Четири нови творби на Анатолий Вапиров поставят човека в неговите взаимовръзки със света, в които той изпълнява съдбовно предначертаното му, носи в себе си цялото минало, за да гради бъдеще, в битката между мрака и светлината избира страната на доброто и прегръща живота в цялата му прелест. Те прозвучаха за първи път на концерта за 75-ата годишнина на големия артист в честване, организирано от Държавна опера – Варна и Община Варна на 3 март в залата на операта в морския град. Всяко от тях специфично и отличаващо се от останалите, произведенията бяха представени от Оркестъра и Хора на Държавна опера Варна с хормайстор Надежда Маккюн под диригентството на Георги Димитров и със солистите Живко Василев (кавал), Валерий Георгиев (тенор), Иво Йорданов (баритон) и Гео Чобанов (бас). В изпълнението на едно от заглавията участваше джаз трио – Милен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов – Стунджи (ударни) и Димитър Сираков (бас китара). С музика за незримото, но явно присъстващо около нас, концертът изведе на преден план твореца като необикновен човек с дарба да вижда света в неговата космическа цялост и с дълг да ни озари с това знание, чрез което да осмислим съществуването си. Чухме четири произведения на метаморфозите, които ни променят със силата на творческата личност, показала човека като цветовете между контрастните черно и бяло.
С концерта Държавна опера Варна и Община Варна отдадоха заслужена почит на Анатолий Вапиров – неуморен деятел на джаза, оставил силен отпечатък върху местната и националната културна сцена, част от световните процеси като композитор, изпълнител и организатор на събития. Директорът на операта Даниела Димова отличи големия му принос: „С Варна се свързват най-хубавите му творчески години. Той е дал изключително много на националната ни култура. На него дължим създаването на джаз фестивала във Варна. Със своя колорит той е част от нашия културен живот. Наистина преживяването бе много голямо! За поредна година в политиката на Държавна опера Варна се е наложила традицията да се изпълняват на националния ни празник и български произведения. Особено съм щастлива, че тази вечер прозвучаха творбите на Анатолий Вапиров, заредени с много енергия, с изключителна авторска идея, с поглеждането към отвъдното и към скритото в този свят.“
Концертът започна с изпълнение на Симфонична поема „Майстора и Маргарита“. Анатолий Вапиров я пише с любовта си към романа на Булгаков, повлиял неговото формиране, и с интерес към претворяванията му в други изкуства: „Майстора и Маргарита“ е любимият ми роман. Помня го от детството ми. Четох го скришом от майка ми – под юргана през нощта. Той още не бе издаден като книга, а отпечатан в списание. Много пъти съм го препрочитал. Гледал съм почти всички филми и много постановки, даже имаше една в България – на Теди Москов. Всичко в него е различно! Този роман е толкова богат, че всеки може да намери в него най-важното за себе си.“
Симфонична поема „Майстора и Маргарита“ от Анатолий Вапиров открои идеята за съдбовно предначертаното, към което вървим в път на израстването ни и в изпълнението на нашата мисия на този свят. Бурите са кратковременни, за да се разкрие след тях чистото небе, в което сме полетели над дребните, уж големи неща от живота, живеейки истината за него. Разтърсваща е простотата на тази гениална мисъл, която премина през Симфонична поема „Майстора и Маргарита“ с образност и с драматизъм, типични за театралната сцена. Това е характерно за творческия почерк на Анатолий Вапиров, както отбелязва диригентът Георги Димитров: „Като солист саксофонист на Ленинградкския мюзикхол, макар че се стреми да мисли симфонично, в него е вроден ароматът на мюзикхола като усещане. На тази основа се изразява съвременно. Той е много упорит в създаването на собствен стил. Даже имаме много пререкания, много често, за това.“
За Анатолий Вапиров музиката е един свят, в който той е свободен – от Ленинградския мюзикхол през авангардния джаз, заради който е преследван от властта, до традицията в симфоничната и етно музиката. Музиката е негово призвание и целият му живот. Роден в Бердянск в Украйна, Анатолий Вапиров учи и работи в Ленинград в Русия, където създава Ленинградския джаз ансамбъл, а после се мести в България – родната земя на неговите предци. Още преди да открие, че е с български корени, в средата на 70-те години създава произведения, базирани на родния фолклор. На концерта на 3 март тази негова любов бе въплътена в Поема за кавал и симфоничен оркестър „Глад и жажда“ със солист Живко Василев и с джаз трио в състав: Милен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов (ударни) и Димитър Сираков (бас китара).
В изсвирването на красиви мелодии кавалът е отвъд фолклорното звучене, неговата роля е необичайна и концептуално изведена като част от цялото във всяка една негова възможност. Чухме инструмента в ръцете на Живко Василев да свири солово, да изпълнява класически унисони с флейти, да солира с джаз трио в миг превърнало се в бигбенд, разраснал се в симфоничен оркестър. Предизвикателството солистът Живко Василев посреща с голям интерес и в него показва огромни възможности: „Пиесата е доста трудна и направена с много вкус. Оценявам, когато някой постигне това.“ Изпълнението е изработено в една репетиция. „Когато нивото и качеството на музикантите е толкова високо, нещата стават така натурално, че не си даваш сметка, че липсват репетиции. Всичко се лее.“ – посочва Живко Василев, който за първи път изпълнява творба на Анатолий Вапиров, но преди това е участва в основания и ръководен от него фестивал „Варненско лято“.
Анатолий Вапиров е артист, чието посвещение към изкуството има много измерения. Водеща фигура в джаза в тогавашния Съветски съюз, още с идването си в България той изпъква като автор и изпълнител, свири включително с Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Ян Гарбарек, Джон Сърман, Карин Крог, Томаш Станко. И там, и тук издава редица албуми. На организаторските му качества дължим създаването на варненски бигбенд, а също и на фестивала „Варненско лято“, където именно за първи път го среща Стоян Янкулов. „Бях студент още, когато съм свирел на джаз фестивалите във Варна. Имаше период, в който участвах всяка година с различни проекти, а много често – в проекти, които Анатолий Вапиров създаваше с Юри Кузнецов, Володя Волков, със страхотни музиканти от Украйна и Русия. Имаме дългогодишна връзка с него. Той живее в България от много години и е наясно и с българския фолклор, и с джазовата музика. Пиесата му, която изпълнихме сега, просто бе музика. Не можеш да кажеш, че тук има фолклор или там – джаз. Даже самият той бе казал на Живко, когато импровизира, да не е фолклор, но да не е и джаз. Наистина музика от някъде. Разбрах, че напоследък много композира. Нека да натрупа повече материал, за да остане във времето.“
И да го промени. Музиката на Анатолий Вапиров е за метаморфозата в нас към друго ниво на осъзнаване – това, което виждаме с очите си, и онова, което чувстваме с душите си, стават едно цяло. В движението между причината и проявлението е истината за света, която само изкуството може да направи и наша. Недоловимото е вече ясно осезаемо, когато прозорливият творец ни е дарил със своите сетива. И когато дяволът говори честно и открито за своето безчестие в кантатата „На гости у дявола“ по стихотворението на Христо Смирненски със солист – тенора Валерий Георгиев, ние, вече прогледнали, политаме на ангелските криле на хора, застъпил се за доброто.
Хората сме създадени от Бога и спасени с Неговата любов. Свързани с божественото ни начало, ние инстинктивно избираме Неговата страна. „Постигнал съм този ефект без да мисля за него. Да, хорът е антипод на главния герой и го коментира, но на друго ниво.“ – оценява въздействието Анаталий Вапиров, писал само няколко творби за хор, но за първи път с такава сложна полифония, специално отбелязващ отличната работа на ръководителя на хора Надежда Маккюн.
Това е животът, в който сме водени от любовта към светлината. С чиста душа сме част от вселенска хармония и животът е вечен, всеки миг в него е повод да го празнуваме. Всеки от нас, без изключение, както Анатолий Вапиров разпределя гласовете във финалната за концерта творба в три регистъра. Тенорът Валерий Георгиев, баритонът Иво Йорданов и басът Гео Чобанов са солисти в песента „Ний сме весели бродяги“, отново по стихове на Смирненски, които, в метаморфоза, Анатолий Вапиров с музиката си зарежда с оптимизъм.
Питам го какво го прави щастлив. „Не знам, този въпрос е много сложен, много сложен.“ – засмива се. „Нямам какво да ви отговоря – има много песимизъм, има и оптимизъм.“ И цитира фразата от творба на Толстой „Все смешалось в доме Облонских“ с идеята за силните смесени чувства, които те карат да се дистанцираш от тях. И продължава: „Есествено, че трябва да живееш и да използваш живота за хубаво, но не винаги става така, за съжаление.“ Но тази вечер той ни вдъхнови да живеем именно по този начин.
Анатолий Вапиров ни подари за 75-ата си годишнина творби за живота, чиято съвършеност е предадена в музиката, въплътила неговата прелест. Музиката ни дава посока с мъдростта на твореца, дарил ни с божественото откровение – наранен, не спирай да обичаш. Казва ни го в най-различна форма като жанр и стил, но в едната своя същност.
Както и занапред ще представя музиката в нейното единство – и класика, и джаз на една сцена – директорът на Държавна опера Варна Даниела Димова. Театърът има богата история в това отношение, включително със симфонична версия на „Джаз котките“ на Христо Йоцов. „Това е визия за програмата на институцията, която също е част от моята концепция за развитие на нашите публики. Съвсем друг е чарът на джазовата музика, когато тя се вплете и с възможностите и звуците на симфоничния оркестър. От тази симбиоза се получава много силно послание. Голяма част от типично джазовата аудитория идва след това на оперните представления и оперната публика е изкушена да дойде и да чуе какво се случва в джаза.“ – посочи Даниела Димова и съобщи, че на 14-ото издание на „Опера в Летния театър“ през август Държавна опера Варна ще чества 85-ата годишнина на Милчо Левиев с голям джазов концерт на оркестъра под диригентството на Ганчо Ганчев.
