„Цар Калоян“ – единствената опера на Панчо Владигеров, е монументална творба за това какво прави човека велик. Той се справя с изпитанията, приема сблъсъците в живота с чест и достойно продължава напред. Това произведение бе избрано от Държавна опера – Стара Загора за оперна премиера по повод вековния юбилей от създаването на театъра – първия извънстоличен. Във връзка с традицията именно с „Цар Калоян“ е акцент в честването на трупата преди 50 години. Тогава авторът присъства на премиерата и остава във възторг от постановката. Новия прочит сега прави режисьорът Вера Петрова с нов подход, както го определи в интервю по Jazz FM, на „изследване на самия себе си през героите, през историята, през нееднозначната, много интересна и изключително контрастна музикална тъкан на Панчо Владигеров.“
Премиерата се състоя на 18 юли на Античен форум „Августа Траяна“. Диригент е главният диригент на Държавна опера – Стара Загора Ивайло Кринчев. Той открои дълга на театрите да поставят български творби на сцените си в задълбочена емоционална интерпретация. „За целия колектив това заглавие потече във вените ни, заобичахме го, тръгнахме да го работим с огромно желание и голямо старание. Това е много тежка фактура. Много се радвам, че я сложихме като перла в честването на 100 години от създаването на Старозагорската опера.“ – отбеляза той.
На първото изпълнение на произведението в новия му сценичен вариант присъстваха тримата внуци на композитора. Константин Владигеров сподели вълнението на всички от чудесната премиера. Александър Владигеров открои характерното за почерка на дядо си: „В тази творба има всичко – драматизъм, много българска интонация, връщане към изконните неща, духовност. Това е единствената му опера и му е било мечта да напише такова монументално произведение – един скъп дар за България след берлинския му период. Произведение със силни послания и висока музикална стойност. Невероятно силно впечатление ни направи!“
„Цар Калоян“ идва с космополитност, извежда общочовешкото и синтезира цивилизационното – както в изкуството, така и в живота. „С тази опера нашият дядо навлиза в зряла музикантска възраст. Той дава всичко в нея, затова и не пише и втора. „Цар Калоян“ е общочовешка драма, пълна с красиви моменти. Присъстват и вагнеровски, и щрауски щрихи. Но нито Вагнер, нито Щраус имат неравноделни тактове. Тези контрасти правят операта незаменима.“ – посочва Панчо Владигеров – внук.
Създадена преди почти 90-години, в постановката на Държавна опера – Стара Загора „Цар Калоян“ упражнява директно въздействие в съвременния контекст. Тя е за космическата подредба, в която всеки от нас участва. „Както и сега хората се обичат, изневеряват, карат се помежду си, тази творба е космос, който трябва да се опитаме да разгадаем. И най-важното – трябва да се научим да уважаваме и да обичаме. Задължени сме пред бъдещите поколения да пазим тези творби и да ги пресъздаваме най-близко до автора, но с нашето усещане за мирозданието.“ – посочва за интерпретацията Вера Петрова.
В постановката всичко е много истинско, затова – така из основи разтърсващо. Творбата говори на зрителя за важните неща и ги изнася от нас, за да ги постави на сцената и да ни даде възможност за рефлексия. „Нашата концентрация бе не толкова в историческата действителност, а върху това да въздействаме с прийомите на една легенда, навлизаща точно в пространството на силите, които се борят в нас като човеци, и на силите, които се борят в космоса. Те са едни и същи. Както сме изградени от молекули, така сме малки молекули в целия космос. Тази космополитност носи произведението на Панчо Владигеров, особено финалът, който ни поставя въпроси, а не ни дава отговори. Което е много хубаво.“ – казва за самонаблюдението и себеоткриването чрез постановката Вера Петрова.
Образа на цар Калоян градят Кирил Манолов и Иван Кабамитов. Славен водач, в тъканта на героя са и неговите съмнения. Накрая, мобилизирал цялата си сила, той продължава напред в изпълнение на своя дълг към народа, освободен от всичко, което би го възпрепятствало. „На първо място човек трябва да има поносимост към нещата. Имаме в себе си вътрешен комплекс от резонанси, който събираме от живота. С човешките си качества, със своите силни и слаби страни, реагираме на обстоятелствата в съзнателен и несъзнателен процес.“ – казва Иван Кабамитов.
Той е за втори път в тази роля, изиграл я в София преди 15 години под режисурата на акад. Пламен Карталов. И ако тогава е бил приблизително на възрастта на своя герой и, точно като него, е бил импулсивен в подхода си към ролята, то сега в образа той внася житейска мъдрост и близо 30 години опит на сцената. „Цар Калоян“ е траекторията на неговото израстване. „Пречупвам в своята сила образа на героя. Това се отразява в тембъра на пеене и в присъствието на сцената. С осмислянето на персонажа през годините мога да кажа, че колкото повече човек събира в себе си информацията и пази чистотата на сърцето си, толкова по-добре успява да пренесе всичко това на сцената и към публиката. За мен е голяма емоция!“
С либрето от старозагореца Николай Лилиев по „Солунският чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова, с „Цар Калоян“ Панчо Владигеров тръгва от историческата фактология, за да развие общочовешки сюжет, изпълнен с хуманизъм. Царица Мария вижда в Балдуин човека, който да изпълни празнината в сърцето ѝ от вечно отсъстващия заради битки свой съпруг. На първата премиера в ролята е Гергана Георгиева. „Царица Мария е преди всичко истинска жена, чисто човешки и емоционално преживява всичко. Тя обича, но и мрази. Тя е самотна. Преминава през всички състояния, през които преминава една съвременна жена – силно люби, но и силно желае да отмъсти. Всички тези емоции я карат да прибегне до драстични действия, с които става отговорна за смъртта на Балдуин. Това ме накара да се замисля в дълбочина и да препокрия в себе си нюанси, с които да изградя този образ.“
Нейните думи отново открояват „Цар Калоян“ като творба, която е пряко свързана с живота, през който преминаваме с решимост и с убеденост в изборите. Те са правилните, защото са нашите, идват от нашето преживяване на действителността и съответстват на житейската ни мъдрост. Произведението ни извежда именно в посоката на натрупване на знание, на емоционално съзряване като път към отговорното поведение и достойния живот. Това е изграждащо и за артистите, които правят спектакъла изграждащ и за публиката. „Всяка уважаваща себе си певица – българка трябва да е горда да има в репертоара си тази партия – много сложна, но великолепна, много дава, но и показва. Тя е много дълбока, на повърхността излизат много емоции с най-различни нюанси. Мен като човек ме кара да се замисля, да погледна вътре в себе си, да си дам сметка за всички мои преживявания. И да търся в себе си отговорите, да се стремя винаги към правилните решения.“ – извежда смисъла, който предава на зрителите чрез своето превъплъщение в образа Гергана Георгиева.
„Цар Калоян“ говори едновременно на личността и на общността. Завършена през 1936 г., във всяко време тя носи на публиката това, от което съвременниците имат нужда. Във времената на създаването си – особен вид патриотизъм, посочва режисьорът Вера Петрова. „Но тя е имала нелека съдба на постоянни перипетии заради преправяния, защото не е удобна. Обикновено гениалните произведения не са удобни на съвремието. Трябва да се научим да приемаме неудобните неща. Точно тези творци ни дават повече въпроси, отколкото отговори, те насочват вниманието към нас. Затова съм щастлива, че тази творба може да бъде представена максимално близко до замислянето ѝ, без да се преработва.“ В Царска България операта е променена, защото царицата – и в творбата, и в действителността – е чужденка. В новата постановка се издигаме над конюнктурата, за да сме на териториите на истински важното. „Ние залагаме на търсенията в човешката душа.“ – казва Вера Петрова.
Драматична и утвърждаваща, „Цар Калоян“ е творба за ценностите, в придържането към което достигаме до величието. Белезите са около нас и днес. Само на няколко километра от Стара Загора е била прочутата битка от действието, манастирът в с. Мъглиж е изграден от цар Калоян по повод победата над кръстоносците през 1197 г., посочва онова, което идва отдалеч и ни докосва и нас Ивайло Кринчев. Такава е и музиката на Владигеров – написана не, за да се хареса, а така, че да е вярна на живота. „Пиршество от тембри и звуци.“ – така я определя той. А Иван Кабамитов го цитира и продължава: „Музиката е велика. Панчо е вложил много, всеки персонаж има своята тематика и е добре вплетен в оркестровата структура. Но без либретото на Лилиев нямаше да е същото. А ние като съвременници трябва да пречупим през себе си поставеното от тях като основа. Това произведение ще остане в световната история на музиката. То е богатство, то е в нашите корени. Колкото по-добре ги познаваме, толкова по-напред ще вървим в духовното си извисяване. Слушайки музиката, можеш да изпаднеш в дълбок размисъл за нещата, които могат да развълнуват човек. Ние сме съвременници, но пренасяме през времето човешката стойност и сами трябва да направим оценката.“
В битката между силите на Доброто и Злото в космоса – познат и непознат, вътрешен и външен, трябва да устоим, да изберем страната на съзиданието и да намерим силата в себе си и подкрепата във външния свят, за да продължим напред в изпълнението на мисията си, с която сме дошли на този свят.
Следващото представяне на „Цар Калоян“ след премиерите на 18 и 19 юли на Античен форум „Августа Траяна“ в Стара Загора е на мястото, на което се развива действието в спектакъла – хълма „Царевец“ във Велико Търново. С тази постановка Държавна опера – Стара Загора гостува на десетото издание на фестивала „Сцена на вековете“ на 25 юли от 21 ч. На 29 август от 20 ч. гледаме спектакъла на създадената от театъра сцена „На брега на Древния Севтополис“ на язовир „Копринка“. Спектакълът е съпътстван от пътуваща изложба, създадена от Къща музей „Панчо Владигеров“ – София с автор дългогодишният директор на държавния културен институт Надя Сотирова.
