„Въпреки дъжда, успяхме, София!“ Това се чу от сцената и разтърси няколкохилядната търпелива смела публика, дегизирана с дъждобрани и усмивки за партито на Thievery Corporation пред Националния исторически музей на 28 юни. След драматично физическо време, затиснало дългоочаквания концерт, дойде моментът, заради който цялото усилие си струваше.
Часът беше точно 9:41 ч. вечерта, когато влажни, но вече поизсъхнали и тръпнещи за хубава музика хора посрещнаха събратята си от Вашингтон на сцената. Публиката беше въодушевена въпреки черните облаци в небето. И с особен респект се отнасяше към музиката и към себе си.
DJ дуото Роб Гарза и Ерик Хилтън и цялата им разнородна компания си има сериозни фенове на българска територия – връстници и не само, а на партито в полите на Витоша деца се забавляваха въпреки недотам приветливите климатични условия. Така е, когато партито е истинско!
„Прекрасно е, че се събрахме се след толкова време, в което трябваше да стоим изолирани и сами!“ Необходимостта, мъдростта и желанието за нова среща с добре познато качество владееше и публиката. Плътни два часа с дъб, чил, вкус на джаз, танци и много любими парчета изпълниха предмузейното поднебесно пространство.
Традиционно Thievery Corporation приковаха публиката с португалски и френски песни, забиха инди мотиви, а количества магия се изпаряваха от сцената към публиката и обратно във влажната лятна вечер. Идващо съвсем естествено, посланието беше едно и силно – да живеем добре в мир със себе си и със света. Чрез музиката. И няколко хиляди си поживяха така, поне за двата часа, в които се бяха оказали на това място.
Публиката си беше подготвена, както и музикантите – има едно особено усещане в поддържането на отлично качество на продукта непрестанно, безапелационно и безкомпромисно, винаги, в течение на 25 години. От една страна няма изненади, а от друга е толкова хубаво всичко да е категорично добро.
Чудесна организация, чил отношение и много удоволствие предоставиха организаторите.
All that we perceive
In every mystery
Who are we
What we see
I can’t comprehend...
Така до безкрай. А малко преди полунощ всички си тръгнаха щастливи.
До следващия път.
