Space Game (2026 г.) на формацията Kvintakord на Александър Иванов представя в музика следването му в Нидерландия

Space Game (2026 г.) на формацията Kvintakord на Александър Иванов представя в музика следването му в Нидерландия

Младият композитор и барабанист записва албума в края на своето обучение в Амстердам с идеята самият той да го харесва, с колегите си да се забавляват, докато го свирят, и да предават това чувство на публиката

ЗАМИСЪЛЪТ

Space Game е сбъдването на мечта от доста дълго време да направя албум с мои композиции като отпечатък на моето следване в Нидерландия. Първата е написана през септември 2022 г., а последната – през лятото на 2024 г. Записите направихме през октомври. В началото на следващата година сам направих смесването и мастерирането.

МУЗИКАНТИТЕ

Имам привилегията да свиря с едни от най-добрите ми приятели: португалеца Симао Дук (тромпет), испанеца Хулиан Гарвайо (тромбон), германецът Давид Урбан (пиано), испанецът Давид Герейро (контрабас). В една пиеса имаме и гост от Украйна – саксофониста Йехорий Ужва.

ИМЕТО НА ГРУПАТА

Нарича се „Квинтакорд“, тъй като исках да направя група, а не просто джаз проект, който е на мое име или на някое друго име. Творим заедно. Исках да направя нещо, което е по-достъпно до слушателя, нещо, което не е толкова софистицирано и претенциозно. Квинтакордът е термин от музикалната теория – най-простият елемент в хармонията, който може да ни тълкува емоция. Един квинтакорд може да е мажорен, може да е минорен – щастлив или тъжен.

I Could Bet on You е една от по-късните композиции. Написах я през лятото на 2023 г. Музиката дойде от заглавието, което предварително си бях определил. Исках да я композирам изцяло в съзнанието си, но бързо осъзнах, че ще ми се наложи да си помогна с пианото. Интродукцията ѝ ми е едно от най-любимите неща в целия албум.

Space Game идва от игривата мелодия, която започва с тромпета, след което тромбонът я поема и продължават заедно да я свирят. Тази композиция е отпечатък на състоянието на композитора в Нидерландия. Любима ми е, защото е с доста нетипична структура. Не съм си поставял това за цел, така излезе. Първите две части са от пет такта, след което следва част от седем такта и след това част от шест. Комплектът ми барабани е с нетипично голяма каса за каса бас барабан за стила, в който свирим. Един джаз барабанист би избрал 16 или 18 инча, най-много 20. Аз обаче предпочетох да да направим записите с нещо, което повече се среща в рок музиката. Изключително много ми хареса как се получи.

РАЗВИТИЕТО НА МУЗИКАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ

Започнах с класическа музика и имаше период, в който свирех много рок. Постоянно търсех какво да подхвана. Джазът много много резонираше с мен, заради свободата, към която предразполага. При записите дадох тази свобода на музикантите да се изразят чрез музиката, която свирим. Заради свободата избрах джаза за моето бъдеще.

Какво ти дава музиката? Какво убежище, каква надежда намираш в нея?
Музиката ми дава неописуем кеф. Дава ми изключително спокойствие, когато слушам различни неща. Дава ми, както каза, надежда, дава ми понякога много поводи за размисъл. Научила ме е на страшно много неща – на търпение, на това да вниквам по-надълбоко. Страшно много ме развива като човек. Дава ми концентрация, вяра в пътя. Аз съм може би първият фен на албума. Изключително много исках да напиша нещо, което да аз самият да харесвам и аз самият да се да се да си го слушам, да се забавляваме, когато го свирим и да предаваме това чувство и на публиката.

В баладата Anna много ясно може да се разпознаят характерът и емоцията на човека зад инструмента. Симао открива мелодията с тромпета, като предава прибрано и нежно много интимна ситуация. Във втората половина на мелодията Хулиан като че ли крещи с тромбона. Те са много различни характери, но заедно успяват да преглътнат егото и да работят. Получава се преливане, когато тромбонът влиза Хулиан се преплита с последната нота на тромпета и звучи сякаш мелодията никога не спирала. Това го чух чак след края на записите и бях много много приятно изненадан.

Чухме преди малко, че твоето желание е музикантите да успеят да се изразят чрез музиката, която изпълнявате заедно, да не я приемат като задължение, да не влизат в роля, която трябва да изпълнят и след това да се отделят. Какво ви събира заедно, какво разбиране за музиката, какво усещане за музиката, какъв стремеж да бъдете заедно има в „Квинтакорд“?
На първо място ни събира любовта към музиката. Ние сме от много различни страни и култури. Хулиан се занимава много с кубинска музика, Симао – с хип-хоп, Давид на пианото е много повече в класическия джаз, а Давид на контрабаса – в модерните неща. Всички тези различия успяваме да ги съчетаваме в направата на нещо, което звучи много по-интересно, отколкото ако всички бяхме се събрали от един и същ културен бекграунд и с едни и същи влечения. Чрез нашата музика успяваш да чуеш любимите артисти на хората, но в нея най-вече е любовта към музиката.

Гост в албума е Йехорий Ужва, саксофонист от Украйна. Той се появи 15 минути преди записването на тази доста дълга пиеса. Обясних му за една – две минути точно какво си представям и той влезе. Пиесата Damascus записахме от първия тейк. Тя означава много за мен, защото е едновременно трибют към големия Джон Колтрейн и спиричуъл джаза, и е единствената програмна композиция от четири последователно развиващи се части. В обработката използвах на звука използвах съвременните технологии. Интродукцията, която Симао започва абсолютно сам, исках да предам усещането за огромно пространство. Затова в постпродукцията използвах пет – шест реверберации, което е малко по-нетипично за джаз запис. Опитахме се да създадем нещо повече от това, което се е случило на момента.

ПЪТЯТ В МУЗИКАТА

По идея на майка ми кандидатствах в Музикалното училище в София. Исдках да свиря на китара, но ме приеха барабани. Впоследствие се влюбих в перкусионните инструменти и учих в класовете на Мария Палиева, Добри Палиев – младши, Искра Палиева, Пламен Тодоров. Те изключително много ме научиха на това да обичам музиката и на това какво може тя да ми даде, ако ѝ позволя и се доверя на пътя, по който минавам. В последствие започнах да взимам уроци при Йордан Владев по джаз, както и при Андрей Велков и Атанас Попов, който беше последният учител по барабани. Той най-много ми помогна да вляза в Консерваторията в Амстердам.

През целия път винаги съм искал да композирам. Да си изпълнител е страхотно, но винаги съм искал да изразявам себе си възможно най-много чрез това, което правя. И преди Амстердам съм имал опити да композирам, бях написал пиеса за малко барабанче. Но като отидох там, почувствах, че сега е моментът наистина да се отдам на джазовото композиране. Следването ми премина през много различни етапи, изключително много неща научих, изключително много нови изпълнители открих, нови течения в джаза, нов тип хармония, нов тип музикални структури. Сигурен съм, че обучението ми ще продължи и след като завърша. Много искам, като се върна в България, да започна да изучавам народна музика.

„Къде отиде слънцето?“ е един от първите въпроси, които човек си задава, пристигайки в Нидерландия. Композицията е леко меланхолична. В нея говоря за отпечатъка на това, през което съм минал. Мислех за това, че съм далече от дома, на ново място. Това са емоции, които доста силно те карат да чувстваш. Бриджът, Б частта, е много вдъхновена от Moody Modes на Милчо Левиев. То ми е много любимо и с него кандидатствах в Нидерландия.

Най-ранната пиеса е следващата композиция Points of View. Както Space Game, тя идва от мелодията, която е лесна за тананикане и преминава в различни хармонии, които придават различно усещане. Всичко е въпрос на гледна точка. Винаги съм свързвал тази пиеса с чувството за лекота, че няма нужда всичко да е толкова драматично. Можем просто да свирим и да ни е хубаво, да се забавляваме. Има си ги и трудните моменти, но това няма толкова много значение. Всичко е въпрос на гледна точка. Пиесата започва със страхотно соло на контрабаса, преминава в колективна импровизация на Хулиан и Симао. Те са страхотни като личности и когато свирят заедно, за мен е изключително щастие да съм способен да им акомпанирам. Този ефект го има и в някои от другите композиции, много ми е любим.

Говорихме преди малко за перспективите към живота и избора на гледна точка към онова, което ни се случва. Към какво можем да кажем, че гледаш напред с най-щастливо очакване и би било най-голяма радост да ти се случи в музиката?
С изключително очакване и радост гледам към втория албум на „Квинтакорд“, към третия, четвъртия и така нататък. Също така към това тази музика да излезе по различните сцени – българска, европейска, да докосне възможно най-много хора, да да влизаме в студио, да записваме неща, да имам честта да ги обработвам, миксирам и мастерирам. Целият дълъг процес от написването на композицията до мастерирането на записа ми доставя изключително щастие и ми дава цел в живота.

Блусът е стил в музиката, който има изключителна история и е носител на значима култура, а аз не съм взел почти нищо от него. Този жанр е вкоренен в страданието. Аз се опитах да напиша по-скоро един весел блус. Not Exactly Blues e неангажираща композиция, спокойна, красива по моите стандарти. И да, излезе не точно блус. В нея изключително много чувствах, че бих искал да свиря като Джак ДеДжонет, един от моите любими барабанисти, и мисълта за Кийт Джарет трио присъстваше през целия запис.

Направеният през май 2026 г. запис за „За албумите от техните създатели“ излъчваме по Jazz FM на 21 октомври от 19 ч. с повторение на 24 октомври от 14 ч. На 24 октомври от 16 ч. ще слушаме албума в присъствието на автора в Аналоговата стая на клуб In The Mood при вход свободен.

Ключови думи: