В „За албумите от техните създатели“ пианистът Георги Петров разказва за дебютния албум на квартета му The Pathfinder. Във формацията са още Арнау Гарофе – саксофон, Димитър Карамфилов – контрабас, и Емил Тасев – барабани. Всички композиции са написани от Георги Петров.
Георги Петров квартет с Арнау Гарофе, Димитър Карамфилов и Емил Тасев дебютира с The Pathfinder
ИЗРАСТВАНЕ
Занимавам се с музика от петгодишен. Тогава за първи път седнах на пианото. Музикант съм до голяма степен благодарение на майка ми. Когато в детските години сме искали да играем на футбол, на топчета и на какво ли още не, тя ми казваше: „Първо ще си изсвириш Лемоан и Черни и след това, ако искаш, можеш да слезеш и да играеш.“ Беше изключително строга по отношение на музиката. Събираха ми се всеки ден по 3 – 4 часа свирене.
След това дойде срещата ми с проф. Юлия Ценова. Бях на 17 год. и се готвех за Музикалната академия. Тази среща определено промени пътя ми в музиката. Проф. Ценова ми даде първите записи, които чух, на Кийт Джарет трио. Аз бях тотално зашеметен и се влюбих в джаз музиката. Дотогава не я разбирах, не я усещах по никакъв начин. В момента, в който започнах да слушам Кийт Джарет трио, нещата драстично се промениха. Много музиканти са твърдели през годините, че е грешно да започна ученето си в джаза с Кийт Джарет, тъй като той е много, много по-напред и в хармонично, и в ритмично отношение. Той е съвсем друг еталон в джаза. Получавал съм съвети да слушам Оскар Питърсън, след това – Бъд Пауъл. Но Кийт Джарет определено е музикантът, който ме тласна напред в джаз музиката.
Проф. Ценова ми даде основата в джаза, която и до ден-днешен използвам в композирането и в музицирането. От композиционна гледна точка тя изцяло ми повлия, защото имаше много високо ниво на самокритичност. Казваше: „Недей да правиш компромис с музиката, която пишеш. Ако нещо не ти хареса наистина, го изхвърляш и започваш отново, колкото и време да ти отнеме, докато не те удовлетвори теб самия.“ И наистина – така се и получи в бъдеще. Когато започнах да композирам, не можех да се задоволя с нещо посредствено. Трябваше задължително на мен да ми хареса на първо време. Ако не ми харесваше, го изоставях.
АВТОРСКИ ПОЧЕРК
За мен основополагащо е хармоничното разнообразие във всяко едно произведение. Това ме кара да дам максимума от слуха си, за да може това, което чувам във вътрешния си слух, да излезе наяве. Невинаги се получава, защото е трудно да се композира, изцяло спазвайки това правило. Но ако дадена тема или нещо, което ми звучи в главата, излезе по правилния начин на пианото, почти всеки път от него се появява цялостна пиеса. Един мотив от 4, 8 или 12 такта, който ми хрумне и ми звучи, ако успея да му дам музикална дреха като ритъм и хармония, просто се получава. В албума мисля, че точно това може да се чуе – разнообразие откъм хармонии, липса на тонален център. Обикновено пиесата започва в една тоналност и завършва в друга. Винаги съм харесвал това.
КВАРТЕТЪТ
Албума записах с Арнау Гарофе – саксофони – тенор и сопрано, Васил Хаджигрудев – контрабас, и Емил Тасев – ударни. С Емил и Митко свирим много отдавна в различни формации и проекти, включително в нашето Progressions Trio – вече повече от 20 години, и се познаваме много добре. А с Арнау отскоро се познаваме, защото той също отскоро е в България. Още от първия път, когато го чух да свири, усетих същата енергия и заряд, които отдавам аз, когато съм на сцена – тоест – да дадеш наистина всичко от себе си за всяка една пиеса, която свириш. Друго, което ми направи много силно впечатление е, че той свири много силно на саксофон. След това ми сподели какво означава това – каза ми, че не може да се крие. Това, което е той, излиза от него във всяка една ситуация, когато свири. А когато сме заедно, има такъв уникален заряд! Води ни емоцията и за мен това е първостепенно, тъй като това е и идеята на квартета. Създадохме го с цел да промотираме, творим и представяме авторска музика и тя да успее да достигне до максимално много хора, които имат различен вкус и различно културно усещане.
Да музицираме с удоволствие в квартета ни помага това, че като че ли имаме една и съща вибрация, близка енергия. Винаги, когато се събираме, тази енергия се усеща и тя е основополагаща, за да можем да представим музиката максимално близко до вътрешните си усещания.
Причината да се случи албумът, е Арнау. Всеки път, когато се виждахме, където и да бе това, той ме ръчкаше и казваше: „Георги, трябва задължително да запишеш този албум. Тази музика трябва да бъде чута. Неговото настояване в крайна сметка даде плод. Аз реших да го запишем и няколко месеца по-късно се събрахме в студиото. Пиесите са писани през годините от мен и по естествен начин влязоха в албума. Те претърпяха много метаморфози. Някои от тях са писани много отдавна. Първообразът на пиесите е много видоизменен през годините, през музикантите – защото съм ги свирил реално с различни музиканти – но този албум придоби коренно различен облик благодарение на Арнау и на неговата енергия. Поне за мен тази енергия, която ми дава той в албума, е много решаваща музиката ми да звучи по този начин.
И още Георги Петров разказва в „За албумите от техните създатели“. Предаването се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч. В компанията на автора слушаме пиесите от албума на квартета му и думите му на вдъхновение. Така например, The Pursuit of Happiness той описа като палитра от цветове. „Преследването на щастието представлява поредица от неща, които ти се случват в живота и не ги очакваш. Преследването на щастието не е процес, който може да завърши. Като стигнеш до едно състояние, не можеш да бъдеш удовлетворен и ще търсиш друго, нещо ново.“ – разказва Георги Петров. Then I Opened My Eyes е посветена на съпругата му Юлия, която в отговор на негов въпрос за тоналност, в която би искала да й напише пиеса, избира фа мажор. „Тя е една чудесна тоналност.“ – ми каза тя. „Седнах, написах я, изсвирих я няколко пъти, звукна много добре още от самото начало.“ – споделя Георги Петров. А Dreams Can Come True описва любовта в семейството, която всеки ден го изпълва с щастие. „Музиката в албума празнува любовта ми към джаза и някои от пиесите са вдъхновени от моята муза и любима Юлия.“ – пише Георги Петров на обложката. Той посвещава своя първи албум The Pathfinder на паметта на майка си Ирма.
The Pathfinder е записан на 5 и 6 октомври 2019 г. от Пламен Пенчев във Four for Music и е смесен от Александър Леков в неговото UnderHill MusicHome Studio в Пловдив. По идея на Георги Петров за изображението и визията, корицата е на Рина Дудункова от RiMi Design. Вътрешната фотография е на Валентин Захариев.
От миналия май албумът е в стрийминг платформите, а сега излиза на диск. Концертната премиера ще бъде на 28 октомври от 20 ч. в „София лайв клуб“.
Целия разказ на Георги Петров можете да чуете чрез плейъра под основната снимка по-горе.
