Преживяване от нов вид създаде Александър Селие на първия си концерт в България. Той е син на откривателя за света и кръстник на „Мистерията на българските гласове“ Марсел Селие и не беше познат на българската публика до тази седмица, когато в един и същ миг го открихме, опознахме и обикнахме. И чрез него почувствахме музиката по нов начин, разбрахме още толкова много за нея.
Александър Селие бе гост на юбилейния концерт на прочутия ни хор, воден от проф. д-р Дора Христова, и неговото присъствие бе осезаемо с начина, по който изживяваше музиката. На първия ред в зала „България“ тялото му реагираше с движение в реакция на силното духовно въздействие. Същото се случи и на сцената, когато той музицира с ръчно изработени духови инструменти, на рояла и чрез публиката, която дирижира в многогласно изпълнение.
С направеното той зададе толкова много теми за разговор за предстоящото си на следващия ден гостуване в Jazz FM, към които още с влизането си добави още. Навсякъде около себе си той разположи инструменти и други предмети, с които може да материализира музиката вътре в себе си – дудук, мелодика, телескопична дръжка с пробити в нея дупки, маркуч, завършващ с пластмасова лейка, бутилки с вода. Но използва и налични на място – в прилив на вдъхновение той изнесе серенада на нашето кактусче с песен от неговата саксийка. „За мен музиката е като въздуха и водата, вглеждането в очите на другия човек. Музиката подхранва душата ми и изпълва сърцето ми, дарява ме с щастие, дава ми енергия да премина през трудностите и да реша проблемите. Тя те свързва с онова, което е по-добро от теб и към което се стремиш, показва ти пътя към него. Музиката е моят живот. С нея вземам хора на вълшебно летящо килимче и заедно пътешестваме в един по-хубав свят.“ – описа същността си чрез музиката Александър Селие.
Вече нямахме търпение за първия му концерт в България на 1 декември в зала „БИАД“.
Когато той по толкова непосредствен начин ни показа как музиката е в нас и в целия свят около нас, как тя е конкретна, но присъства и като усещане, как влиза в нас и излиза от нас, как свързва светове – човешки и космически. Той мина през залата и благослови всеки с музика. На сцената направи едночасова импровизация с акустични инструменти – класически и ръчно изработени, съчетани, където е нужно, с електронни ефекти. Ние слушахме, а музиката протичаше през нас, превърнали се самите ние в инструмент, на клавишите на който свиреше невидим творец. Чародейник, Александър Селие концентрира в залата толкова енергия, че я превърна в точка, избухнала в безкрайна вселена.
След това той събра два свята – на българската фолклорна музика и на западните хармонични структури. Преминахме по този път с Гергана Димитрова (вокал), Христина Белева (гъдулка) и Костадин Генчев (кавал).
Във възможния сблъсък между двете култури той ги срещна, за да затрептят на една вълна със сърцата на музиканти и публика. Видяхме светове, които се срещат и сливат, от което още по-силно засияват пъстрите им светлини.
Това събиране олицетвори възможността на всичко, което ни е трудно в този живот – да се открием за света, да се отворим един за друг, да се срещнем непредубедени, да бъдем любознателни и да прегърнем непознатото, да се втурнем в незнайни светове, жадни за ново знание.
Финалът на вечерта бе ознаменуван от съвместна изява с примата на джаз и поп музиката ни Мими Николова.
По-рано същия ден за няколко минути двамата уточниха кратък репертоар с песните The Man I Love, Mas Que Nada и What a Wonderful World и еднократно го репетираха.
Вечерта трите песни прозвучаха за първи път в общо поднасяне, осмислено през личностите на двамата силно свързани с музиката творци. Те установиха партньорска близост и изградиха спонтанна връзка на доверие, уважителни един към друг, слушаха се внимателно, реагираха на идеите на партньора, водиха диалози, подчертаваха акценти, за да изваят ювелирно произведенията.
Слушахме със затаен дъх и се възхищавахме.
Излязохме от залата, чувствайки се част от космоса и носейки космоса в себе си.
