Антонио Санчес тръгва на есенно турне в Европа, а сред спирките на барабаниста са градове в Германия, Унгария, България, Полша и Сърбия. Санчес, който ще гостува за първи път у нас, идва по покана на Plovdiv Jazz Fest, за да представи най-новата музика на проекта си Bad Hombre. Концертът е на 30 октомври в Дом на културата „Борис Христов“.
Мнозина познават Антонио Санчес от дългогодишната му съвместна работа с Пат Матини. „Взел съм много от тези взаимоотношения. Това е най-доброто училище, в което може да свириш и да научиш неговия музикален език, синтаксис, начин на мислене.“ – казва барабанистът в интервю за Джаз ФМ радио. Санчес е носител на 4 награди „Грами“, а дискографията му като лидер наброява 8 заглавия. В своята музика барабанистът вплита силни послания, открито изразява гражданската си позиция и непоносимост към несправедливостите в обществото ни. „Мисля, че основната ми мисия е да разказвам истории.“ – споделя Антонио Санчес и добавя: „Ние като музиканти работим за това да отразяваме реалността на нашата среда и да я претворим в нещо хубаво и завладяващо за хората.“
Работили сте с един от най-любимите ми музиканти за всички времена – Пат Матини. Бихте ли ни разказали за това сътрудничество и как тази съвместна работа се отрази на Вас и Вашата музика?
Моите отношения с Пат са невероятни, защото са дълготрайни. Аз съм единственият барабанист, с когото той е работил толкова дълго време – в Pat Metheny Group, в своето трио, в квартета с Гери Бъртън, в Unity Band, в Unity Group. Аз съм човекът, който той е канил във всичките тези свои проекти. Имам интерес към различни видове музика, така че получих достъп до неговия ум като композитор, бендлидер, изпълнител. Взел съм много от тези взаимоотношения с Пат Матини. Това е най-доброто училище, в което може да свириш и да научиш неговия музикален език, синтаксис, начин на мислене. Вложих много от наученото в своята кариера на бендлидер и в личния си живот. С Пат Матини работим заедно от 2000-та г. Това са вече 21 г., в които имам възможност да наблюдавам как развива кариерата си, как издава албуми, изобщо да проследя начина, по който предлага музиката си на пазара без да прави компромиси със своя интегритет и идентичност. Голям късметлия съм, че имам възможността да науча толкова много от Матини – не само в музикално отношение, но и неща от личен характер, както и такива, свързани с кариерата. Невероятно е!
Да, наистина великолепен опит! Има ли някое друго сътрудничество, оказало толкова голямо влияние върху вас?
Има и други сътрудничества, които са ме белязали силно. Точно когато завърших Музикалния колеж „Бъркли“, започнах да работя с пианиста Данило Перес от Панама. Той беше първият, който настояваше да свиря на значително по-високо ниво от това, на което се намирах тогава. В този период бях просто студент. Имах музикален опит в университета, имах опит и извън него, но тук ставаше въпрос за друго ниво на мислене, свързано със свиренето, с изявите на живо и с друго отношение към музиката. С Данило Перес започнахме да изнасяме много концерти, поставихме начало на турнетата веднага след като завърших колежа. Беше сътрудничество, което ми оказа голямо влияние, защото аз бях много млад и се намирах в период, в който имах нужда от активно свирене. И също така имах нужда от някого да ми има доверие и да вярва в мен, че мога да постигна определени неща, въпреки че по онова време все още не съм бил на необходимото ниво. И също така сред музикантите, които са ми повлияли, бих посочил хора като Майкъл Брекър, който беше един от моите герои, Гери Бъртън, Чарли Хейдън, Туутс Тилеманс, но мисля, че едно от най-големите ми влияния, е Чик Кърия. Той е мой идол още от времето, когато живеех в Мексико и когато започнах да слушам неговата Elektric Band. Чик даде тласък на моето преминаване от рока към джаза, защото когато бях в Мексико се интересувах повече от рок. Чувайки за първи път Elektric Band на Чик Кърия, си дадох сметка, че има много нови неща, които искам да науча, да осмисля и той е причината да навляза с пълна сила в джаза. Да свиря с Чик Кърия, да се уча от него, да записваме заедно, беше сбъдната мечта за мен. Той участва в първия ми албум, също така имам проект с него, наречен Dr. Joe, били сме на турне в Южна Америка, САЩ, Япония. Сега с осъствието му след неговата кончина по-рано тази година остава голяма празнина в джазовата общност.
Във Вашата солова кариера мога да усетя свободата на изразяване, бунтарството, гражданската Ви позиция, както и Вашето силно желание да допринесете за това светът да стане по-добро място за живеене. Какво е най-важното за Вас, когато създавате собствена музика и когато сте лидер на група?
Това е добър въпрос. Мисля, че основната ми мисия е да разказвам истории. Историите може да са от всякакъв характер, може да са истории за емигранти, за социална несправедливост, може да е история за началото на моя път като бендлидер и композитор. Аз наистина искам да общувам с хората. Бих искал те да чувстват нещо, докато слушат музиката ми, да мислят и да разсъждават и в същото време не искам да правя музика, която е толкова сложна, че обикновените хора да не могат да разберат какво точно се опитвам да кажа. Искам да правя музика за ценители, които да могат да ѝ се наслаждават, но също така бих искал да правя неща, от които съвсем обикновените хора, работещи от 9 до 17 ч. в някоя фабрика, биха могли да извлекат по нещо за себе си. Не искам да бъда сноб в своята работа. На този етап от кариерата си искам да правя музика за всички хора и бих искал да комуникирам с тях. Това според мен отваря определени врати към обикновените хора, които не са непременно джаз фенове, а за мен това е много важно.
Не се притеснявате да изказвате мнение по важни обществени въпроси, да изразявате гражданска позиция относно положението на жените по света, администрацията на Доналд Тръмп, емиграцията и т.н. Много Ваши колеги споделят, че почитателите им не са доволни от споделянето на позиция, защото смятат, че ролята на музиканта се изразява само в това да свири или да пее. Как виждате своята роля като артист?
Мисля, че такова отношение е една голяма грешка. Навличам си доста неприятности в социалните медии, където хората буквално ми казват това, което Вие самата споменахте: „Не трябва да говорите за всички тези неща!“, „Не може ли просто да свирите на барабани, да изпълнявате музика?“, „Музиката е за нас. Тя е нещо, което да ни даде спасение от политиката. Не искаме да се говори за политика в музиката.“ Но аз не мога да приема това. Аз съм мексиканец, дошъл в САЩ и ми е било толкова трудно да поддържам легалния си статут на емигрант в тази страна. Давам си сметка, че продължавам да съм късметлия. Имал съм привилегията да дойда съвсем легално в САЩ, успял съм да изградя кариера и да уредя живота си тук. Има толкова много хора, които идват в Америка в търсене на по-добър живот, защото са били принудени да напуснат родината си заради насилие, бедност, глад. Има много причини, поради които хората напускат домовете си. Аз направих това през 1993 г. и беше наистина много трудно. Дойдох в САЩ, за да уча музика. Не напуснах родината си, защото съм се страхувал, че мога да изгубя своя живот или живота на семейството ми. Беше много красиво, че имах възможност да напусна Мексико, за да преследвам своите мечти. Много добре осъзнавам какъв голям късмет съм имал и когато видя несправедливост под някаква форма, аз я забелязвам, защото идвам от различно място и въпреки късмета за мен беше много трудно да се адаптирам към живота в тази страна и да бъда приет. Понякога имам чувството, че все още не съм изцяло приет, защото не съм изцяло от тук. Затова Ню Йорк е толкова великолепно място, има много хора от цял свят и ти не се открояваш, както ако си другаде, където може да се различаваш физически от хората, живеещи там. Мисля, че ние като музиканти работим за това да отразяваме реалността на нашата среда и да я претворим в нещо хубаво и завладяващо за хората. Искам да трансформирам грозотата, която виждам около себе си и да заявявам важни неща чрез музиката, които хората ще харесат и които ще ги накарат да разсъждават върху тях. И именно защото се чувствам такъв късметлия и толкова привилигирован, усещам, че е мое задължение и дълг да следя за всичко, които се случва и да се опитвам да издигам глас и заради хората, които нямат думата и няма как да кажат всичко това. Мисля, че политическото и социално осъзнаване на артиста е нещо много важно.
Антонио Санчес и близнаците Ломбард в краткия филм Bad Hombre
Идвате в България за първи път. Молбата ми е да ни разкажете повече за концерта Ви на Plovdiv Jazz Fest, който е в края на месеца.
Много сме развълнувани, защото аз никога не съм бил в България и винаги, когато имам възможност да посетя ново място, за мен е страхотно, защото пътувам интензивно от толкова много години, така че понякога е трудно да отидеш на място, на което никога не си бил и не си свирил там. Много се вълнувам за това и също така съм много развълнуван за този нов проект, който ще представим. Ще свирим музика от моя нов албум, който още не е издаден. Това е много специално турне, защото изпълняваме тази музика за първи път. Албумът представлява колекция от записи на прекрасни артисти, които ми предоставиха своите гласове и песните си, за да ги преобразя. Обърнах се към наистина невероятни вокалисти, но не исках да правя джаз албум, така че звученето е по-скоро рок, поп, хип-хоп. Това е проект с много джаз елементи в него, но определено не е джаз албум. Няма толкова много сола, има едно-две сола в целия албум, който е фокусиран повече върху самите песни. Сред артистите, които участват, са Трент Резнър от Nine Inch Nails, Дейв Матюс, Мишел Ндегеочело, Кимбра, Лила Даунс от Мексико, Тана Алекса – съпругата ми, китарното дуо Родриго и Габриела. Това е много еклектичен албум и много се вълнуваме, че ще имаме възможност да изпълним тази музика за първи път и то на място, на което не сме били досега, така че наистина очакваме срещата ни с нетърпение.
Много харесвам химията между Вас и съпругата Ви Тана Алекса, която е много талантлив музикант. Двама джаз музиканти в едно семейство – това звучи интересно. Кой е най-приятният момент в това да си част от толкова талантлива музикална двойка и какви са предизвикателствата пред вас двамата?
Когато започнах да пиша музика, в която има и пеене, ние с Тана вече живеехме заедно и аз я молех да изпее това, което съм написал, за да чуя как звучи. А то винаги звучеше толкова красиво. Тогава си помислих, че може би трябва да превърна гласа в постоянно присъствие в моя проект Migration, който развивам вече от много години. Използването на нейния глас, добавяше напълно различен елемент, издигаше човешката комуникация на друго ниво и също така ми даваше възможност да включа думи в музиката. Оттук започна да се променя перспективата ми как мога да използвам гласа за собствените си проекти. Откакто открих това, Тана е много важна част от музикалния ми живот и същевременно аз съм много важна част от нейния, защото мисля, че тя научи много неща от връзката си с барабанист. Тана се превърна в знаещ и умел ритмичен композитор, който създава комплексна, но красива музика. Ние много си сътрудничим, аз свиря в нейните проекти, участвам в нейните групи, тя прави същото с мен и винаги може да се вдъхновяваме един от друг, да обменяме идеи. Когато пиша нещо или се опитвам да завърша дадена музика, както е случаят с този нов албум, винаги питам за нейното мнение, защото смятам, че тя има много добър слух и усет. Тана прави същото с мен. Това е базирано на взаимно уважение и възхищение и винаги се опитваме да извадим най-доброто един от друг. Чудесно е да имаш до себе си музикант, с когото да обменяте идеи.
Заедно с Тана Алекса направихте скок с парашут преди няколко седмици. Намирате ли общи неща между летенето и свиренето на джаз?
Да. Аз също така взимам уроци по летене, за да стана частен пилот. Едно от нещата, които обичам и по което мисля, че си приличат летенето и свиренето на джаз и на даден музикален инструмент, е пълното задълбочаване, поглъщане от процеса. Не може да бъдеш разсейван от нищо друго. Трябва да си посветен изцяло на момента, да правиш това, което си започнал и не можеш да си позволиш да мислиш за нищо друго, защото в противен случай нещата няма да се получат. Нещото, което обичам най-силно в летенето и свиренето, е това, че те те поставят в центъра на самия момент и преживяване, не можеш да мислиш за телефона си, за някаква среща, за обаждане в Zoom, не можеш да мислиш за нищо друго. Ти си точно там на момента и точно това ниво на задълбочаване по някакъв начин ми носи покой и сякаш изпадам в медитативно състояние. Мисля, че затова съм толкова привлечен от тези две дейности.
Plovdiv Jazz Fest се организира от Blue M на Мирослава Кацарова със съдействието на Община Пловдив, като е част от нейния Културен календар, и Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
