„Топлоцентрала“ посрещна първата си публика – дом на свободните артисти, място за сближаване и израстване чрез изкуството
Снимка: Владислав Мирчев

„Топлоцентрала“ посрещна първата си публика – дом на свободните артисти, място за сближаване и израстване чрез изкуството

Бившата топлоцентрала на НДК става Регионален център за съвременно изкуство

С мениджъра на Регионалния център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ Веселин Димов сме в сградата, която предстои да бъде открита догодина, но след часове ще приеме първите си посетители. Намираме се в Зала 2 – Черната кутия. „Тук имаше две цистерни, подът бе покрит с 30 – 40 см мазут. А навън бе джунгла. Природата бе проникнала в сградата.“ – разказва той. Напролет тук ще се свири и танцува, ще се играе театър, ще се провеждат работилници, тук ще се събират артисти и публики, от тук изкуството ще се влива в града.

Снимка: Владислав Мирчев

В изоставената от години сграда на топлоцентралата на НДК мощ набира първият у нас регионален център – дом на свободните артисти, място за синтез на изкуствата, за сближаване. „Свързах една стара идея отпреди над 30 години на много хора – независимите артисти, от които съм един, и това, което бях виждал навън – как изоставени индустриални сгради се превръщат в центрове за независимо съвременно експериментално изкуство.“ – казва за идеята Веселин Димов. Предложението до Столична община среща положителен отзвук. „Поканихме чуждестранни експерти и започнахме диалог с председателя на Комисията по култура в Столичен общински съвет Малина Едрева, в решителни моменти се застъпи и кметът Йорданка Фандъкова. Мястото бе под заплаха. Много хора го искаха – бе една от малкото неразвити локации в центъра на София сред природна среда.“ – продължава Веселин Димов.

Снимка: Владислав Мирчев

Влизаме в Белия куб – така наричат Зала 3. И тук е имало цистерни, а сега се оформя пространство за визуални изкуства. Към нея има външен амфитеатър, което ще позволи провеждането на комбинирани събития. На 4 нива са пейките за 80 души – публика на съвременен цирк, концерти, дискусии, дебати, събития за деца, уъркщшопи, игри… Възможностите са необятни.

Снимка: Владислав Мирчев

Това е едно от двете открити пространства на „Топлоцентрала“. Над таваните на Зали 2 и 3 е голямата тераса с площ от 420 кв м. Настилката е от дървен декинг, който е от устойчив материал, но, както посочва Веселин Димов, когато завали, замирисва на дърво и това е в съзвучие с дърветата и с тревата в парка, с целия пейзаж. Гледката разкрива хоризонти и към Витоша, и към центъра. Терасата е добре осветена, но парапети откъм външната страна няма.

Снимка: Владислав Мирчев

„В Хундертвасер стил сградата е с обитаем покрив и по стените можеш да слезеш до подножието.“ – обяснява Веселин Димов, докато стои на ръба.

Снимка: Владислав Мирчев

На терасата се излиза от кафе-бара със сцена – пространство за най-камерните форми на изкуство – четения, дискусии, дебати, джемсешъни, импровизационен театър, куиз игри. „Всичко това предполага общностната комуникация.“ – отбелязва домакинът ни.

Снимка: Владислав Мирчев

„Топлоцентрала“ е център, който ще привлича творци в различни области на изкуството, ще кани разнообразни публики, ще е отворен към града, върху който ще въздейства с творчески дух. „Основният ни фокус ще бъде независимата сцена. Нейните дейци основно можем да намерим сред младите хора, които са ни абсолютен акцент. Но имаме иновативна идея – тъй като в града няма подобни места, да поканим тук възрастни хора да се събират и да слушат любима музика, например.“ Така центърът ще среща и поколения, те ще се опознават, ще обменят идеи, ще се свързват. „Това пространство е наистина отворено да си комуникираме с различни общности.“ – посочва Веселин Димов.

Снимка: Владислав Мирчев

Той даде пример със Зала 4 – Студиото. То е с площ от 65 кв м, покрити с ламинат, може да побере 25 души седяща публика. Прозорците гледат към парка, но, ако се наложи затъмняване, има щори. „Тук могат да се включат форми на работилници – рисуване и работа с деца. Пространството е подходящо за медитации и йога, за репетиции, за дискуси и дебати.“ – добавя още към многообразието от форми за ангажиране с изкуството Веселин Димов.

Снимка: Владислав Мирчев

През 2016 г. сградата е наранена от времето, през което стои неизползваема, пустее, но има шанс за живот. Три екипа творци от свободната сцена представят пред кмета Йорданка Фандъкова и пред председателя на Комисията по култура към Столичен общински съвет Малина Едрева три концепции за бъдещето на пространството като център за изкуствата. „По силите на общината е да плати за ремонта. Но как центърът ще се изпълни със съдържание?“ – обръща се към творците кметът Йорданка Фандъкова и изслушва техните идеи.

Снимка: Владислав Мирчев

„Добре си спомням този момент. Опънахме върху бетонния под зелен килим от изкуствена трева и творците от свободната сцена предложихме три проекта в събитие на Деня на София. Едната посока на развитие бе само за изпълнителски изкуства – танц и театър. Втората предвиждаше хибриден център – голямата зала да се стопанисва от частен инвеститор, а с приходите да се финансират дейностите на малката, предназначена за независимата сцена. Третото предложение бе да се разгърне модел с широко покритие – танц, театър, музика, визуални изкуства, образование, социално предприемачество. През 2016 г. се обединихме около един модел, който бе най-трудният, но сега именно той е реализиран. Най-често реалността ни изненадва с това, че не достига мечтите, а в случая даже леко ги надмина, благодарение на това, че диалогът ни с общината протече добре и направихме нещо революционно – да включим Министерство на културата в последните две години от процеса.“ – прави преглед на случилото се Веселин Димов. Така центърът за съвременни изкуства става регионален. И както отбелязва той: „Това дава възможност и на двете институции, които би трябвало да финансират културата, да си взаимодействат. Така партньорството става тристранно – община, министерство и независима сцена.“

Снимка: Владислав Мирчев

Към момента на провеждането на разговора само след часове центърът ще посрещне първата си публика в голямата Зала 1. Първият спектакъл, който има две представления в два поредни дни – на 24 и на 25 ноември, е „Алеята на космонавтите“ на Саша Валц в „ACT фестивал за свободен театър“. Точно с неговата премиера преди 25 години се открива Sophiensaele в обединен Берлин. „От тогава спектакълът не е спирал да се играе и е обиколил целия свят. Той е създаден след проучвателен процес в един от кварталите на бившия Източен Берлин в началото на 90-те – нещо като нашия „Люлин“ – високи блокове, а улицита между тях е „Алея на космонавтите“. Саша Валц прави интервюта с хората – как живеят, за какво мечтаят. На тази база тя развива чрез езика на движението и своята много характерна хореография спектакъл за три поколения, живеещи в тесен апартамент. Постановката се гледа на един дъх, има нонстоп движение, постоянна смяна на ритъма. Диванът се използва по всевъзможни начини и е същият този отпреди 25 години. Спектакълът е много комуникативен, в него го има трагичното и комичното, има я и комбинацията от двете. И до днес той не е изгубил смисъла си.“ – посочва Веселин Димов.

Снимка: Владислав Мирчев

Той откроява факта, че от шестимата танцьори четирима са от първия състав на постановката. Един от тях от днес започна в „Топлоцентрала“ да изгражда постановка на Саша Валц, която догодина ще има своята премиера тук. „Взаимодействието ни с тази компания, която е сред най-големите в света, ще продължи. Един от актьорите започва уъркшоп с 12 български танцьори, които след това ще продължат работа онлайн. Продукцията е създадена през 2020 г. и Саша Валц така планира постановката, че репетициите да се провеждат дистанционно. През май ще е премиерата на спектакъла. Това е добавената стойност на нашата работа.“ – удовлетворен от поредните големи стъпки напред е Веселин Димов.

Снимка: Владислав Мирчев

Интервюто можете да чуете чрез плейъра под основната снимка в публикацията.

На добър час!

Снимка: Владислав Мирчев

Снимка: Владислав Мирчев

Снимка: Владислав Мирчев

 

Ключови думи:
@