След като през последните години барабанистът Александър Иванов получава своето образование в Conservatorium van Amsterdam в Нидерландия, талантливият музикант се завърна в родината си през месец юни и за щастие на местната публика става все по-активен на българската музикална сцена без да прекъсва международните си изяви. Едно негово участие в квартета на вокалиста Петър Терзиев стана повод да го поканим в предаването „Следобедни импровизации“, за да ни разкаже повече за своя път в музиката до този момент и да представи двата проекта, базирани в Амстердам - Kvintakord и Sage. По-рано тази година квинтетът Kvintakord направи дебюта си с албума Space Game, за който Александър Иванов разказа обстойно в предаването по Jazz FM „За албумите от техните създатели“. Джаз квартетът Sage предстои да издаде проекта Bouquet, включващ основно оригинална музика, която черпи вдъхновение от модерния джаз и фолклора.
Цялото интервю на Таня Иванова с Александър Иванов може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете акценти от разговора.
За своя учител в България Атанас Попов
„Наско Попов ми даде тази лекота и ми разкри виждането за барабаните, че няма нужда да се свири силно. Няма нужда да се свири всичко, което можем да изсвирим, а по-скоро да си отворим ушите и да служим на музиката, както и да даваме много. Той ме вдъхнови да полагам усилия да свиря на барабани и да поема по този път, защото винаги съм се чудил дали барабани или нещо друго. В първи клас, когато влязох в Музикалното училище, исках да свиря на китара, както може би всяко едно дете, но през последните години там започнах все повече да искам да свиря на барабани и да композирам.“
За възможностите на барабаните
„Когато започнеш да свириш на барабани, е много отпускащо - като медитация, като терапия. Прекрасен инструмент и много те развива като музикант, защото при барабаните ти не боравиш с мелодия и не боравиш с хармония. Барабанистите обичаме да казваме, че трябва да се свири мелодично, но това е по-скоро абстрактно виждане на нещата. И точно това абстрактно виждане много те развива, развива креативността ти и ти дава възможности да изсвириш мелодия точно на инструмент, на който не може да се изсвири мелодия. Много неща ми дадоха барабаните и много неща продължават да ми дават. И едно от нещата, които посочих, е развиването на слуха, на креативността, на музикалността и т. н. Когато седна да композирам, понеже не боравя с мелодия и с хармония, мелодиите, които успяват да излязат от мен са доста опростени. Например, един саксофонист или тромпетист са музиканти, които цял живот работят само с мелодии. Те импровизират мелодии, те свирят мелодии, композират мелодии. И като са минали през толкова много мелодии, е много лесно от тях да излезе нещо, което е доста по усложнено. В моя случай, тъй като не боравя с мелодии, нещата са доста по простички, които излизат и смятам, че плюсът на това нещо е, че те могат да достигат до хора, които нямат толкова тренирано ухо.“
За начина, по който създава музика
„Композирам по два начина. Понякога има случка или нещо, което аз искам да адресирам и пиша музика, която да съпроводи самата история и да дам музика на историята. Понякога пиша музика и избирам история, която подхожда на музиката. Така се насочвам към нещо, което искам да кажа, да накарам някой да се замисли, но вече имам музиката за това и просто комбинирам двете неща, като композирам на пиано или на китара.“
За излизането от зоната на комфорт
„От 2022 до 2026 г. бях в Conservatorium van Amsterdam. Там завърших джаз барабани и този опит ми даде изключително много неща. Средата много ме отвори към съвременната музика и към това да давам шанс на нещо, което не ми харесва. Като например, имам такава история с Имануел Уилкинс, но и с барабаниста Арт Блеки. Първият път, когато чух Арт Блеки, доста ме подразни, бих казал. С риск да обидя някого, изобщо не ми хареса. Не разбирах защо и какво се случва, но в последствие музиката му предизвиква силни емоции в теб. Просто трябва да си дадеш време и да пожелаеш да я разбереш. И тогава най вероятно нещото, което те е подразнило, може да ти стане много любимо, както при мен се случи с Арт Блеки, Имануел Уилкинс, с Джак Деджонет и др. Нидерландия много ми даде в това отношение, понеже наистина ме предизвика да си отворя комфортната зона на слушане и приемане. Много съм благодарен на приятелите си, с които съм учил през тези четири години. Те ми показаха много интересна музика и много от нещата, които ми пускаха през годините, станаха едни от вдъхновенията ми за албума Space Game.“
За трудностите по пътя на музиканта
„Трудностите се променят и ще продължават да се променят през годините. Може би, когато бях по малък, най-трудното нещо беше, че си избирам кариера, в която няма почти нищо сигурно. Музикалният бизнес постоянно се променя. Различни клони от него стават доста по-ниско платени или обратното и като цяло е доста несигурен. Естествено, съм чувал безброй пъти израза „Музикант къща не храни.“ Това са едни такива мисли, които като бях по-малък, ме тревожеха. И начинът, по който аз се справях, беше просто да не мисля за тях и да влагам 100% от себе си в това, което правя. И това също дойде от моя много скъп преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ - Мария Палиева. Накратко за историята - щях да ходя на конкурс и се подготвях, когато отидох при госпожата и казах: „Госпожо, кажете ми какво да направя, за да спечеля конкурса?“ Тя отвърна, че ако искаш нещо достатъчно силно, рано или късно то ще дойде и тази мисъл остана с мен доста след изказването ѝ, като ми даде много надежда да реша да се занимавам с музика. Това е една от трудностите, които съм изпитвал. В момента друга трудност, за която се сещам, е свързана с амбицията да съм най-великият барабанист. Много се промени начинът ми на мислене. Сега се опитвам по-скоро да правя музика, защото искам музиката да е част от живота ми и тя да ми дава възможност да правя музика, точно защото обичам да правя музика. Защото когато влезеш в един период на „искам да съм най-добрият барабанист“, музиката изведнъж остава много назад и започваш да забравяш защо се занимаваш с дадено нещо.“
