Двама артисти, които са почувствали духовна близост помежду си преди 17 години, сега ще застанат за първи път заедно на сцената. На 3 ноември от 20 ч. в „София лайв клуб“ ще чуем заедно китаристите Антонио Форчоне и Дженк Ердоган. Инициативата те да се съберат години след първата среща идва от „Джаз плюс концерти“. Когато искрата за събитието проблясва, организаторите дори не подозират колко силно споени са двамата в музиката.
Това е вторият оригинален проект, иницииран от българските продуценти. По-рано те събраха Арканхел със специално сформирания за това хор „Нови български гласове“ с диригент доц. Георги Петков. Издадения впоследствие концертен албум получи наградата „Латино Грами“. „Както много често се случва с повечето неща в живота – пътеки се събират и преплитат по най-необичайни начини.“ – коментира в студиото на Джаз ФМ Явор Ганчев.
Дженк Ердоган им се обажда след концерта на „Еструна“ през март в Истанбул. В първите години на проекта музикален директор и автор на аранжиментите е Антонио Форчоне. „Сред гостите в Истанбул беше и Дженк Ердоган. Явно впечатлен от музиката на „Еструна“ в разговора с него стана ясно, че той самият храни много топли чувства към Антонио Форчоне. Ние се запознахме с неговата музика и начина, по който свири на китара, и бяхме на свой ред впечатлени от неговия подход, от елегантността, с която смесва ориенталското звучене на един струнен инструмент в модерен контекст на съвременна акустична или елекстрическа китара без прагчета. Това е трудно, оригинално и уникално, но към него се добави и умелото съчетаване на Изтока и Запада в свиренето му и решихме, че то трябва да бъде показано на българската публика. Паралелно водехме разговори с Антонио Форчоне за нов негов концерт в София, тъй като вече доста време българската публика не е имала възможност да му се радва на живо. Допълнително идва откритието, че те двамата много биха искали да свирят един с друг. Не знаехме, че така ще прегърнат тази възможност да работят заедно.“ – разказва предисторията на концертния проект Явор Ганчев.
Антонио Форчоне: „За мен това е фантастична възможност да работя със страхотен музикант. Той свири мъдро и от душа. Духът ми е любознателен и копнее за нови преживявания, отвъд зоната ми на комфорт. Така че дори и аз не знам как ще звучи концертът, но зная, че ще е много вълнуващ.“
Моите композиции са описание на пътешествията ми и на житейския ми опит. Като стилове вземам вдъхновение от фламенко, африканската, бразилската и италианската традиционна музика, съчетано с влияния от свиренето ми на британска и американска рок музика, като Джими Хендрикс, например, а също и Deep Purple и Beatles. Много е трудно да се даде точна дефиниция на музиката ми, но съм любознателен музикант. Със София ме свързва проектът „Еструна“, в който хвърлихме мост между културните традиции на България и фламенко музиката, работейки с Арканхел и фантастичните български гласове с диригента Георги Петков. Бях много щастлив, когато те получиха наградата „Латино Грами“.
Срещнах се с Дженк преди 17 години, когато ме поканиха да свиря в Турция на международен китарен фестивал в Истанбул. Предложиха ми да водя работилница и там се запознах с Дженк – много запален по китарата младеж, който обича да изследва музиката, склонен е да разрушава граници и харесва фламенкото. Говорихме си сега с него и той каза, че през всичките тези 17 години е искал да свирим заедно. За мен това е фантастична възможност да работя със страхотен музикант. Като слушам изпълненията му в социалните мрежи, чувам един чувствен музикант – той свири с мъдрост и от душа. Затова и с радост приех поканата от „Джаз плюс концерти“ да си сътрудничим и да споделим заедно сцената.
Що се отнася до музиката, решихме да свирим мои и негови пиеси. Така че основно ще изпълним оригинални произведения. Чудех се дали да включим в програмата и творби на Джон Маклафлин, например, към когото изпитвам респект, но ще видим. Това сътрудничество е още един начин да изляза извън зоната си на комфорт и да приобщя към себе си нови влияния. Предстои едно предизвикателство, но заради музикалната ни чувствителност вярвам, че това ще е чудесна среща. Една китара вече е оркестър. Представете си как звучат две китари.
Нарекъл съм концерта „Среща на духа“, тъй като се събират двама души от различни – чисто географски – култури, но имаме и много общо. И двете ще изявим на събитието в София. Аз ще свиря на две китари – класическа, която ще ни насочи към Северна Африка, Мароко и испанското фламенко, а също и акустична, за по-фънки музиката и по-ритмичните части. Много се надявам Дженк да свири на своята акустична китара без прагчета. С нея той пленява душата ми. Ще си разказваме истории един на друг и ще е доста интересно.
Приех предложението, тъй като ми е интересно да разгледам идеи, които в световен план не са под светлината на прожекторите. Интересно ми е да споделя сцената с човек от непозната за мен култура. Духът ми е любознателен и копнее за нови преживявания, отвъд зоната ми на комфорт. Така че дори и аз не знам какво ще бъде, но знам, че ще е много вълнуващо.
„Много малко от хубавите неща, които се случват, са планирани и това е едно от най-сладките очарования на живота.“ – коментира тази предизвестена, но отложена със 17 години среща Явор Ганчев.
Дженк Ердоган: „Това е сбъдната мечта. Нашата връзка не е просто музикална, а духовна. Сцената ще е изпълнена с енергия. Ние държим стегнати ритъма и груува, за да дадем на публиката силен вайб с мощта на две китари.“
Когато завършвах консерваторията, буквално в последния ден бях по случайност в сградата и ми казаха, че Антонио Форчоне ще води работилница. Отидох – и той свири фантастично! Покани ни и нас, студентите, да се включим. Излязох с фретлес китарата си. После неговият мениджър Себастиан дойде и ми предаде, че Антонио иска да се види с мен. Прекарахме два дни заедно и поставихме основите на съвместен проект.
Започнахме да обсъждаме идеята с мейли. Но когато кандидатствах за виза, в продължение на пет години ми отказваха. Така и не можах да замина за Англия и животът ми се промени. Затова тази предстояща среща е толкова важна. Всичко започна преди 17 години и едва сега ще успеем да го осъществим. Това е една сбъдната мечта. Затова Антонио Форчоне е толкова важен в живота ми.
Обменяме идеи, изпращаме си пиеси един на друг и виждам как той се е превърнал в огромно вдъхновение за мен като композитор. Антонио Форчоне винаги търси традицията и корена, аз правя същото – и това ни свързва още в основата. И двамата искаме да сме здраво стъпили на земята. Това е много важно, за да можем после лесно в тази връзка да общуваме. Тя не е просто музикална, а духовна. Сцената ще е изпълнена с енергия. Знаете, че две китари могат понякога да бъдат сантиментални и романтични. Но ние държим стегнати ритъма и груува, за да дадем на публиката силен вайб с мощта на две китари.
„Слушането на разнообразна музика, ходенето на концерти и общуването със и между музиканти разкриват не само тяхното изкуство, но и практически безкрайна гора от възможности, които биха могли да се осъществят. Когато слушам изпълненията на музиканти като Антонио Форчоне и Дженк Ердоган, чувствам се у дома, на брега на Средиземно море. Чувствам слънце, буквално физически. Това е моята земя със средното земно море в нея от единия до другия край. Виждам как културната връзка между най-крайния Запад и най-крайния Изток я има и никога не си е отивала. Това е един народ, който живее по тези земи от хиляди години, и музикалният му език е разбираем от единия и от другия край. Затова срещите между музиканти, които са от Западното и от Източното Средиземноморие обикновено протичат лесно. Те се разбират един друг добре, тъй като говорят на един и същ музикален език.“ – казва Явор Ганчев.
