За необятните простори и необятите на душата е албумът „Копнение“ на Теодосий Спасов с неговия проект „Безклавишно трио“. Той излиза през 2022 г., съдържа осем пиеси, написани от композитора през годините, но незаписвани досега, и представени с Александър Леков – бас, и Начо Господинов – барабани. Съставът на триото оформя звука на албума – пространствен, триизмерен, релефен, обгръщащ слушателя. Пиесите пресъздават усещания от пътувания по целия свят и във вътрешния свят на музиканта. Заглавието „Копнение“ е от поема на Яворов, която чуваме в последната, едноименната пиеса от албума.
Аз съм изпълнявал пиесите в най-различни групи, включително с пианисти, но сега за първи път ги записвам в студио. Плени ме именно това пространство, което се образува между високия регистър на кавала, ниския на бас китарата и барабаните. Има пространство, всичко се чува, има ги всички елементи на съвременната музика, включвайки нюанса на българската традиция. Басът свири флажолетни и пицикатни функции, всякакви стилове могат да се чуят. Александър Леков е майстор на цветовете и изненадите като звукоизвличане. Така албумът покрива цялата звукова палитра – от сопрановите звучности на кавала до баса, минвайки през ритъма – бас усещания от касата и от целия комплект барабани, които се разпростират в общата картина. Щастлив съм от тази находка, не съм правил до този момент такива записи. Този албум e уникален като концептуално решение.
Първата пиеса, „Изгубените китове“, се появи спонтанно в една продукция с Иван Шопов – Infusion. Изпълнявали сме я на концерти в електронен вариант, звучеше по съвсем различен начин. В този вид чудесно става за начало на един компактдиск.
InFusion на Теодосий Спасов и Иван Шопов: така звучат безвремието и безкраят
Груув, ритъм и безкрай в свиренето на кавала. Какво е твоето отношение към необятното пространство пред погледа и необята на душата?
Може би това идва от усещането за инерцията, която съм набрал през годините в моята посока. Вероятно това усещане за „някъде“ се носи с мен.
Пиесите рисуват панорамна картина в албум с широк музикален обхват.
„Глухарче“ е намигване, създадена, за да направя фюжън между пазарджишкия ритъм и 32-тактовата бибоп схема. Заглавието е с двояко значение. Едното е свързано с полета на глухарчето през есента – леките пухчета, които вятърът отнася и засява на друго място, където покълва нов живот. В другия смисъл понякога се шегувам, като анонсирам пиесата – показвам с ръка едното си ухо – жест към всички, които не чуват музикалната игра и закачка в тази пиеса.
С кавал, бас китара и барабани „Безклавишно трио“ на Теодосий Спасов в албума „Копнение“ обхваща целия звуков спектър – в полярните мелодични крайности са висините на кавала и плътната основа на баса, а пейзажът е изпъстрен със задаващите ритъма барабани, които подчертават усещането за постоянна промяна под въздействието на преживяното. Тези идейни и музикални пластове Теодосий Спасов разгръща с Александър Леков – бас, и Начо Господинов – барабани. И двамата – ярки представители на пловдивската музикална сцена, на която Теодосий Спасов прави първите си професионални стъпки.
Със Сашо се познавам още когато бе студент в София и съм го слушал в клубните му изяви. По-късно свирехме във възстановената „Джаз линия“ заедно с Веско Койчев и Радул Начков, за съжаление Дочо Панов отдавна си замина от нашия свят и на негово място бяха поканили Александър Леков. На мен ми хареса неговото свирене, естетиката му, вкуса му за пласиране на сцената по време на изпълнението. Когато след кончината на Румен Тосков реших да създам друга група и направих Теодосий Спасов джаз квинтет, Александър Леков ми предложи Начо Господинов и Мирослав Турийски, аз поканих Ангел Демирев – китара. Имахме доста концерти, две турнета. А това е доста отдавна. Така се опознахме, аз започнах да правя комбинации между по-малки триа с клавишни и барабани или бас и барабани. Мирослав Турийски свиреше дори органова техника с педалиера за краката плюс клавиши. Беше много атрактивно, той свиреше по цвички и така излизаше на поклоните. Звукът в този си вид също бе много оригинален. В крайна сметка реших да запиша тези мои композиции, които имам навика да свиря по концерти. След като зреят и се очистят от всякакви излишни намерения, се реализират във вид на албум.
„Ние сме вода“ е с дълга история. Идеята се роди в Лос Анджелис преди много години, в края на 90-те. Свирих една седмица в джаз клуб Chadness и джемвах с много американски музиканти. Бях отседнал у едно семейство българи с малко дете. Както вечеряхме с чаша бяло вино в градината на къщата, ненадейно се чуха полицейски сирени, видя се хеликоптер с прожектор, явно преследваха престъпник. Това силно впечатли малкото дете, което бе на 5 – 6 годинки. Момченцето се уплаши и каза: „Тате, кажи на полицаите, че за всичко е виновен хамстерът.“ Детенцето си гледаше хамстер. Първото заглавие на пиесата бе „За всичко е виновен хамстерът.“ Вкарах пиесата в архивите си и дълго време не я докосвах. В началото на новото хилядолетие имаше юбилей на фирма Rocca и те ме помолиха да изсвиря пиеса за празника. Използвах тази композиция и я озаглавих „Ние сме вода“, което също има силно значение.
Връзката между историята от 90-те и заглавието сега е пряка. Ние можем да поемем във всяка посока, флуидни, моделирани от обстоятелствата и моделиращи ги. Водата неспирно бяга напред, но след себе си оставя дълбока следа. Тя не може да бъде спряна, каквото усещане създава пиесата от първо слушане.
„Беломорска песен“ е една от последните ми композиции. В случая си играя с нюансите на беломорския тракийски фолклор, който дори се разпростира, имайки предвид ритъма и груува на тази пиеса, и до Ипирус – планинската част на Гърция. За мен това е едно пътешествие от Бяло море през Родопите до тепетата на Пловдив – тайно, скрито болеро по тракийски.
А Пловдив ти е много на сърце, ето сега и с избора на пловдивски музиканти. Какво остава като емоционална връзка с него? Там си учил и си направил първите стъпки на професионалната сцена.
Там бях спечелен за джаза от Дарин Бърнев, с когото бяхме студенти в Пловдивската академия. Той бе вече завършващ, аз – начинаещ – и тогава създадохме и първото трио с Веско Койчев и Дочо Панов и изпълнявахме негови пиеси – „Хоро с кавал“, „Бърнево хоро“. От там станахме известната група „Джаз линия“, по-късно с гост вокалистка Йълдъз Ибрахимова. Може би, ако съм роден физически в Исперих, духовно, джазово, съм роден във Филибето, майна. И това го нося, това е моят код и моята закваска. Всички години на обучение и съзряване ги дължа на Пловдив и моите срещи със сватбарските групи, с които съм свирил на стотици сватби с големите имена на сватбарската музика. Те ме приютиха и ми даваха хляб. Аз усещах пулса на тракийците. Израснах именно в такава среда – на джаз, на фолклор във всичките му палитри, на онова възприятие на художниците на Пловдив, докосването ми до тях, срещите ми с тях, на пловдивския театър. Обичам и днес да отида, за няколко часа дори, да усетя онова многопластово въздействие на този магически град. То е безмълвно и винаги персонално за всеки един.
Още през 70-те години, когато бях ученик в Музикалното училище в Котел, когато ми се отдадеше възможност да сляза до Сливен, не забравях да мина покрай централния хотел. От лявата му страна имаше един остъклен бар – „Епруветката“. Винаги минавах от там преди да се прибера в Котел, да видя местните музиканти, които явно се събираха там да „свещенодействат“. Виждах ги как преливат от стъклена колба в стъклена чашка, от стъклена чашка в друга епруветка и стъклено шише и правеха може би своите „магии“ за вдъхновение. „Епруветка“ се роди именно от това усещане.
„Яфо хоп“ е създадена по преживяване в квартал „Яфо“ в Тел Авив, известен със своите два ресторанта – „София“ и „Витоша“. Населен е предимно с евреи от български произход. След един джаз фестивал групата ни бе отведена в един от тези ресторанти. Нагостиха ни. Възрастни благородни посетители ни пяха стари градски песни и танцуваха румба и всякакви ритми на стари шлагери. Това ме вдъхнови и като се прибрах в хотела, се появи тази пиеса.
„Право ново“ е композиция, която се появи по време на турне в САЩ и Канада с фолк квинтета и стана лайтмотив на пътуването ни. Там и сглобихме тази композиция и я изпълнявахме. В сърцевината си тя съдържа една странджанска песен, която гайдарят на групата Иван Георгиев си тананикаше по време на турнето. Развих я, добавих нови колена и интерпретации. Така се появи „Право ново“ от Новия свят.
Записан с необичайната концепция – кавал, бас китара и барабани, албумът „Копнение“ на „Безклавишно трио“ на Теодосий Спасов поставя задача от нов характер на творческия екип – и на музикантския, и на студийния. Успешното справяне е възнаградено и с отличие от международен конкурс.
Записахме албума във Второ студио на БНР. Режисьор на продукцията бе Георги Топорчев, Константин Райдовски бе инженер, направи монтажа, а работата завърши с мастер на Иван Шопов и Михаил Михайлов, който също е звукоинженер. Имахме прекрасни условия за работа във Второ студио на БНР. Барабаните на радиото бяха използвани, Начо Господинов си донесе само чинелите. С Константин Райдовски продължаваме по една друга продукция – в края на миналата година имахме турне с Влатко Стефановски в САЩ и Канада и ни се отвори шанса да записваме в Orange Studio в Торонто. Гост на нашето дуо тогава бе Александър Секуловски, познат от зората на Foltin, ученик на Христо Йоцов. Той от 10 години живее в Торонто. Там направихме „Безбасово тиро“ – барабани, китара и кавал. В момента работим по този проект, ще го върнем обратно там за мастериране. Прекрасна група сме и в този случай. В края на миналата година Константин Райдовски се яви на международен конкурс за звукозапис в Нови Сад и спечели награда именно с последната пиеса в този албм – „Копнение“.
Тя е по стихотворение на Яворов, дало заглавието на албума на „Безклавишно трио“ на Теодосий Спасов. Това е завръщане към проект, препратка към който музикантът прави и в албума „Теодосий Спасов пее“, издаден няколко месеца по-рано. Там „Ден денувам“ е с корени в албум, който музикантът записва през 90-те за „Балкантон“ с актьора Явор Милушев. В основата е поезията на Яворов.
Много харесвам Яворов и за това най-много ме плени нашият актьор Явор Милушев. В началото на 90-те заедно направихме албум, в който той четеше стихове на Яворов, а аз се грижех за музикалното оформление. Тогава по стихотворението „Копнение“ създадох тази песен. Нейният първообраз е в онзи албум. Там пея на 4 – 5 гласа с наслагване с многоканалната аналогова техника на „Балкантон“. Реших албумът да започне фънки устремено и да завърши смирено именно с този гениален текст. Може би усещането ти за безкрай е точно в този текст на Яворов, който прозвучава в самия край на албума. Там ми се получи един вокален ефект, който никога досега не съм записвал. Имитирам кавал с гласа си – този въздух, който прилича, може би, на последно издихание на живота.
„За албумите от техните създатели“ с представянето на „Копнение“ от Теодосий Спасов е в ефира на Jazz FM на 1 февруари от 19 ч. с повторение на 4 февруари от 14 ч.
