Spatium, от латински – „Пространство“, е заглавието на дебютния албум на работещия в САЩ български пианист, композитор и преподавател Милен Киров. „Хареса ми дълбочината на смисъла на думата „пространство“, многото конотации, които тя съдържа, как представя не само духа на пиесите, но също и разстоянията между Родината и страната, в която сега живея, между трите музикални традиции, които събирам в едно в моята музика – българската народна, класическата на Западна Европа и блусът и джазът на Америка.“ – казва музикантът в посвещението си към албума.
Трите линии на музикалното наследство дават на Милен Киров пространство за свободно изразяване и честно споделяне, защото са неговата същност. „Традициите са история и малко ме притеснява, когато хората гледат на тях като на закон, който не може да се променя. Те ни разказват за нас самите, ние се учим от тях и създаваме наши нови традиции. Затова се уча и от трите и осъзнавам, че не съм и не искам да бъда оригинален представител на една от тях, защото живея в друго време, имам много интереси, много информация и създавам нещо дълбоко лично, което ги пречупва. Надявам се, че създавам нова традиция, че оставям моя следа по този начин.“ – описва отношението си към наследството, от което черпи и на което е и строител Милен Киров. В музиката му е и изворът на потока, и неговият устремен бяг напред, и моментите на спокойствие, на вглеждане за израстване, на набиране на нова сила.
Милен Киров се развива като сетивен и техничен музикант, затова и става естествен и осмислен в изразяването си. Той се изгражда сред различни влияния, от които формира музикалния си изказ. Отрасва в семейство на фоклорни музиканти, учейки класическо пиано и влюбен в джаза. Майка му Величка Кирова свири на тамбура и пее, дълги години е член на Академичния хор на АМТИИ, където баща му Тодор Киров преподава. Той е професор по гъдулка, декан на факултет, автор на много учебници. Тримата често свирят заедно. „Свободата в българската музика, разнообразието на ритмите, богатството на орнаментите са останали в мен. Имам ярки спомени как акомпанирам на родителите си – шест, седем, осемгодишен. Това бе първата школовка как да сменям размери и тоналности, как да следвам солиста. В мен останаха тази енергия и гъвкавост. Откривам паралел между свободата и енергията в българската музика и в американската музика – джаза и блуса. И там има много импровизационна свобода. Музикалните елементи са различни, но в идеята за импровизацията и за свободата на солиста, който води ансамбъла, намирам нещо общо, затова може би толкова много харесах американската традиция в ранните си тийнейджърски години. Европейската класическа школа е с мен, откакто на 4-годишна възраст започнах да свиря на пиано. Свиренето на композиторите, които всички знаем, опознаването на техния музикален език ми дадоха структура и основа, която до ден-днешен е стабилна.“ – казва Милен Киров, който определя тези три жанра в различните културни традиции като трите основи на музикалната си къща.
„Когато за първи път чух записи на американски блус и джаз артисти, ми стана мечта да отида там и да се уча от най-добрите, да свиря с най-добрите, да попия от атмосферата.“ – споделя детската си мечта, вече сбъдната реалност, Милен Киров. През 1998 г. му се открива възможност да продължи обучението си по пиано в САЩ и от тогава живее там, основно в Лос Анджелис. Средата го предразполага да твори любимата си музика и той се чувства в свои води: „Това е техният свободен дух, тяхната нужда и техният стремеж към създаване на нещо ново, на търсене на нови изразни средства. Затова и ние като музиканти се радваме на това, което правят, и го слушаме с внимание. Има необремененост от догми, която дава криле и помага на хора като мен – с талант, но и с нещо по-различно, с което идват в нова страна, да бъдат приемани и изслушвани с интерес.“ В САЩ той получава магистърска и докторска степен по композиция, сформира група, издава авторски албум, пише музика за филми и за концерти.
През 2011 г. излиза дебютният албум на американската му фънк-фолк група Orkestar Meze, през 2015 г. следва втори, през 2021 г. се появява поредица от сингли. Милен Киров създава формацията, композира и аранжира за нея, организира репетиции, записи, издаване на албуми и на сингли, участия. Задачите около продуцирането на собствена група са много, но ги върши сам – за да има контрол върху нещата и да е доволен от резултата. И успява с много работа, упоритост, търпение и гъвкавост – изброява нужните качества той. „В нашите изяви няма финансова печалба, удовлетворението е изцяло вътрешно. От самото начало идеята на проекта е да не се вземаме много насериозно. Членовете на формацията са от различни краища на Америка, от различен етнически произход. Всички са джаз музиканти и всеки си носи своя стил на свирене. Моята идея бе да създам peasant funk (селски фънк), в който комбинирам елементи от балканския фолклор с класически американски фънк от 70-те.“ – подчертава Милен Киров. Peasant Funk е заглавието на дебютния албум на Orkestar Meze, вторият е едноименен. Музикантът посочва като фънк вдъхновения Tower of Power и Earth, Wind & Fire. Вокалист на първата от тях е негов близък приятел – Елис Хол, на когото в албума от 2015 г. му се налага да пее фънк в 7/8. Продукцията е мащабна. В албума участват като гости още бащата на Милен – Тодор Киров – гъдулка, Теодосий Спасов – кавал, Мирослав Тадич – китара. Връзките между музикантите продължават през времето. Милен Киров изпълнява с Теодосий Спасов и Янка Рупкина песента „Тудора“ в албума „Оренда“ на Иван Шопов – Balkansky, който пък е автор на ремикс в първия албум на Meze.
При променен начин на слушане на музика Милен Киров намира нова формула за достигане до публиката.
През 2021 г. Orkestar Meze издава четири сингъла с видеа, публикувани във всички музикални платформи. В статията споделяме два от тях.
Юли 2017 г. Чрез Иво Христов от „Кукер мюзик“ Милен Киров се е свързал с пианиста Иво Върбанов, който има независим лейбъл – Independent Creative Sound and Music (ICSM) Records. За четири дни пианистът записва първия си солов албум – Spatium, който излиза през 2021 г. И Киров, и Върбанов са класически пианисти и затова подходът е като към класически пиано албум. Вместо студио е избрана зала с великолепна акустика и инструменти, с акордьор, който е на разположение през цялото време и настройва инструмента след изпълнението на всяка пиеса. Записите са направени в зала „Пендерецки“ в полския град Радом. Артист на „Ямаха“, Милен Киров свири на такъв роял. Той записва по цял ден и деветте предвидени за албума пиеси са готови за три дни. Остава още време. Пианистът добавя още четири свои произведения, които се вписват в характера на албума.
Открива го Back to Bulgaria, а историята на създаването ѝ е показателна за чувствата, които Милен Киров изпитва. „Това е една от най-старите пиеси в албума. Написах я преди едно пътуване. Имаше период от 2 – 3 години, през които не можах да си дойда в България. Едно лято си купих билет и позитивната енергия и радостта от това се изляха в тази пиеса, която написах за няколко минути. Винаги се чувствам близко свързан с Родината – с родители, с приятели и семейство.“ – споделя Милен Киров. През последните години той е поне веднъж годишно в България. У нас има квартет със Стоян Янкулов, Димитър Льолев и Александър Леков, с който записва и ще издаде продукция.
Последните две пиеси в Spatium са композирани за два рояла, единият от които е „подготвен“. Тази идея Милен Киров обмисля от доста време и цитира композитори като Джордж Кръмб, както и примера на редица джаз музиканти, докосващи струните с пръсти. За да изкара определени обертонове на пианото, той поставя върху струните гумени уплътнения. „Музиката става като игра. В „Тракийски блус“ двата рояла свирят понякога в унисон, понякога единият води, а другият подкрепя. В Time идеята е по-философска – подготвеното с гумени частици пиано тиктака в неравноделен размер.“ – разказва Милен Киров. Пиесата, чието заглавие се превежда като „Време“ закрива албума „Пространство“. От всичко чуто в него остава отчетливото усещане за начина, по който всеки от нас бележи времето и пространството. „Въпреки че остаряваме и часовникът неуморно тиктака, това ни позволява да научим неща, да станем по-мъдри, да погледнем в себе си, ако искаме. По-философски гледам на времето, отколкото като на фактор, от който зависят неща в живота.“ – за Милен Киров времето е необят от възможности.
