Музиката е езикът, на който говорят душите. В нея споделяме честно и без задръжки. Тя не пази тайни, не лъже и ни освобождава от предразсъдъци. В нея е величието на сътворението – тя прави щастието още по-голямо. В нея е силата на духа – тя превръща препятствията в преодолявания, в трудностите ни укрепва.
Почувствахме, разбрахме и запомнихме това на концерта на споделянето между приятели за премиерата на първия авторски албум на Вили Стоянов Some Nice Melodies / to Share with Friends снощи в бар Singles.
Музиката е начало и безкрай. Преди на сцената да излязат приятели, в клуба влязоха приятели. Промоцията на албума събра общността на активните хора – музиканти, организатори на събития, журналисти, експерти, доброволци.
Срещите между хора, развивали средата през годините, показаха нагледно колко е голям е светът на всеки и колко много съвместната работа ни е свързала в идеята за съграждането. Тя ни е сплотила, направила е всичко по-лесно, интересно и приятно.
Първата пиеса представи първата стъпка на Вили Стоянов като композитор.
С The Bone Funk опознахме всеки един от музикантите във връзката с останалите – Вили Стоянов – тромбон, Мартин Ташев – тромпет, Димитър Льолев – саксофон, Милен Кукошаров – пиано, Борис Таслев – контрабас, Атанас Попов – барабани.
И започнахме да разговаряме. Вили често напомня, че свиренето е „мохабет“ – общуване, в което всеки говори и слуша, интересува се и се вълнува.
Музицирането не извеждаше никого на преден план – всеки бе всецяло себе си, но и част от всички останали. Всеки бе цял и всички бяха едно. Връзката стана още по-здрава.
„Мутата“ наричат в Белащица Димитър Льолев – джазовият музикант, който носи фолклора в кръвта си и две традиции се събират в музицирането му – мощен и фин, чувствителен и експресивен.
В „Музикално интервю“ Вили продължи с музика отговорите на моите въпроси, когато с такава страст и удоволствие говорим за изкуство по Jazz FM. Моите въпроси към него бяха есе на благодарност за хубавата музика, на възхищение от посвещението му към нея, от многото направено. В тях е и признателността ми за неговия ентусиазъм, активност и неуморност, в която не само той има сили за всичко, но и зарежда с енергия и хората около себе си.
Пиесата започва с желанието, с което той се отправя за сутрешно интервю към студиото на Jazz FM. Ето как протича нашият диалог в пиесата в албума и в представянето ѝ на сцената:
Как се опозна с музиката? Какво отвори тя в теб?
Вили Стоянов: Тя е път към моята същност, чрез нея откривам всичко добро в себе си.
Как прие музиката като мисия и пое по този толкова интересен път?
Димитър Льолев: Тя е нещо толкова естествено, което извира от мен, за да се влее в света, който има нужда от нея.
Какво ти беше трудно? Какво преодоля? Как израстна?
Милен Кукошаров: Любознателен съм, в пътя на развитие ми е интересно, постоянно откривам нови неща, ценя ги и много им се радвам.
Какво те направи щастлив? Какво те прави щастлив и за какво мечтаеш?
Борис Таслев: Светът е пълен с богатства! Толкова ми харесва, че никога няма да се уморя да им се наслаждавам. С леки стъпки бодро крача напред.
Към какво си устремен сега? Защо е то добро и как ще промени света?
Мартин Ташев: Всеки ден да зареждам с любов и да изпълвам със светлина.
Уверен правиш крачки към нови върхове. Каква е гледката от там?
Атанас Попов: Преизпълнен съм с красота.
И музиката дава верния отговор на всеки въпрос.
Cha cha para Miguel е за сподвижника на Вили Стоянов още от Музикалното училище Михаил Йосифов, специален гост в албума. „Вместо да се облее в слава тук, тази вечер той свири с Pink Martini в Royal Albert Hall.“ – Вили обясни защо ще го замести титулярът Мартин Ташев. В латино ритъма на пиесата е усмивката, с която е винаги огряно лицето на Мишо и на хората, с които той говори и работи. При него всичко се случва с лекота, неусетно, но е с дълготрайно въздействие.
„Туптящото сърце на секстета е Милен Кукошаров. В него все повече се влюбвам, до там, че няма да се разделим до сетен дъх – негов или мой.“ – отбеляза близостта между двамата Вили Стоянов. Дългогодишно партньорство в музиката свързва двамата приятели, а споделеното им разбиране за музиката е за нея като многопластова материя, в чиито дълбочини можеш свободно да плуваш като майсторство и пак свободен едновременно с това да летиш като вдъхновение. В изпълнението се открои дует на Мартин Ташев и Димитър Льолев, който пресъздаде нежността в творческата и човешка близост между автора и обекта на неговото посвещение.
Daydreaming е за последните 20 км до Синеморец, когато след стотиците километри изнурителен маратон до Бургас внезапно чувстваш порив да спринтираш към място вълшебно, защото е одухотворено от специални хора. Това са сестрите Сандра и Йона, първата среща на Вили с които минава под знака на тяхно неотстъпчиво настояване. Водената от него BrazzViliDJ трябва да свири на „Кораба“ на другия край на България и то не един, а два дни.
Вили отклонява и отклонява тази невъзможна за осъществяване покана, но склонява. Така открива тях, а у нас утвърждава, че хората правят мястото дом.
Пиесата започва с диалог между Милен и Наско, в чието свирене чуваме как тръпне сърцето в очакването на мига. И когато той настане, как идва облекчението – благодарност за щастието: първо мечтано, после – изживяно. Тромпетът на Мартин разтегля този момент в безкрайността и отвъд. Милен засвирва темата от Waters of March, която запява обещанието за пролет.
Не чухме песента на Милица Гладнишка, в която тя „мъмри“ публиката, че вдига шум, докато музикантите свирят. Но тази вечер шумът бе само от ръкопляскането след солата и пиесите.
Аплодисментите се превърнаха в отмерване на ритъма във фънки свиренето на контрабаса и пеенето пред микрофон наблизо в The Hat’s Blues на Димитър Карамфилов, специален гост в проекта, приятел на Вили също още от Музикалното училище.
Във финалната пиеса в разговора между приятели Вили приобщи дядо си Йосиф Цанков. Когато зазвуча „Под жълтите листа на старата липа“, в съзнанието изплуваха думите на песента и се оформи идеята за любовта, която се преражда чрез всеки от нас. Константна като присъствие, но не и като величина – все по-силна.
„Пеят сто китари“ отново от Йосиф Цанков остана като реприз в съзнанието на хората, слушали албума.
Следващото представяне на Some Nice Melodies / to Share with Friends с акцент върху втората част на заглавието, както не пропуска да подчертае Вили, е на 21 октомври от 20 ч. в Bee Bop Café в Пловдив.
Албумът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
