога да го напиша, не мога да го разкажа с ноти.“
За формата на краткосвирещия албум и с какво той допринася за диалога с публиката
„Мисля, че във всеки един определен житейски етап на творческия човек си има определени теми, които го вълнуват и те се събират и казват едно и също може би, но по малко по-различен начин. И ако аз например не съм толкова продуктивна за една година да създам десет песни, които ми харесват, има смисъл като че ли групата песни, които ми харесват, да ги извадиш, да ги продуцираш, защото след две години темите вече ще са други и няма да стоят близо една до друга. От друга страна, колкото и да принадлежи към една широка съвременна джазова зона тази музика, тя все пак е сонграйтърска музика, а там в днешно време този краткосвирещ формат е много адекватен. Ето например в момента е много актуално да се издават джазови албуми, записани на живо, и това е като един бунт срещу генерираната музика. Мисля, че авторът на песни стои много добре в един краткосвирещ албум.“
За мимолетността на времето
„Мисля, че всеки човек рано или късно разбира, че времето не е това нещо от календара и от часовниците и за мен е много важно да осъзнаваме какво имаме, на какво можем да се радваме, какво, кого, обичаме. И някак си ежедневно да намираме начин, по който да излизаме от това, което ни разсейва от тези много важни неща.“
January Roses на Даниела Белчева може да чуете в стрийминг платформите. Проектът беше издаден и на компактдиск с оформление, поверено на Димитър Трайчев. Физическото копие излиза с три бонус трака, които дават представа за това как от една идея се ражда окончателният вариант на песента.
