Китаристите Антонио Форчоне и Дженк Ердоган се срещат за първи път преди близо две десетилетия и се откриват за музиката, но съдбата тогава не им позволява да работят заедно. Когато преди четири години Маргарита и Явор от „Джаз плюс – концерти“ им предлагат да се съберат в дуо проект, те им отварят път към сбъдването на тяхната мечта. Първото им излизане на сцената в София – скъпоценно за тях, високо оценено от публиката, е само първата стъпка в проект, който се развива с ново съдържание и в още по-големи дълбочини, и предстои да бъде записан. Двамата отново ще са пред българската аудитория на 3 декември в Sofia Live Club. Интересът към концерта от 21 ч. е толкова голям, че организаторите обявяват още един – от 18 ч. Седмицата преди събитието двамата китаристи се събраха за подготовка в Турция, откъдето дадоха интервю за Jazz FM.
Вашето партньорство е сбъдната мечта. Какво ви събра в музиката?
Антонио Форчоне: За отговора на този въпрос трябва да се върнем 20 години назад във времето. Един агент – Себастиан Марик, който живее в Лондон като мен, ми предложи да свиря в Турция. Негов приятел пък ми даде диск на китариста Еркан Огур. Включих се в много хубав фестивал в Истанбул. Предостави ми се възможност да проведа и майсторски клас. Там срещнах Дженк. В негово лице видях един много нахъсан млад човек, който свиреше прекрасно. Веднага ми привлече вниманието. След уъркшопа му предложих да посвирим заедно. Той свиреше по начин, който не бях чувал преди, много оригинален е. От тук започна всичко. Дженк се отзова, прекарахме известно време заедно. Продължихме да поддържаме връзка с имейли и по Уотсап. Той, естествено, много искаше да дойде в Англия. Нещата вървяха в тази посока, но се появи проблем с визата.
Дженк Ердоган: Беше ми отказана виза заради задължителната военна служба. Така животът ми се промени и пет години нямахме възможност да бъдем заедно.
Антонио Форчоне: Но останахме във връзка. И преди четири години Явор и Маргарита от „Джаз плюс“ ми споменаха за Дженк – попитаха ме дали искам да свиря с него. Но разбира се! Къде е той, как е – попитах. Веднага приех. Така преди четири години се срещнахме в София няколко дни преди да излезем на сцената заедно. Репетирахме, говорихме, хапвахме – бяхме заедно. Звездите се подредиха. Споделяхме един на друг и прекарахме времето много приятно. Така опознах Дженк не само като китарист, но и като човек. Осъществихме онази връзка, която е нужна, за да създадем музика, която да повдига не само нашия дух, но и духа на слушателите. И свирихме заедно и беше толкова, толкова, толкова хубаво!
Дженк Ердоган: Да, беше много хубаво, клубът беше пълен. За Антонио това бе нова посока, а за мен – сбъдната мечта. Той се появи в много важен момент от живота ми – ако бях отишъл в Лондон, щях да имам друг живот, но останах тук и се случиха други неща. Все едно преминаваш през врата – ако поемеш наляво – се случва едно, ако свърнеш вдясно – друго.
Как се обогатявате взаимно? Какво, което единият няма, взема от другия, и така променяте погледа си към музиката?
Антонио Форчоне: Музиката е речник – всеки от нас навлиза толкова надълбоко, колкото може. Обръщам внимание, когато видя някой да използва различен речник. Във всяка държава има съответни специфики. Дженк е навлязъл в друга територия, но в дълбочината, в която съм и аз. Моето пространство е различно. Аз, като гъба, попивам множество влияния, тъй като съм пътувал по целия свят – от Африка до Индия, през Австралия, Казахстан, Киргизстан – бил съм в много държави. Затова винаги говоря за пътешествия и искам да взема публиката с мен. Речникът на Дженк е малко по-различен от моя и в съчетаването на двата ги разширяваме взаимно, като пълноценно се изразяваме със своите инструменти. Това винаги ме привлича към сътрудничества с хора, които имат различен речник от моя. Добавяйки един към друг, се обогатяваме духовно – и ние, и публиката.
Дженк Ердоган: Доста добре го обобщи, нямам какво да добавя. Невероятно е!
Антонио Форчоне: И дори мога да го кажа по-просто – преди 20 години ми изработиха фретлес китара и тъй като, както виждате, съм привлечен от различни култури и различни музикални речници, винаги съм в търсене на нещо. Не съм просто китарист, който свири джаз и използва езика на този жанр. Харесва ми всеки речник, с който мога да дам израз на духовното извисяване. Това Дженк го постига по свой начин и фактът, че свири на фретлес китара, още повече ме привлича. Винаги съм искал да се усъвършенствам на този инструмент, но не съм имал времето да направя това до степента, в която Дженк го владее. В неговата страна този начин на свирене идва от древността, а при мен – като нещо специално създадено и впоследствие възприето. На моята китара с прагчета свиря моите средиземноморски влияния, а той на турската си китара – своите други влияния. Ние свирим на две различни китари с характерни особености и смесваме своите стилове на свирене по много вълнуващ за мен начин...
Какво е общото ви разбиране за музиката, а също и за живота, което ви сближава? Какво е духовната връзка между вас?
Дженк Ердоган: Когато за първи път се срещнахме с Антонио преди 19 години, бях запленен от мелодичното му свирене. Постоянно слушаш толкова много китаристи, които са технически усъвършенствани и са развили стил на свирене, който им помага да разказват истории. Но да откриеш чистата мелодия и да я изсвириш – това е неговият начин да достигне до сърцето на слушателя. И когато за първи път го чух на живо, се почувствах все едно говори на мен, беше толкова лично. Прегърнах тази идея и поисках, когато свиря, да упражнявам това въздействие върху слушателите, за да има комуникация между нас. Когато свирим, ние общуваме помежду си, търсим добрите мелодии и усещания, които да предадем на хората. Така правим музика първо за себе си, а след това – за публиката. Ако никой не ни слуша, защо да свирим? Така си взаимодействаме на сцената и се изразяваме пред аудиторията.
Антонио Форчоне: Мисля, че по тази причина „Джаз плюс“ озаглавиха проекта The Storytellers („Разказвачите на истории“). Защото аз композирам сюжет и като свиря, разказвам история, а не се изтъквам с уменията си. Хората се вълнуват от историите, а не от бляскави неща. И двамата сме убедени в това. И аз, и Дженк имаме много музикални истории, които да споделим с думи и с музика.
И тъй като това е проект, който развивате във времето, как го усъвършенствате – какви нови нюанси и идеи внасяте в него?
Антонио Форчоне: Записал съм 20 албума, от които съм избрал онова, което прецених като подходящо за нас. Също така – композиции на Дженк, както и турски традиционни песни, които аранжирахме за дуото. Прегледахме цялото ми творчество и избрахме композициите, в които на Дженк му е комфортно и които ще прозвучат добре в наше изпълнение. И тъй като в момента най-много ме вълнува нашето дуо, си позволих да отменя всичките си ангажименти – имах планирани дати в Италия и в Лондон, за да дойда в Турция за пет дни и да работим върху проекта, така че да го доведем до съвършена форма. Не просто набързо да научим пиесите, а да ги развием в дълбочина. Именно дълбочина търсим.
Дженк Ердоган: И двамата можем бързо да научим пиесите на другия, но правим нови аранжименти, изработваме нов звук, като в едно истинско съвместно музициране. Трябва да споделя, че за първи път участвам в такъв проект. Обикновено в деня на концерта се запознавам с нотния текст, правим една репетиция и излизаме на сцената. Много съм свикнал да работя в такова задъхано темпо. Но с Антонио се вглеждаме и в най-малкия детайл, прекарваме по цял час в подготовката само на една част от пиеса. Опитваме отново, и отново, и отново. И когато излезем на сцената, ще сме много стабилни. Когато тръгнем на турне, на дълго турне, пак ще е различно. В света има толкова много китарни дуа, но нашето се отличава от всички тях.
Антонио Форчоне: Трябва да подчертая, че е модерно сред промоутърите да вземат две популярни имена от дадена област – например фламенкото, да ги съберат в деня преди концерта и набързо да подготвят програма за сцената. Но не това искам да направим ние. Моята идея е да имаме солиден репертоар, добре да сме обмислили какво свирим и защо точно това, така че всичко да е изпълнено със смисъл. Това е дългосрочен проект и се надяваме скоро да го запишем в албум. Но преди това трябва да научим пиесите, а това е само половината от пътя. След това те трябва да отлежат и да станат част от теб. Тогава идват дълбочината и духовното измерение, на които и аз, и Дженк държим.
Благодаря ви много!
Антонио Форчоне: Благодаря за този разговор. Ще се радвам да дойда отново в София, мина доста време от последното гостуване – работих по проекта „Еструна“, имам много приятели, скъпи приятели – певиците, Георги Петков, Маргарита, Явор. Те са прекрасни хора, които наистина държат на музиката и заради тях сме тук.
Дженк Ердоган: Очакваме с нетърпение!
Билети се продават в Дюкян Меломан и в мрежата на Eventim. Повече подробности: на сайта на организаторите „Джаз плюс – концерти“.
