Спектакъл преживяване е „Риголето“ на Държавна опера – Стара Загора. Постановката е изградена в силно въздействащо пресъздаване от певците и оркестрантите на партитурата на Верди на сцена с движещ се и магично променящ се декор, с костюми със символика на множество пластове и с органична режисура, в която всичко е истинско и вярно на живота.
Спектакълът е ангажиращ и емоционално завладяващ за всички в залата – и на сцената, и в салона. Заедно ставаме част от едно автентично преживяване. Актьорите извайват образите от своята чувствителност и ги изпълват с жизнен опит, а всеки зрител е приканен да се постави на мястото на всеки герой и да прецени чрез действията му устойчивостта на своята морална система.
Този ефект търси Огнян Драганов и като директор на Държавна опера – Стара Загора, и като режисьор на постановката: „Това, което е най-важно за един спектакъл – и ние трябва да правим, е да създаваме у публиката емоционална памет. Тя носи спомена дълги години напред, превръща се в традиция и дава нов тласък на съвремието и на бъдещето. Създаваното от нас е насочено към публиката. За мен най-важното е един спектакъл да бъде натоварен с положителна енергия, която идва не просто така, защото някой е по-смешен или друг е по-груб с някого, а от познаването на партитурата на Верди. В нея е кодирано всичко, което режисьор и диригент искат да кажат. И колкото повече знака ние открием, за да ги покажем, толкова повече информацията, която подаваме, създава емоционална памет у публиката и тя си спомня този спектакъл дълго време. Поставяйки ниво в един театър, най-трудното е човек да го държи и да бъде винаги там.“
За да я има емоционалната памет е нужна връзка, и точно такава спектакълът създава на базата на разбиране в дълбочина на хуманистичните идеи в творбата на Верди, към която диригентът Хосе Кура подхожда с респект. Честността прави така, че музиката резонира у слушателя.
„Единственото, което диригентът може да направи, е да бъде честен. Проблемът е, че понякога той се опитва да създаде своя собствена опера, своя музика от музиката на някой друг, като нахално смята, че знае повече от композитора и от либретиста. Но ако уважавате написаното и се отнасяте към него с почтеност и смирение, резултатът е винаги силен.“ – казва Хосе Кура.
Той работи внимателно с всеки от артистите при изграждането на образите; извежда исторически процеси и културни наслоявания в контекста на нашето съвремие.
И още разказва изпълнителката на ролята на Джилда Емилия Терзиева: „Операта, макар че е на почти 200 години, е абсолютно съвременна. Нещата, които са се случвали преди, се случват и сега. Няма нищо различно в човечеството откъм емоции, грехове, любов, предателства. Всичко това е винаги, за съжаление, актуално. Маестро Кура спомена за отвличанията на момичета, за всички тежки неща, които се случват в днешно време. Той обърна специално внимание на всеки образ и подходи дълбоко психологически. Много ни говореше за това. Съвременният прочит се получи благодарение на съвкупната работа с идеите на режисьора Огнян Драганов за червения цвят, за златото, за богатството. На този фон Джилда излиза в бяло като контраст с всичко, което се случва. Всичко е едно и също.“
И много лично. Хосе Кура продължава да поддържа певческата си форма, както чухме, докато разговаряме с Емилия Терзиева. Присъствието на големия артист в творческия екип на постановката внася в продукцията на Държавна опера – Стара Загора най-доброто от световното оперно дело. Символично това става с първата оперна премиера в юбилейната година, в която театърът чества век от създаването си.
Ръководеният от Огнян Драганов институт отново дава знак с постижение, което стои достойно в международен план: „Винаги съм държал на качеството. Знакът е такъв, че тук присъства един човек с огромна кариера, огромно име в съвременния оперен театър, какъвто е маестро Хосе Кура. Той ни даде това, което е научил от най-големите театри. И аз, и всички от екипа се учехме от неща, които той донесе от работата си с най-големите режисьори и диригенти. Както казва Аристотел, човек трябва да прочете една книга, за да стигне до познанието, но никой не знае коя е тя. Хосе Кура ни приближи до познанието за операта с 20 страници от книга от 100.“
Като диригент Хосе Кура слива усилията на всички артисти в общо творческо постижение: „Моята задача е музиката да живее пълноценно и аз я изпълних. Диригентът трябва да направи така, че на певците да им е удобно, всички да чувстват музиката и да са уважителни към текста. И също така – музиката да подкрепя визуалната структура на спектакъла. Понякога едно нещо се случва на сцената, а друго – в оркестрината – като два спектакъла, които нямат нищо общо един с друг. Този път сцената и оркестрината бяха свързани и това предаде силна емоция на аудиторията.“
Въздействието е подкрепено и от удивителните сценография и костюми, изразители на идеи, кореспондиращи с драматургията. Те са част и от естествената динамика на сюжетното развитие. Продукцията ползва всички възможности на сцената – да се изтегля напред при отдръпването на фронтални платформи встрани и така да се фокусираме върху действието, централният кръг да се върти, като всяко малко движение преобразява визуалната среда.
За Каталин Йонеску – Арборе декорът и костюмите не са украшение и не целят единствено исторически достоверно да ни пренесат в епохата: „Те трябва да бъдат герои в постановката. Трябва да съпътстват музиката и драматургичното действие, съчетавайки ги в разказването на историята.“
Емилия Терзиева изгради ролята на Джилда така, че на преден план отчетливо излезе идеята: любовта не изисква отговор, любовта е отговорът.
Нейната героиня е предана на любовта: „Това е може би един от малкото образи, които са много близки до мен и до моята същност. Аз съм вярваща и вярвам в безусловната любов, заместническата любов, както Христос даде себе си за нас, независимо от поведението на другия човек. Ето Джилда, знаейки, че херцогът не я обича, не я иска, използвал я е, измамил я е, и въпреки това тя е била абсолютно решена да даде живота си, за да не умре той. Това е нещо рядко срещано в днешно време. Много малко хора биха го направили. Затова е толкова затрогващо, че както Божията любов, така и любовта на Джилда е безусловна.“
Тя не обвинява. И казва, че е много по-важно да прощаваме, отколкото да отмъщаваме: „Точно така – прошката! Джилда има раздвоение в квартета. Виждаме, че нарича Херцога предател. И въпреки тази болка, която изживява, пак решава, че не иска той да умре.“
Чистотата на образа на Джилда, облечена изцяло в бяло и живееща в бяла къща, контрастира с пищните цветове на двореца с червени стени и с костюмите в злато на придворните. Тяхното облекло от една страна подчертава външния блясък, който крие празни души.
„Харесва ми великолепието и винаги намирам как да го постигна на сцената. Операта има нужда от него, тя трябва да пленява зрителя. Но това не е важното, то е само на повърхността. По същество костюмите трябва да разказват историята. В случая с „Риголето“ златните бляскави костюми илюстрират разкоша и богатството, като подчертават празнотата отвътре.“ – посочва сценографът и костюмограф Каталин Йонеску – Арборе.
Но в друга възможна интерпретация на символиката, златните одежди идват с усещането, че сме чеда на Вселената, носители на мисия, с която трябва да живеем. Костюмите като външна обвивка напомнят, че често не сме на висотата на отреденото ни величие. Така всички елементи на постановката постигат синергичен ефект в мощни послания към аудиторията. Публиката ахна още от самото начало при вдигането на завесата. Гледахме спектакъла като концерт – с аплодисменти след всяка ария. Държавна опера – Стара Загора създаде невероятно преживяване за пълната зала. Това прави вековното оперно изкуство съвременно.
Тук Огнян Драганов говори като мениджър: „Най-важното е да направиш правилния избор. Режисьорът и сценографът и костюмограф трябва да стрелят в една точка. След това трябва да избереш музикален ръководител и певците, които прокарват основните идеи чрез глас, талант и отдаденост на професията. А също и с нивото, на което се намират в световната ранглиста. Тогава се получава магията.“
Екипът е обединен в идеята да направи спектакъла относим към живота тук и сега, така че осъзнато и емоционално да свърже публиката с хуманистичните идеи и моралните ценностни, в които творбата на Верди възпитава. По красив начин изкуството казва нещо важно на всеки човек по всяко време – без дистанция, в съкровено общуване. Символиката бе изведена до край с поклони във формата на сърце.
Постановката е така създадена, че произведението да не е илюзорен остров, а да ни носи спасение в действителност, неизменно белязана от предизвикателства и тегоби. Операта е вечно нова и млада. Първи до „Риголето“ като публика се докоснаха десетки гимназисти от Стара Загора, които присъстваха на репетиция за спектакъла, срещнаха се с творческия екип и стъпиха там, където се създава вълшебството, като излязоха на самата сцена. Те влязоха зад кулисите и се разходиха из фоайетата на театъра. Тази едночасова среща бе излъчвана на живо по телевизия „Загора“ и публикувана онлайн. Това направи многобройна аудитория свидетел на активните усилия на Държавна опера – Стара Загора да гради високо оперно изкуство в съвремието.
„Операта трябва да е винаги съвременна. Така можем да покажем, че тя не е старовремска, а е актуална. Операта разказва истински истории, защото чувствата между баща и дъщеря са си все същите. И днес тази връзка е много дълбока и пълна с любов. Родителят винаги страда заради грешните избори на своето дете. Така е било, така ще бъде. Искаме да подчертаем, че операта е винаги актуална – тя говори за човешките създания, които по природа сме си същите.“ – посочва отново относимостта към съвремието на тази творба на 185 години сценографът и костюмограф Каталин Йонеску – Арборе. Той заедно с Хосе Кура получи от директора Почетния знак на Държавна опера – Стара Загора.
Изпълнителката на ролята на Джилда Емилия Терзиева също свързва изкуството с живота. Тя се изрази чрез своя образ, въплъщавайки в него идеята за запазване на чистотата в не особено благосклонен към любовта и отдадеността свят. Да опази душата си ѝ помага вярата: „Вярата в Господа. Самата музика говори за това. При Верди тя е толкова изчерпателна. Джилда пее непрекъснато за Небето и се променят акорди, изчезва мрачността на операта. Когато тя запява за любовта си, Небесата сякаш се отварят. Вярата и музиката са водещите, за да може този образ да изглежда, както го усещам.“
В тази убедителност ѝ помага и европейската ѝ кариера в Италия, когато печели конкурса „Сполето“. Първата ѝ роля след това е именно на Джилда. Тогава Емилия Терзиева работи с Ренато Брусон. „Това ми даде голям тласък. С маестро Кура си припомних този период. Той ни каза много неща, които не бях виждала в операта, които със своя поглед е намерил вътре като характеристики, тонове, като материал, който е минал през него толкова дълбоко. Той обърна много сериозно внимание на творбата. Това ни даде нужното, за да успеем. Много се радвам, че на всички много им хареса, защото ние много се трудихме и много време се трудихме.“
Екипът изпълни на най-високо ниво творческа задача с идеята, че от сцената трябва да влива в живота познание, че изкуството трябва да одухотворява и озарява и така да прави живота по-добър.
Снимките в статията са с актьорския състав от първата премиера на 28 март.
