„Не можеш да имаш живот в музиката и да го направиш смислен, без да свържеш музиката, която свириш, с душата си. Трябва да имаш пъпна връв между себе си и Божественото. Така че, въпреки че става дума за общуване с другите, първо трябва да можете да общувате дълбоко със самите себе си.“ – поставя на преден план духовното измерение в своето отношение към музиката британският саксофонист Тим Гарланд.
Той получава класическо образование, но неговият творчески път го отвежда в посоката на по-голяма спонтанност в музиката чрез работата му като член на група на Чик Кърия. „При Чик имаше прекрасен баланс между дисциплина и игра. Чувството за дисциплина винаги бе съпътствано от усещането за забавление и откриване на непознатото. Това бе доста детско, казано в най-добрия смисъл на думата. Предполагам, той виждаше, че аз също имам това естествено любопитство, и това е една от причините да се разбираме толкова добре. Това, което си взех от него, е усещането за енергия, в която нямаше абсолютно никакъв страх. Неговият стремеж бе към общуването, което по същество е стремеж към любовта. Той искаше в това общуване да има споделеност и чрез него да надмогваме своите страхове и ежедневни грижи.“
Сътрудничеството им продължава дълго, като преминава и през оркестриране от Тим Гарланд на албума The New Crystal Silence, записан от Чик Кърия с Гари Бъртън в акомпанимента на Симфоничния оркестър на Сидни. „Когато дойде моментът да напиша оркестровите аранжименти, знаех, че оркестърът не може да свири ритмично толкова стегнато, колкото Гари и Чик. Написах музиката така, сякаш скроявах много широки, свободни костюми, които двамата да носят. Трябваше да има много пространство около оркестъра, за да могат Гари и Чик да правят своето си нещо, без той да им пречи. И също така, от ключово значение беше да има моменти, в които оркестърът просто да може да излезе на преден план.“ – разказа Тим Гарланд. За своята работа по този проект той получи наградата „Грами“.
На Банско джаз фестивал Тим Гарланд идва с най-отдавнашната си все още активна формация – Lighthouse Trio. В нея са пианистът Гуилим Симкок и перкусионистът Асаф Сиркис. Те ще черпят от репертоара си, изграждан в продължение на над 20 години. „Ние успяваме да създадем това усещане за интимен разговор и диалог, защото отгледахме заедно една „градина“ през тези много години. Това не е нещо, което можеш да фалшифицираш или да направиш набързо; то израства естествено през много, много сезони заедно на път. Музиката звучи празнично – изпълнена е с приключенски дух, подхранва се от поемането на рискове, но винаги е под формата на разговор.“ – описва Тим Гарланд триото и най-новия албум на формацията – Moment of Departure.
Сред всичките саксофони, с които ще дойде, е и неговият мецосопрано саксофон, от който в целия свят има само 20 бройки. „Той е изключително рядък инструмент и придава особена звучност на музиката. Отнасям се към всеки концерт като към приключение. И ще се радваме да поканим публиката да го споделим.“ – кани ни той на Главната сцена на 6 август.
Банско джаз фестивал се провежда от 31 юли до 9 август и се организира от Асоциация „Фестивалите в България“ и Община Банско с подкрепата на Министерството на културата и в партньорство с Jazz FM.
Слушайки музиката Ви, чувам как с нея създавате свят на хармония и красота. Защо това е Вашият начин на изразяване?
Винаги съм вярвал, още от тийнейджър, че красотата е най-висшата цел, която музиката може да постигне. Но понякога не говорим за красота в смисъла на мелодии и т.н., а за ритъм – вродено чувство за красота. Особено в автентичната традиционна музика от Близкия изток или от Индия с перкусии, които се докосват с ръка, ритъмът има присъща красота. Например, семай. Точно това усещам толкова силно в музиката на Асаф, който, макар да е джаз барабанист и да използва конвенционален комплект, с нас успява да достигне до ДНК-то в костите си от цялата тази народна музика от своите корени. Никога не съм чувствал нищо различно, наистина. Музиката е за красотата.
Какво беше фундаментално във Вашето музикално пътешествие? Кои бяха ключовите крайъгълни камъни, които белязаха пътя Ви?
Мисля, че водещото е да имам ментор като Чик Кърия, с когото се запознах през 1999 г. Бяхме доста близки, работихме заедно в продължение на много години и той толкова ме насърчаваше. Ключов момент за мен бе, когато осъзнах, че работя с него сериозно, обикаляйки света и учейки се от неговите изпълнения. Но отново и отново – това е първото нещо, което ми идва наум, преди всичко останало! Другото важно е онова, което винаги наистина съм ценял — създаването на близка връзка с музиканти, които опознавам отблизо в продължение на много години. Триото Lighthouse съществува вече от 21, дори 22 години, а Гуилим и Асаф са ми скъпи приятели. Ние успяваме да създадем това усещане за интимен разговор и диалог, защото отгледахме заедно една „градина“ през тези много години. Това не е нещо, което можеш да фалшифицираш или да направиш набързо; то израства естествено през много, много сезони заедно на път.
Разказахте ни за Чик Кърия. Как това, което научихте от него и наблюдавахте в личността му, пресъздадохте в The New Crystal Silence по толкова въздействащ начин, че да спечелите наградата „Грами“?
Благодаря Ви. При Чик имаше прекрасен баланс между дисциплина и игра. Това присъстваше в неговата собствена практика като музикант — той прекарваше много време зад пианото. Когато пътуваше, винаги държеше в хотелската му стая да има електрическо пиано, за да може да продължава да се упражнява през цялото време. Той имаше това чувство за дисциплина, но то винаги беше съпътствано от усещането за забавление и откриване на непознатото. Това бе доста детско, казано в най-добрия смисъл на думата. Предполагам, той виждаше, че аз също имам това естествено любопитство, и това е една от причините да се разбираме толкова добре.
Но това, което си взех от него, е усещането за енергия, в която нямаше абсолютно никакъв страх. Неговият стремеж бе към общуването, което по същество е стремеж към любовта. Той искаше в това общуване да има споделеност и чрез него да надмогваме своите страхове и ежедневни грижи. Но той разбираше, че за да се достигне до такова ниво на комуникация, е необходима голяма дисциплина. И аз обичах този баланс, който той постигаше през целия си живот.
Когато дойде моментът да напиша оркестровите аранжименти за The New Crystal Silence, знаех, че оркестърът не може да свири ритмично толкова стегнато, колкото Гари и Чик. Как би могло? Ясно е – оркестърът е твърде голям. Така че трябваше да създам оркестрациите така, сякаш скроявах много широки, свободни костюми, които двамата да носят! Трябваше да има много пространство около оркестъра, за да могат Гари и Чик да правят своето си, без той да им пречи. И също така, от ключово значение беше да има моменти, в които оркестърът просто да може да излезе на преден план.
Скоро идвате в Банско. Моля, разкажете ни за програмата, която представяте на фестивала.
Пристигам с любимата си група, която някога съм ръководил – Lighthouse. Вече споменах Гуилим, който е много известен с работата си с Пат Матини и много други, както и Асаф, който също е работил с толкова много артисти, като групата Soft Machine – мнозина я знаят. Тримата сме прекарали толкова много часове заедно в пътувания. Изграждаме репертоар над две десетилетия, от който можем да черпим. Последният албум е Moment of Departure и ще изсвирим няколко пиеси от него. Музиката звучи празнично – изпълнена е с приключенски дух, подхранва се от поемането на рискове, но винаги е под формата на разговор.
Имам невероятно добрия късмет да работя с истински пиано виртуоз в лицето на Гуилим Симкок. В тази група няма бас, но Гуилим покрива клавиатурата с такава виртуозност, че наистина не усещате липсата. Необичайният комплект барабани на Асаф включва уду – традиционен африкански инструмент с формата на кратунка, който има много нисък звук и също покрива басовия регистър. Сред всичките саксофони, с които ще дойда, е и моят мецосопрано саксофон, от който в целия свят има само 20 бройки. Той е изключително рядък инструмент и придава особена звучност на музиката. Отнасям се към всеки концерт като към приключение. И ще се радваме да поканим публиката да го споделим.
Мислейки за името на триото – Lighthouse („Фар“) – то носи в себе си смисъла на безопасност, светлина, разбира се – посока. Какво приемате за своя цел в живота по отношение на музиката?
Бих казал – да създавам и споделям радост, когато мога, и да намирам музиканти, с които заедно да сбъдваме тази мечта. Историята с Lighthouse е, че по онова време живеех близо до крайбрежието и наистина имаше фар на пешеходно разстояние от дома ми. Той беше кух отвътре и това създаваше невероятна акустика. Затова записах там някои инструменти, след което помолих останалите момчета да добавят своите партии. Така се роди трио Lighthouse – буквално със свирене във фар.
Вие сте и преподавател по музика. Моля, разкажете ни какво смятате, че е от съществено значение да дадете на младите таланти, така че да са сигурни и защитени в своя път?
Прекрасен въпрос, защото обичам да ги насърчавам да мислят за „дългата игра“ в епоха, в която социалните медии те подтикват да си поставяш по-краткосрочни цели – как да впечатлиш, а не как да се развиваш, за да спечелиш вниманието на хората. Но това е краткосрочна игра. В крайна сметка не можеш да имаш живот в музиката и да го направиш смислен, без да свържеш музиката, която свириш, с душата си. Трябва да имаш пъпна връв между себе си и Божественото. Така че, въпреки че става дума за общуване с другите, първо трябва да можете да общувате дълбоко със самите себе си. Това може да бъде доста трудно, ако си, да речем, 19 или 20-годишен студент – трябва първо да поживееш малко. Така че моята работа е да взема това, което Чик Кърия притежаваше – този прекрасен баланс между забавно приключение и дисциплина – и да се опитам да насърча младите хора да култивират у себе си същото. И да не очакват огромни резултати за месеци; големите резултати идват с години. Така че е нужно и малко търпение.
Скоро ще Ви посрещнем в Банско. Какво очаквате с нетърпение от престоя си тук? Какво е усещането в съзнанието Ви и какви са чувствата, с които гледате към този концерт?
О, винаги обичам да ходя на ново място, не помня да съм идвал в Банско преди. Очаквам с вълнение да посетя това ново място, да чуя някои от другите музиканти и евентуално да се запозная с тях. Фестивалите дават чудесна възможност за създаване на нови приятелства. Така че мисля, че най-вече очаквам точно това – да си тръгна с нови приятели.
