Вокалистите Даниела Белчева и Росен Кукошаров работят за първи път заедно и в резултат на това сътрудничество се появи дуетната им песен How Many Sorrows, за която двамата разказаха в ефира на Jazz FM преди няколко дни. Даниела Белчева е добре позната на аудиторията на радиостанцията с музиката от трите си албума, издадени до този момент – Acoustic Me, Silver Button и Naïve. Росен направи дебюта си през 2019 г. с проекта But a Dream, създаден заедно с неговия брат Милен Кукошаров, който беше музикален директор на продукцията. През последните години Росен издаде няколко сингъла и пише песни за артисти като Лили Иванова и Орлин Павлов.
„Аз мисля, че конкретната стъпка към записването на този дует се появи в главите на двама ни по едно и също време.“ – казва Даниела Белчева в предаването „Следобедни импровизации“ по Jazz FM и продължава: „Не мога да скрия, че харесвам Росен отпреди това, преди да се запознаем изобщо. Първо заради But a Dream - много красив албум, който е обща работа между него и брат му Милен Кукошаров. Тук няма как да не намеся Милен, с когото работя и аз самата. В тази музика, която са направили, припознавам част от моя свят и на мен ми се е струвало, че бихме стояли добре в песен, без да съм го проектирала това като случка. И когато се видяхме в Пловдив веднъж, като че ли двамата по едно и също време си го казахме това и така се случиха нещата, спонтанно някак.“ От своя страна Росен Кукошаров не крие радостта си от тяхната съвместна работа: „Благодаря ти, Дани, за това, че всъщност ти направи крачката и предложи тази супер идея. Аз исках да кажа, че и твоята музика, и тази песен в частност, също много ги припознавам като нещо, което винаги съм искал да направя, но никога не съм се осмелявал, защото този меланхоличен, южняшки звук не винаги е добре приет. Хората повече обичат да танцуват, да се забавляват и по-рядко остават сами и слушат музика вкъщи. И са малко тези, които слушат в дълбочина. А пък аз винаги съм искал да правя нещо, което звучи по този начин и затова ти благодаря, че ме покани за това изпълнение.“
Дуото си поделя работата по текста на How Many Sorrows. „На хвърчащи листчета или в телефона си имам множество идеи за бъдещи песни. Може би всеки творчески човек си има склад с такива идеи. И когато двамата пожелахме да направим нещо заедно, аз вече имах предвид точно тази песен, която беше незавършена в своята цялост. Подадох му я като едно демо и му казах да направи дуета така, както на него му харесва, с продължението на текста, защото за мен смисълът на колаборацията наистина е в това.“ – разкрива Даниела Белчева и е категорична за приноса на своя колега: „Пролича си, че Росен има много опит точно в това, на което аз държа, когато говорим за създаването на песни - мелодията и текстът да говорят едно и също, защото който създава и мелодия, и текст, много гледа за съвпадение в акцентите на тези неща. Росен направи с тази песен много повече, отколкото аз изобщо можех да допусна.“
Двамата вокалисти работят дистанционно по песента – Даниела от Варна, където живее, а Росен - от родния си град Пловдив. „Преди да влезем в студиото въобще не сме се събирали заедно, за да изпеем песента и да я изрепетираме. Всъщност всичко стана в студиото. Една сериозна част от импровизациите, които се чуват във втората част, дори и двугласията, където ги има, те бяха абсолютно спонтанни, което за мен също беше изненада, защото това означава, че ние лексикално или по-скоро синтактично в музикален смисъл мислим по един и същи начин. И това много ми допадна.“ – разказва Росен Кукошаров. За посланието на How Many Sorrows Даниела Белчева разкрива: „Моята отправна посока е това безсмислие да бъдем враждебни и прикрити и да бъдем недоизказани в емоциите си.“
How Many Sorrows е записана от двамата вокалисти заедно с трима от най-ярките инструменталисти на българската джаз сцена. Това са пианистът Милен Кукошаров, басистът Михаил Иванов и барабанистът Димитър Семов. Даниела Белчева работи с тази група през последните 4 години и по този повод споделя: „Аз мисля, че много научавам от тях и съм много щастлива за това.“ Взаимоотношенията си със своя брат Росен описва така: „Милен е един непрестанен повод за гордост. И нещо, което може би никога не съм казвал, е, че всъщност само дори с примера си, със съществуването си той цял живот ме дърпа напред. Аз съм далеч от мисълта, че бих могъл да бъда такъв професионалист и музикант като него понеже ни делят вселени в това отношение, но така или иначе това не е важното. Въпросът е, че аз имам чрез него един маяк, винаги поставен в бъдещето, който гледам и вървя след него. И това всъщност много ми помага в живота.“
В края на нашия разговор с Даниела Белчева и Росен Кукошаров разговаряме за извисяването на гласа чрез тяхната музика, даващо възможност на артиста да заяви себе си и да изрази позиция. „Не мисля, че съм от хората, които държат страшно много на това да бъдат чути, а по-скоро да бъдат чути от хората, които биха се припознали като себеподобни. На мен това ми е достатъчно.“ – казва вокалистката, а Росен Кукошаров посочва: „На мен много ми се иска хората да чуват какво говоря. Още повече, че друг силен профил ми е преподавателската дейност. Така че като преподавател имам нужда хората да ме чуват. Аз разбрах контекста на въпроса от социо-политически аспект. В интерес на истината някак си започнах напоследък да имам повече апетит да пиша действително социални текстове. Един артист винаги се пита: „Сега това кой ще го чуе? За какво пък трябва тези неща да ги казвам на хората, да ги обременявам едва ли не.“ А всъщност кой, ако не аз? Това е като този въпрос с абстрактното изкуство, когато хората казват: „Това и аз можех да го нарисувам?“ Да, но защо не го нарисува ти? Тук въпросът е кой е артистът и какво го определя. Така че наистина започвам да имам необходимост да изразявам някакви социални позиции и засега резултатът ми харесва. Надявам се да има възможност и повече хора да чуят това, което имам за казване.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Даниела Белчева и Росен Кукошаров може да чуете чрез плейъра в началото на публикацията.
Автор на снимките: Радина Романова
