Много пъти на юбилейния си концерт за 80-ата си годишнина и 60 години творческа дейност снощи в Зала 1 на НДК Йорданка Христова ни попита как на днешния празник – Деня на християнското семейство, не си стоим у дома, а сме дошли да слушаме песните ѝ. С нейната музика бяхме именно „у дома“. Тя винаги е звучала в домовете ни и се е превърнала в наш дом. Дом на Обичта. На сцената и сред публиката концертът събра поколения, за да се превърне в символ на приемствеността и непреходността в изкуството. Ние сме едно семейство. Семейството на Песента.
Песента е в живота на Йорданка Христова от дете, родена в семейство на преселници от Кукуш, Северна Македония. Вечерите у дома, разказа тя, не се гледа телевизия, а се пее. Любовта към песента е и в споделянето ѝ. „Много, много те обичам“ – с тези думи от първата ѝ песен – „Серенада“, започна концертът и завърши с адресирания към публиката рефрен „Много, много ви обичам“. Взаимни са чувствата, които Йорданка Христова възпя и които преминаха през сърцата ни в двата часа на тази незабравима среща.
Концертът остави усещането за безграничност и вечност с изкуство, чиито основи са положени в джаза. От този жанр тръгва Йорданка Христова, ученичка на Милчо Левиев в Студията за естрадни певци. С него тя като диригент на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия прави първия си запис. По музика на Иван Маринов и текст на Николай Николов, „Серенада“ е отличена на Конкурса за най-хубава естрадна песен през 1963 г. и издадена на плоча. Йорданка Христова разказа, че всичко интересно по онова време се е случвало в джаза и запя песента акапелно в акомпанимента на публиката. В музиката се събрахме и се сляхме.
Йорданка Христова е продължител на традиция. Следващите ѝ записи са на песни по музика на Милчо Левиев и Петър Ступел и с текстове на Радой Ралин. Свои произведения после ѝ поверяват Йосиф Цанков, Димитър Вълчев, Димитър Василев, Димитър Керелезов, Райчо Любенов, Захари Петров, Тончо Русев, Михаил Белчев, Стефан Димитров. Нейният живот е с много звездни мигове – солистка на ЕОБРТ, на оркестър „София“ и на оркестър „Балкантон“, изпълнител на песента, спечелила второто издание на „Златният Орфей“ – „Делфините“. Благодарността си към много велики личности в песенното ни творчество тя изрази с уважение и признателност, изпявайки съвършено емблематични песни като „Песен моя, обич моя“, „Изповед“ („Ще продължавам да пея“) и десетки други.
С отношение към красотата в песента преминават шестте десетилетия в музиката на Йорданка Христова и започва следващото с нови произведения, които доминираха в началото на концерта. Сред тях – и най-новата от Вида Пиронкова, дъщеря на Симеон Пиронков – приятел на певицата от години. И отново на преден план е близостта. Тя бе изразена и с присъствието в залата на най-популярните ни музиканти, сред които Мими Николова, Румяна Коцева, братя Аргирови, Тони Димитрова, Георги Христов – всички те, засвидетелствали уважението си с букети. До края на концерта сцената изпъстриха хиляди цветя, поднесени от трогнатата публика. А Васил Найденов неочаквано се появи като дуетен партньор.
Йорданка Христова направи всеки в залата част от едно красиво преживяване, даде ни тази радост, от която всеки има нужда – и с чувството за безгрижие, и с удовлетворението от постигането на това, което е смисъл на живота ти и ценност за обществото. И заради това го правиш всеотдайно и с любов. В разказите между песните любимата ни певица се сподели – честна и открита към публиката, вълнуваща се – и от песните, и от преживяната през годините любов, и от случващото се по широкия хубав свят с европейската титла предния ден на българските шахматистки, с „Латино Грамитата“ неотдавна на нейните приятели от Куба Омара Портуондо, Артуро Сандовал, Чучо Валдес, Пакито Д’Ривера. И както във всяка песен, така и в следващата китка латино класики преливащата от енергията на музиката вокалистка нямаше търпение да се впусне.
Лекотата идва от отношението ѝ към живота. Споменаването на 80-ата ѝ годишнина беше винаги с шега – например, с разделянето на числото на четири порции по 20 или с алюзия със знака за безкрайност, колкото е безгранична нейната преданост към музиката. И с казването на нещо важно – че тежестта на времето и преживяванията тя просто отърсва от раменете си. Но, говорейки за шейсетте си години творческа дейност, в тона ѝ винаги се усещаше нейната отговорност към изкуството и благодарността за това, което то ѝ дава. В песента Йорданка Христова намира абсолютната свобода – захранена от джаза и преминала през времето, достигнала до този момент, когато тя, в жива връзка с песента, вземаше импулсивни решения за импровизацията във фразирането и в динамиката.
Йорданка Христова – обичаща и прегърнала живота, любознателна и приела нашия прекрасен свят в обятията си, пееща песни на 18 езика. Съвършено владееща езика на любовта, на който снощи – душа с душа – разговаряхме два вълшебни часа.
