„Свиирии, свири, щурче…“ Докато пътуваме към София с колегата, басист и Музикален продуцент на Джаз ФМ Владислав Мирчев, един от нас тихо запява песента, докато тя звучи в съзнанието на другия. И извиква незабравим момент, когато сме видели колко сила има в един човек и сме почувствали колко силен е всеки от нас. Концертът на Лили Иванова в Античния театър в Пловдив бе преживяване, което променя живота и което, знаем, ще ни спасява – много пъти, толкова много от нас. Любовта дава спокойствие и увереност.
„Дееее-те-лини, детелини, детелини…“ – продължаваме, и не се учудваме, че музиката намира своя път и чрез всеки от нас изпълва с енергия артериите на света. Само преди минути, в миг, който ще помним като вечност, сме я изпели на и със Лили в знак на признателност за всичко, което ни е дала, щастливи от това, с което ни вдъхнови сега, благодарни предварително за всичко, което в бъдеще ще получим от нея. Ние сме едно.
„Не съм само аз, ние сме всички заедно. И затова ви обичам!“ – Лили знае как с няколко думи и от душа да каже най-важното.
Нейното име е Съвършенство
Тази идея изниква с началото на концерта. Нямаме търпение да сме заедно и тя не ни кара да чакаме. Античният театър е пълнен, преминаването на множеството по тесните пловдивски улички и стълби е като празнично шествие, а задръстването и почти отчаяното търсене на място за паркиране – тихо предчувствие за радост. Защото толкова много хора сме заедно, свързани от любов. Любовта на Лили.
От колоните звучи St. Louis Woman, кратка пауза на сладко предусещане на предстоящото вълнение, прожекторите в амфитеатъра изгасват, светлините на сцената изгряват и се появява тя. Много рядко слушам музика с усещането, че предстоят минути, в които представянето ще е съвършено. Концертите на Лили са сред тези моменти. И не, разбира се, не всичко е идеално. И да, посрещаме предизвикателствата и се справяме. Лили го направи, ние сме едно, значи това е по силите на всеки от нас.
Песните от новия й краткосвирещ албум „Чуй душата ми“ са есенцията на живота. Историята и на петте е различна, те са от различни автори, от различни времена. Изпети от Лили, те са в онази точка, в която нямат значение обичайните величини за време и пространство, не диктуват положението познатите представи за модерно и успешно. В тази точка е истината – всеобща, вечна. Изпети от Лили, те не оставят съмнение. Житейското израстване е добирането до нея, до истината за Любовта. Обичай с цялото си сърце и не оставяй в него място за нищо друго! Ето, чуйте.
Лили Иванова ни призовава към живот, воден от любов, в краткосвирещ албум „Чуй душата ми“
Песни, които не само обрисуват любовта, а ни казват, че сме обичани
И връзката на Лили с публиката е символ на тази истина. Посрещаме я на крака, както често ще се изправяме в знак на уважение по време на концерта – възхитени, признателни и благодарни. Ще слушаме и малко хора рядко ще снимат. Моментът е толкова силен, че цялото ти същество е насочено към това да го почувстваш, да го запомниш, след това да анализираш всеки един детайл и от него да вземеш сила. Това е определението за отпечатък.
Нейното име е Любов
Лили живее любовта. Всяка дума е смисъл, всеки тон е емоция, всеки жест е връзка. Първото усещане е за внимателно подготвен спектакъл, който има специално значение, има цел и нищо не е в състояние да възпрепятства нейното постигане
„Любов до краен предел.“ – запява Лили откриващата „Чуй душата ми“ песен „Без контрол“. „Светът е нов, а ние сме уплашени дали да бъдем или не.“ – утвърждава тя с всеки атом на своето тяло и от дъното на душата си. И отново ставаме на крака, а Лили ни показва, че заедно създаваме енергия, оставаща на този свят за всички.
Вече е станало ясно, че има технически проблем, който й пречи да чува добре. Тя го посреща с молба, преминава през шегата, за да предотврати гнева, продължава с търсещ решение разговор и с обръщение към публиката: „Сега ще ви кажа нещо специализирано, което трудно ще разберете, но трябва да ме разберете…“ Единственото, което искаме, е Лили да чувства радостта, която ние изпитваме. Разместване на сцената. „Заради една певица“, с ирония казва тя заради обичайното пренебрежително отношение към вокалистите. „Тук се чува идеално!“ – помага подкрепящ глас от публиката
„Всичко е обяснимо…“ – чува всеки своя глас, когато Лили не изпява емблематичната фраза от „Невероятно“. В погледа й към звукорежисьорския пулт има просто разочарование от това, че странични събития са й попречили да даде най-доброто в своите изпълнения. Но в тях тя бе съвършена, както бе силна в посланието, което ни предаде. Дори не смеем да предположим през какво премина, но със сигурност знаем, защото сме го видели с очите си през преживяното от Лили тук пред нас – преминаваме през всяко изпитание.
Музикантите засвирват „Детелини“. И публиката запява миг, след като е трябвало да зазвучи гласът на Лили. А не е ли всъщност в мига, в който тя би запяла? Техническият проблем ни даде възможност да изпеем на Лили наша любима нейна песен, да я поздравим, да й благодарим и да й кажем колко много я обичаме. Тя винаги ни е учила на любов. Толкова естествено стана ясно – урокът е научен.
Дълго ръкопляскаме за втори бис. Така искаме да слушаме още и още, но искаме и да я пощадим. С аплодисментите заместваме този бис и всъщност отново пеем на Лили. После ръкопляскаме да благодарим. За преживяването, което спасява живота.
Лили Иванова
Излизането от Античния театър става бавно и спокойно. Всеки човек говори като за всички нас. „Лили така се разстрои!“ Колко пъти сме били в това положение. „Страхотен концерт!“ Колко много ни се иска да умеем да се справяме така добре. „Лили е прекрасна!“ Колко много можем.
„Бих свирил с Лили.“ – казва Влади. За него зная, че е предан на музиката и никога няма да й измени. Всеки се почувства споделен. Това е неговият начин да го изрази.
